Бобошевски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Димитър (Бобошево))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
Бобошевски манастир
„Свети Димитър“
Church of St Demetrius, Boboshevo.1.jpg
Манастирската църква
Бобошевски манастир (България)
Red pog.svg
Разположение в България
Координати 42°09′35.56″ с. ш. 22°58′35.16″ и. д. / 42.15988° с. ш. 22.976435° и. д. (G)
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Бобошево, България
Изграждане 10-19 век
Съвременен статут Паметник на културата
Съвременно състояние Недействащ манастир,
Съхранена и реставрирана
е само манастирската църква

Бо̀бошевският манастир „Свети Димитър“ е недействащ български православен манастир, построен през ІХ-Х век, южно от днешния град Бобошево, Област Кюстендил.[1] В миналото е бил известен и като Руенски, но понастоящем това име носи друг, действащ манастир в района, построен над село Скрино в края на ХХ век.

Съдържание

[редактиране] Местоположение, история, архитектурни и художествени особености

Намира на около 4 км над град Бобошево. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло и една стопанска постройка по пътя за манастира.

Манстирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена — четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.

Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. В нея са застъпени няколко художествени традиции; фигурите са раздвижени, образите — емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции. На свода се виждат три големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от четири ангела. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен — с Христовите страсти. По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.

Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. и са дело на охридската школа.[2] Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи :

" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."

Свети Димитър - стенопис в наоса.
Ктиторският надпис от 1488 г.
Христос Пантократор - фрагмент от сцената Дейсис в наоса.

Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“, а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей (София).

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).

Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток - над Бобошево. В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява - в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от бобошевската община, а впоследствие - от местните свещеници. Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки - плевня, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склонове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма, и един метох в Бобошево.

Реставрацията на стенописите, представянето на екстериора и интериора и благоустрояването на околната среда са осъществени през 2005 г. с финансовата помощ на Фондация „Л.Г.Левентис”, Европейския съюз и Община Бобошево.

Църквата носи името на Свети Димитър, известен и като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец - православен светец, роден е в Солун през III век.

[редактиране] Литература

  • Grabar, Andre - La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, стр. 450, стр. 306-332.
  • Маринов, Димитър. Руенски или Бобошевски манастир св.Димитър, Народен страж, 1928, бр.17
  • Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, стр. 288, стр. 170 и сл.;
  • Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър“ за паметник на културата. София, 1969, стр. 20, Архив НИПК;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978, стр. 13;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988, изд. БАН, стр. 588;
  • Гергова, Ив. - Ранният български иконостас 16-18 в., София, 1993, стр. 24;
  • Станева, Хр. - Реставрация на църквата „Св. Димитър“ в Бобошево, В: Проблеми на изкуството. 2005, кн.3, стр. 37-46;
  • Ангелов, Светозар - Бобошевският манастир „Св.Димитър“, В : Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007, стр. 31-33;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008, изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, стр. 102-104;

[редактиране] Галерия

  • Света Богородица - стенопис

  • Дейсис - стенопис

  • Успение Богородично - стенопис

  • Свети Димитър - стенопис

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бобошевски манастир

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  2. ↑ Статия Okhrī (Охрид) в The Encyclopaedia of Islam. New Edition, Brill, Leiden Том 8, 1995, стр. 164.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80&oldid=4335313“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици