Свети Димитър (Видин)
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| Църква "Свети Димитър" - гр.Видин | |
 |
|
| Вид на храма | православна църква, катедрала |
|---|---|
| Страна | България |
| Населено място | Видин |
| Вероизповедание | Православие - БПЦ |
| Епархия | Видинска епархия |
| Тип на сградата | кръстокуполна |
| Време на изграждане | 1885-1926 г. |
| Съвременен статут | действащ храм, паметник на културата |
„Свети великомъченик Димитър“ във Видин е катедралната църква на Видинската епархия. Храмът е втори по големина в България след храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.[1] Църквата е паметник на културата от национално значение.
Съдържание |
[редактиране] История
След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града — Калето, който е ограден от градските крепостни стени. Българите, които имат домове и дюкяни в него, трябва да ги продадат и да строят нови жилища, които не могат да бъдат от камък и трябва да са на определено разстояние от укрепленията.
Поради това че портите на Калето са затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин, църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могат да се използват по време на големите християнски празници като Коледа и Великден. Това налага в края на 17 век да се започне строежът на нова църква извън Калето.
Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър. В скоро време тя става средище на културния живот на българите и придобива статута на митрополска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г. в деня на храмовия празник е положен свети Антимис и е отслужена първа литургия.
Поради износеността на дървената конструкция се налага храмът да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от първомайстор Генчо Кънев от Трявна и преработен частично от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм и той с едно прекъсване е изграден до нивото на първия корниз от Кънев. Строежът е продължен под ръководството на Бахнани и напълно готов и зографисан през 1926 г., когато са тържественото освещаване и откриване на храма.
[редактиране] Архитектура
Катедралата има кръстокуполен план с 3 надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. Проекта на Генчо Кънев е разработен по подобие на Варненската катедрала която той строи между 1884 и 1886 година.Поради това той е бил еднокамбанариен,а Бахнани го превръща в двукамбанариен.
[редактиране] Виж още
[редактиране] Външни препратки
Коева, М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. С. 1987, 100-102, 218-219
[редактиране] Източници
- ↑ Забележителности. // Област Видин, 2007. Посетен на 30 ноември 2007.
