Сплитска катедрала
| „Свети Домниус“ Katedrala Svetog Duje | |
 | |
 | |
| Вид на храма | католическа катедрала |
|---|---|
| Страна |  Хърватия |
| Населено място | Сплит |
| Религия | Римокатолическа църква |
| Епархия | Сплитско-макарска |
| Архитектурен стил | романски |
| Статут | действащ храм |
| Сайт | Уебсайт на ЮНЕСКО |
| „Свети Домниус“ в Общомедия | |
Сплитската катедрала „Успевние Богородично“, известна като „Свети Домниус“ (на хърватски: Katedrala Svetog Duje), е католическа катедрала и паметник на архитектурата в Сплит Хърватия.
Катедралата е седалище на Сплитско-макарската архиепархия, оглавена от архиепископ Марин Баришич. В основната част на катедралата се разполага бившият императорски мавзолей на Диоклециан. Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, където присъства и Диоклециановият дворец. Построена през 305 година, това е най-старата катедрала в света.[1][2]
Тя е кръстена на Свети Домниус (или Дуйе) – светец-покровител на Сплит, който става епископ на Солин (някогашната Салона (Salonae)) през III век. Тогава Салона изпълнява функцията на столица на провинция Далмация. Свети Домниус умира редом с други седем християни в гоненията на император Диоклециан. Тук са положени реликвите на светеца.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Диоклециановият дворец (на хърватски: Dioklecijanova palača) е сграда в центъра на Сплит, построена за император Диоклециан (роден в Салона) през IV век. На кръстопътя на две главни улици вътре в очертанията на двореца, кардо и декуманус, има вътрешен двор (перистил) – единственият начин да се стигне до катедралата оттам е в посока изток.
„Свети Домниус“ се състои от три части, всяка от които построена през различен период. Основната част е именно дворецът, който датира от края на III век. Целият дворец, в това число и мавзолеят, е построен с висококачествен местен бял варовик и мрамор, по-голямата част от който е добита от мраморни кариери на остров Брач. От околностите на река Ядро е взета туфа, а необходимите тухли са направени в различни фабрики.
По-късно, през XVII век, е добавен хор към източната страна на мавзолея, a паралелно с това и главен олтар. За тази цел източната стена е съборена.
Изграждането на камбанарията започва през XIII век и продължава повече от две столетия – това е причината да се открива смесица между романски и готически стил. Тя е една от най-добре запазените по цялото Адриатическото крайбрежие. Първите строители и проектанти не са известни, но се знае, че през XV век Никола Твърдое ръководи процедура по строителство. Сред дарителите, с изключение на сплитчани, са Бела IV и съпругата му Мария, Иван Франкопан Цетински и Колафиса.[3] През 1908 година претърпява реконструкция и много автентични скулптури са премахнати.
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки промяната на бившия мавзолей в християнски храм, повечето елементи от интериора остават непокътнати. Два реда колони са богато украсени с фризи. По римско време куполът е бил украсен с мозайка, но до днес не е останало нищо. В центъра на съоръжението били разположени саркофази, унищожени през VII век. Под купола е запазен барелеф, изобразяващ Диоклециан и съпругата му в лаврови венци.
Един от най-добрите примери за романската архитектура в Хърватия са дървените врати на катедралата, изработени от художника и скулптор Андрия Бувина около 1214 година.[4] Украсени с пищни орнаменти, те съдържат 14 сцени от житието на Иисус Христос. Размерите им са 5,3 на 3,6 метра.
В страничен параклис, намиращ се в югоизточната част на катедралата, има готически олтар от XV век, дело на миланския скулптор и архитект Бонино да Милано.[2][4] Северният олтар се появява три века по-късно, създаден от Джовани Морлайтер. Олтарът на параклиса на Свети Станислав в североизточната част съдържа релефни изображения, показващи бичуването на Христос и направени от Джорджо Орсини.
Криптата също има романски произход, а през християнския период тя е посветена на Света Луция. В съкровищницата се съхраняват най-различни предмети на църковното изкуство: ковчези с мощи, икони и др. Открити са много средновековни книги и ръкописи.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Камбанарията на катедралата е главен символ на града -
Върхът на катедралата -
Изглед отвътре -
Детайл -
Катедралата през нощта
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((hr)) www.glas-koncila.hr, Papa u Splitu i Solinu – kolijevci hrvatskog kršćanstva i državnosti
- ↑ а б ((hr)) www.slobodnadalmacija.hr, Najstarija katedrala na svijetu
- ↑ ((hr)) ((en)) www.juditapalace.com, KOLAFISA Архив на оригинала от 2013-06-22 в Wayback Machine.
- ↑ а б www.globalen.bg, Катедралата на Диоклециан, Хърватска, архив на оригинала от 17 април 2012, https://web.archive.org/web/20120417114207/http://www.globalen.bg/Croatia/article/2931/, посетен на 13 август 2013
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Хорватия. Изд. Вокруг Света, 2006. ISBN 5-98652-047-5. Стр. 203 – 205.
- Кузмич, Марин. Sveti Duje, ča te lipa fjera!, Сплит, 2004. ISBN 953-214-157-X.
- Уилямс, Стивън. Diocletian and the Roman recovery. Taylor & Francis, Inc., 1996. ISBN 0-415-91827-8. Стр. 200.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Слпитский собор“ и страницата „Splitska katedrala“ в Уикипедия на руски и хърватски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |