Свети Дух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Дух.

Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Светият Дух в християнството) е едно от лицата на Светата троица, третата ипостас на триединния Бог. [Свѣтъ Доухъ, латински – Sanctus Spiritus – м.р., старогръцки – Άγιο Πνεύμα (Agio Pnevma – ср.р.), иврит – רוח הקודש (Ruah haqodesh – ж.р.)]. Християните вярват, че Светият Дух по време на цялата история е давал на определени лица, групи и цели народи своите благодатни дарове, които се предоставят на всеки вярващ посредством тайнствата.

Определение[редактиране | edit source]

Светият дух, като едно от лицата на Светата Троица, има нетварен произход. Т.е. за разлика от останалите духове – ангели и други, споменаващи се в Библията, той не е сътворен, а е предначален. Въпреки че по определение изхожда от Бог Отец, това изхождане не се разбира във времеви аспект, а като непрекъснато и вечно изхождане, като начин да се определи отношението на Светия Дух с другите две ипостаси на Триединния Бог.

Никейско-цариградски Символ на вярата[редактиране | edit source]

Вторият вселенски събор (Константинопол, 381) фиксира учението на Църквата за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския символ на вярата гласи „(Вярвам) и в Светия Дух, Господа, Животворящия, който изхожда от Отца, комуто се покланяме и когото славим наравно с Отца и Сина и който е говорил чрез пророците”.

Тук трябва да се уточни, че между различните християнски конфесии има известни различия не само в тълкуванията на този член от Символа на вярата, но и в самия текст. През 6 век в Западната църква (по-специално, първоначално в Испания, св. Исидор Севилски), добавя думата Filioque – т. е. Светият Дух изхожда (произлиза) не само от Отца, а и от Сина. Тази поправка е и една от основните формални причини за схизматата между Западната и Източната църква през 11 в. От една страна протестантските конфесии наследяват от Римокатолицизма добавката, от друга страна, древните дохалкидонски църкви – коптска, етиопска, арменска, се придържат към първоначалния текст, заедно с Православната църква. Трябва обаче да се отбележи, че въпреки съществуването на Запад на поправката, тя в продължение на векове не е повод за разкол. Съвременните тълкувания говорят, че става дума по-скоро за различни интерпретации на една и съща идея, отколкото за фундаментално различие. Въпреки това основните общности, аргументирайки се с различни доводи, настояват на своята версия.

Светият Дух в Библията[редактиране | edit source]

Стар завет[редактиране | edit source]

За първи път Духът – (רוח) се споменава още в книга Битие. „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на човека: „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е именно (רוח). Това дава основание на мнозина богослови да асоциират това дихание именно със Светия Дух.

По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани харизматични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития. Например:

  • Самсон: „И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре…” (Съд. 14:6)
  • Давид: „…и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше…” (1 Царства, 19:23)

В тези, и подобни случаи, християнската теология вижда проява на своята тринитарна доктрина в старозаветните писания и тяхното тълкуване, специфично християнско, не съвпада с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния юдаизъм.

Нов завет[редактиране | edit source]

В Новия завет разбирането за Светия дух е значително по-ясно и разработено.Тук това разбиране освен по-широки мистични, придобива и ясно изразени етични параметри. Духът вече не е просто „участник” в свещената история, но и екзистенциална и духовна величина, водеща по-пътя на религиозното и нравственото усъвършенстване.

Свещена история[редактиране | edit source]

  • При непорочното зачатие (Благовещение): „…Йосифе, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго” (Мат. 1:20). „…Дух Светий ще слезе върху ти, и славата на Всевижния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Лук. 1:35).
  • При Кръщението на Иисус Христос на река Йордан (Богоявление): „И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е моето благоволение”. „Аз (Св. Йоан Кръстител) ви кръстих с вода, а, а той ще ви кръсти с Дух Светий”. (Марк 1:8)
  • При слизането на Светия Дух над апостолите (Петдесетница): „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят”. (Деян. 2:4)

Етика[редактиране | edit source]

  • „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят”. (Мат. 12:31-32) Това пряко сочи централното място на разбирането на идеята за Светия дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. (Гал 5:22-23)

Апостолски тълкувания[редактиране | edit source]

Писателите на новозаветните книги – апостолите, често използват в изказа си понятието „Свети Дух”.

  • „Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух;. едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух; . едному – чудодействия, другиму – пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос”. (1 Кор. 12:7-11)

Светият дух и практиката на християнството[редактиране | edit source]

Светият Дух е неразделен елемент от практиката на християнските общности във всичките ѝ аспекти. Най-важна е ролята му при църковните тайнства (седем на брой, макар някои протестантски общности да ги ограничават до две). Основните християнски конфесии обаче са единодушни, че без благодатното участие на Светия Дух, тайнството като такова е невъзможно. Понятието за Светия дух присъства и в множество изповедни формули, молитви и т. н.

Изобразяване на Светия Дух в иконографията[редактиране | edit source]

  • Като гълъб – при сцени като Благовещение, Богоявление и изображенията на Св. Троица (новозаветна).
  • Като ангел – условно, при т. нар. „Старозаветна троица”. Според учението на Църквата, тримата ангели, срещнали се с Авраам и съобщили му за раждането на сина му Исаак и за бъдещата участ на Содом и Гомор (Бит. Гл 12), са предобраз на Светата троица. В изображението на тази Троица, единият от ангелите е именно Светият Дух.
  • Като огнени езици – условно, при слизането си над апостолите на Петдесетница – (Деян. 2:3), Светият дух се е явил във вид на огнени пламъци над главите им. Така огнените пламъци са се превърнали в един от символичните начини за изобразяване на Светия Дух.

Светия Дух в исляма[редактиране | edit source]

В исляма Светия Дух, или както се среща в Корана като „Духът“[1][2][3] е синоним на ангела Джибрил (Архангел Гавриил). Мюсюлманите вярват, че Светия Дух е най-великият ангел и че той е посредник между Бог и пророците.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Коран, 70:4
  2. Коран, 78:38
  3. Коран, 97:4