Емилиян Доростолски
| Емилиян Доростолски | |
| християнски мъченик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Канонизация | |
| Празник | 18 юли |
Свети Емилиан Доростолски е мъченик, почитан от Българската православна църква.
В Българската православна църква[редактиране | редактиране на кода]
Според житието му е роден в Дуросторум (дн. Силистра), където и прекарва живота си като слуга (или роб) при градоначалника. Живее по времето на император Юлиан.
Император Юлиан изпраща в Доростол нов управител, натоварен със задачата да изкорени християнството от града. Уплашени от славата му на много жесток управник, местните жители скриват от него, че сред тях има християни и обявяват, че всички се кланят на езическите богове. Доволен, той дава угощение на гражданите, но за ревностния християнин Емилиан е непоносимо самохвалството на управителя-езичник и по време на пира строшава с чук статуите на езическите богове в светилището. За деянието е обвинен невинен човек, но разбирайки това, Емилиан се явява пред управителя и признава вината си. Градът е глобен за укривателството на християни, а самият Емилиан след изтезания е изгорен на клада край Дунав[1] на 18 юли 362 г.; тази дата днес е денят на неговото почитане от църквата[2].
Критически изследвания[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че житието на св. Емилиан е написано непосредствено след смъртта на светеца – края на IV и началото на V век. Най-ранните му варианти са най-общо два. Първият се базира на т. нар. Codex Vaticanus 866 (публикуван е от Бошиус през 1868 г.), а вторият е на основата на т. нар. Codex Parisiensis от ІХ век (публикуван е от Франсоа Халкин). Въпреки че Codex Parisiensis до голяма степен преповтаря Codex Vaticanus, между двете жития има разлика както в датата на мъченическата смърт на Емилиан, така и в лобното му място. Според първия, Емилиан е изгорен на клада на 3 септември в Гедина (локализирано при дн. с. Голеш), а според втория това се случва на 18 юли в Гезедина, непосредствено до Дуросторум (Силистра).
Сведения за св. Емилиан могат да бъдат открити и у блажени Йероним, Амвросий Медиолански, Теофан Изповедник и Никифор Калист. В църковно-славянската агиография житието навлиза най-вече от по-късните негови преписи в Пасхалната хроника (Chronicon Paschalae), Синаксара на Константинополската патриаршия (Synaxarium Constantinopolitanum) и Месецослова на император Василий II (Menologium Basilii II).
Основна разлика между ранните жития и по-късните им редакции е и социалният статус на Емилиан. Според късните църковно-славянски редакции той е роб/слуга на градоначалника на Дуросторум, докато според по-ранните самият той е от знатен произход – баща му Севастиан е управител на града – и е военен (предположително от XI Клавдиев легион)[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георги Атанасов, 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I - IV в. / Изд.: Unicart ISBN: 9789542953012 / стр. 11
- ↑ Жития на светиите. Синодално издателство. София, 1991. стр. 337 – 338.
- ↑ Св. Емилиян Доростолски: Името ми е християнин
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Constantinesco, R. Les martyrs de Durostorum. – Revue des Etudes Sud-Est Europeennes, 5, 1967, № 1 – 2, 14 – 19.
- Г. Атанасов. Св. Емилиан Доростолски († 362 г.) – последният раннохристиянски мъченик в Мизия. – В: Civitas divino-humana в чест на професор Георги Бакалов. С. 2004, 203 – 218.
- Иванова, Р., Г. Атанасов, П. Доневски. История на Силистра. Т. 1. Античният Дуросторум. Силистра-С., 2006.
- Атанасов, Г. Християнският Дуросторум-Дръстър. Варна, 2007.
