Свети Йоан Алитургетос (Несебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Църква "Свети Йоан Алитургетос" - гр.Несебър
St John Aliturgetos church - Nesebar - 2.jpg
Вид на храма православна църква
Страна България
Населено място Несебър
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Бургас
Тип на сградата кръстокуполна църква
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане XIII-XIV век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана

Свети Йоан Алитургетос или Свети Иван Неосветени е православна църква в Несебър, България. Тя е част от Архитектурно-историческия резерват в града, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

История, архитектурни и художествени особености[редактиране | edit source]

Църквата е построена през XIII-XIV век и има размери 18,5 x 10,25 м. Тя е засегната силно от Чирпанското земетресение през 1913 година, но още преди това не функционира. Според легендата църквата изобщо не е освещавана (оттам и името ѝ - „алитургетос“ е „неосветен“ на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. В същото време, според някои източници, в църквата са провеждани богослужения.

Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България.

Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червени тухлички, комбинирани с керамични панички, са получени най-различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици. Всички фасади са разработени по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада на църквата, с нейните три разчленени апсиди, украсени със сройни ниши и елегантни аркатури.

Литература[редактиране | edit source]

  • Рашенов, Александър. Месемврийски църкви. София, 1932 г., с.36-58;
  • Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век. София, 2008 г., с.187-190.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]