Свети Йосиф (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Йосиф (катедрала))
Направо към: навигация, търсене
Катедрала „Свети Йосиф“
Saint Joseph Sofia.jpg
Свети Йосиф (София) (България)
Black pog.svg
Вид на храма католическа катедрала
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Католицизъм
Епархия Софийско-пловдивска епархия
Време на изграждане 2002-2006 г.
Съвременен статут действащ храм
Катедрала „Свети Йосиф“ в Общомедия

Изглед към храма
Старата католическа катедрала Св. Йосиф напълно разрушена от англо-американските бомардировки в 1944г.

„Свети Йосиф“ е християнска църква, най-големият католически храм в България. Той се намира в София и е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“.

История на храма[редактиране | edit source]

Период 1875-1944[редактиране | edit source]

Историята на конкатедралния храм „Свети Йосиф“ и на едноименната енория в София започва през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като епископски викарий е изпратен от монсеньор Франческо Рейналди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. През 1878 г. на това място започва строеж на малка църква „Свети Йосиф“ и принадлежащ към нея комплекс със същото име. Още незавършена, през 1880 г. тя е осветена и отворена за служби. Първи енориаши са строителите на железопътната линия София - Истанбул и многобройните хървати и албанци, занимаващи се с търговия в града. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците-капуцини, колеж и концертна зала.

През 1944 г., по време на Втората световна война тя е почти завършена, но на 30 март 1944 е разрушена при бомбардировка. Създадена е Фондация „Свети Йосиф“, която събира средства за възстановяване на енорийския храм, но при комунистическата власт парите изчезват от банката.

Период 1944-2006[редактиране | edit source]

Единствената част от сградата, запазена след бомбардировките, е концертната зала, в която повече от 60 години, до построяването на днешния храм, са се провеждали службите. Енорийският дом на свещениците е почти изцяло национализиран от държавата.


На същото място, където е била старата катедрала, при посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 е положен първият камък на строежа на нова, по-голяма катедрала. Строежът на новия храм е подпомогнат от финансовите помощи на католици от целия свят. Строежът продължава в периода 2002 - 2006, с известни прекъсвания. Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев.

Най-нова история[редактиране | edit source]

След като новата сграда на катедралата е почти изцяло завършена, тя е осветена от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано на 21 май 2006 г. Присъстват вярващи от всички католически епархии в България. Събитието е уважено от Българската православна църква в лицето на митрополитите Дометиан Видински, Неофит Русенски и от главния секретар на синода архимандрит Наум. Митрополит Дометиан от името на патриарх Максим поздравява вярващите и подарява икона на Света Богородица. Мюсюлманското вероизповедание в България е представено от заместник главния мюфтия Шенол Али. На тържествената евхаристия присъстват десетки посланици от католически страни - посланикът на Австрия Карл Дийм, посланикът на Швеция Бертил Рут, посланикът на Франция Ив Сен Жур и др., ръководителят на делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас, вицепрезидентът Ангел Марин, министрите Меглена Кунева, Радослав Гайдарски и Стефан Данаилов, както и столичният кмет Бойко Борисов и директорът на Дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет проф. Иван Желев. Министър Кунева подарява от името на правителството златни потир и дискос.

Оформление[редактиране | edit source]

Олтарът

„Свети Йосиф“ днес е най-голямата католическа катедрала в България, разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1 000 богомолци. Катедралата е дълга 23 м, широка е 15 м, висока е 19 м. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 метра, а камбанарията, оборудвана с 4 електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи - на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.

От дясната страна при входа се намира иконата на Божието Милосърдие с надпис: „Исусе, уповавам се на Тебе!“. Тази икона е свързана с набожността към Божието Милосърдие и с явлението на Исус на Света Фаустина Ковалска. При входа се намира и статуята на Дева Мария, която в Лурд през 1858 г. се явява на Света Бернадета Субиру, за да се обяви като непорочно зачената. От другата страна на портата на катедралата се намират статуите на едни от най-популярни светци в Католическата църква - Света Тереза от Младенеца Исус, боса кармелитка, и Свети Антон от Падуа, францисканец.

При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията.

Други[редактиране | edit source]

Храмът се стопанисва от Ордена на Капуцините, основан от Свети Франциск от Асизи.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]