Свети Кирил (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Острови Иван, Петър и Кирик, по изгрев. Поглед от Бакърлъка.

Остров Свети Кирил, известен и като о. Св. Кирик и о. Св. Кирик и Юлита е разположен на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 80 декара. Свети Кирил е и единственият остров по българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевремененно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време. Дълго време на острова има военно-морска база на българския военно-морски флот. През 2007 г. правителството прехвърля стопанисването на острова на МРРБ с намерението той да се превърне в туристическа атракция, което обаче застрашава архитектурно-археологическата, както и биологичната му уникалност.

[редактиране] История

През 1924 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище.

През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици