Св. св. Константин и Елена (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църква
„Свети Константин и Елена“
град Пловдив
Saints Constantine and Helena Church Plovdiv Klearchos 1.jpg
Изглед от входа
Св. св. Константин и Елена (Пловдив) (Пловдив)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Пловдивска епархия
Време на изграждане 1832 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Константин и Елена“ е православна църква в град Пловдив.

Построена е през 1832 година на мястото на по-стара църква от майстор Петко Боз[1] и е богато украсена от Захарий Зограф, Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски и Иван Пашкула.

История[редактиране | edit source]

Църквата е разположена в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, редом с източната порта на античния акропол (Хисар капия). Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение (вероятно крипта),[2] а в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.[3]

Възможно е филипополските граждани да са вдигнали храм на това място скоро след съдбовния Милански едикт (313), с който император Константин Велики (306-337) признал Христовото учение за законна религия. По време на предприетите от император Диоклециан (284-305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността. Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон. Предполага се, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата.[4] Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон” и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.

Стефан Герлах споменава храм "Св. Константин" във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 г.[5] В откритото преддверие на сегашната сграда лежат три надгробни плочи с гръцки надписи от 1795-1801 г. От предишния храм са останали и четири рисувани през XVI век иконостасни икони на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и св. св. Константин и Елена.[6]

Източната стена на камбанарията

Към 1810 г. Тодор Петков Моравенов (родственик на Константин Моравенов) заварил постройката полуразрушена: "Влизаше се в един хайят уж покрит, че керемиди нямало, но само гредите стояха като едно тяло без месо, но само кокали. Стената откъде сокакът бе паднала наполовина..." В течение на двадесет години Моравенов събирал сред енориашите средства за ремонт, които достигнали 200 000 гроша. През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена" и на съседната църква „Св. Неделя".[7]

Храмът бил изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари и осветен на 30 октомври 1832 г.[8] Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработил иконостаса по образец на този в православната църква „Света Троица" във Виена.[9] Повечето от иконостасните икони били нарисувани от Захарий Зограф.[10] През 1865-1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсили храма и със стенописи.[11] Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в.[12]

От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена" е паметник на културата. През 1978-1989 г. тя е цялостно реставрирана.[13]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 44.
  2. Джамбов, Х. Проучвания до крепостния вход Хисаркапия в Пловдив. - Годишник на Народния археологически музей, Пловдив, 3, 1959, 165-172.
  3. Морева, Р. Разкопки на ул. „Максим Горки" в Пловдив. - Археологически открития и разкопки, 1982, 66-69.
  4. Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 386-387.
  5. Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  6. Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 7, [37]-[40].
  7. Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 153-155.
  8. Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. - Духовна култура, 38, 1958, кн. 9-10, 31; текст на гръцкия надпис над северната врата: Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939-1940, 63.
  9. Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939-1940, 62 (разписка от 17 март 1836 г.); Гергова, И. Виенският модел на иконостаса в пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена”. – Проблеми на изкуството, 32, 1999, кн. 3, 28-31.
  10. Захариев, В. Захари Зограф: художник-възрожденец. С., 1957, 25.
  11. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 601-602, 606.
  12. Пижев, А. Църковното строителство в Пловдив (XVIII-XX век). - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 587.
  13. Пижев, А. Църковното строителство в Пловдив (XVIII-XX век). - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 592.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • свещ. М. П. Каравелов, Храм-паметник „Св. Констанин и Елена" - гр. Пловдив. Пловдив, 1957
  • Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. - Духовна култура, 38, 1958, кн. 9-10, 30-33
  • Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 126, фиг. 59-62