Свети Константин и Елена (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Църква „Свети Константин и Елена“ - гр. Пловдив
Saints Constantine and Helena Church Plovdiv Klearchos 1.jpg
Изглед от входа
Вид на храма православна църква
Страна България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Пловдивска епархия
Време на изграждане 1832 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Константин и Елена“ е православна църква в град Пловдив. Построена е през 1832 година на мястото на по-стара църква от майстор Петко Боз[1] и е богато украсена от Захарий Зограф, Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски и Иван Пашкула.


Съдържание

История [редактиране]

Църквата е разположена в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, редом с източната порта на античния акропол (Хисар капия). Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение (вероятно крипта)[2], а в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.[3]

Възможно е филипополските граждани да са вдигнали храм на това място скоро след съдбовния Милански едикт (313), с който император Константин Велики (306-337) признал Христовото учение за законна религия. По време на предприетите от император Диоклециан (284-305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността. Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон. Предполага се, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата.[4] Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон” и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.

Стефан Герлах споменава храм "Св. Константин" във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 г.[5] Във външното преддверие на сегашната сграда лежат няколко надгробни плочи с гръцки надписи от края на XVIII в. От предишния храм са останали и три нарисувани през XVI век икони на Христос, Богородица и св. св. Константин и Елена.[6]

Към 1810 г. Тодор Моравенов (родственик на Константин Моравенов) заварил постройката полу-разрушена, без покрив. В течение на двадесет години той събирал сред енориашите средства за обновяването ѝ, които достигнали 200 000 гроша.[7] През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена" и на съседната църква „Св. Неделя".

Храмът бил изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари и осветен на 30 октомври 1832 г.[8] Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработил иконостаса по образец на този в православната църква „Света Троица" във Виена.[9] Повечето от иконостасните икони били нарисувани от Захарий Зограф.[10] През 1865-1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсили храма и със стенописи.[11] Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в.[12]

От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена" е паметник на културата. През 1978-1989 г. тя е цялостно реставрирана.[13]

Галерия [редактиране]

  • Иконостасът на черквата Св.Св.Константин и Елена

  • Уникалният позлатен иконостас

  • Част от иконостаса

  • Иконостасът е богато декориран с множество барокови и класицистични елементи

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Поклонение на животворящия Кръст Господен
  2. ↑ Джамбов, Х. Проучвания до крепостния вход Хисаркапия в Пловдив. - Годишник на Народния археологически музеј, Пловдив, 3, 1959, 165-172.
  3. ↑ Морева, Р. Разкопки на ул. „Максим Горки" в Пловдив. - Археологически открития и разкопки, 1982, 66-69.
  4. ↑ Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 386-387.
  5. ↑ Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  6. ↑ Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975.
  7. ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984.
  8. ↑ Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. - Духовна култура, 38, 1958, кн. 9-10, 31.
  9. ↑ Гергова, И. Виенският модел на иконостаса в пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена”. – Проблеми на изкуството, 32, 1999, кн. 3, 28-31.
  10. ↑ Захариев, В. Захари Зограф: художник-възрожденец. С., 1957, 25.
  11. ↑ Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 601-602, 606.
  12. ↑ Пижев, А. Църковното строителство в Пловдив (XVIII-XX век). - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 587.
  13. ↑ Пижев, А. Църковното строителство в Пловдив (XVIII-XX век). - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 592.

Изследвания [редактиране]

  • свещ. М. П. Каравелов, Храм-паметник „Св. Констанин и Елена" - гр. Пловдив. Пловдив, 1957
  • Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. - Духовна култура, 38, 1958, кн. 9-10, 30-33
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Константин_и_Елена_(Пловдив)&oldid=5660583“.