Свети Николай (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

Църква
"Свети Николай Чудотворец"
София
St Nikolay Mirlikiyski1.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6958° с. ш. 23.3228° и. д.
Вид на храма Православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане ХІІІ век
Съвременен статут Действащ храм
Сайт http://svetinikolay-sofia.info
Църква
"Свети Николай Чудотворец"
София
в Общомедия
St Nikolay Mirlikiyski.jpg
Средновековните стени на храма видими зад завесата в нишата на северната страна на наоса
Храмът в края на 19 век след възрожденското му пристрояване с поствъзрожденската си камбанария, пред него покривите на църквата на преден план вдясно църквата "Света Петка Стара"
Библиотеката на Софийската митрополия (бялата сграда на преден план) и средновековните храмове от XIII век -Свети Николай и Света Петка Стара в 1933 г.

„Свети Николай Мирликийски чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица гр. София, на ул. “Цар Калоян” № 8.

Минало[редактиране | редактиране на кода]

Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец” е сред най-старите храмове в София. Построен е като неголяма семейна църква в двореца му на днешната ул. "Калоян", зад хотел "Рила". Този дворец е бил в оцелелите части на дворцов комплекс от IV в. на императора покръстил Римската империя и света - Св. Цар Константин Велики когато той е дълго резидирал в София. Едва ли севастократора в ХIII век е строил на неосветено от стар храм преди това място. Най-старите стени под църквата са от константиново време - IV в.. После след като Цар Крум взел града в 809г. оцелелите части на имперския дворец станали резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат. От 971 г. Средец е и седалище на Българския патиарх Дамян, при цар Самуил, който цар също дълго живял в София, по някое време, неизвестно днес точно кое от неговото царуване, патриаршията се мести във Воден, Преспа и Охрид.

След освобождението на София от Византийско иго от Цар Асен I в 1193г. , двореца е поправен от българския царски областен управител, а по-късно е построен и семейния дворцов параклис Св. Николай на севастократор Калоян братовчед царев и съпруг на красивата българка - севастократорица Десислава с която са изписани заедно с Царя  Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина  в Боянската църква, също като тази и тя посветена на св. Николай. Севастократор Александър брата на Цар Иван Асен II около 1240г. е изградил дворцовата си църква "Св. Петка Стара", вградена днес в патриаршията през днешната Калоянова улица срещу храма, а Севастократорът Калоян, да не остане по-назад явно, е вдигнал този и боянският св. Николай. През вековете на Турското робство храмът е наричан „Св. Николай Големи” което е напълно разбираемо ако се сравнява със станалата уземна тогава Св.Петка Стара срещу него и за да се различава от Св. Никола Мали, изчезнал днес скромен възрожденска храм с подобна камбанария разрушен при регулацията на София в края на 19 век. Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който в ХVI в. минава през града. През Възраждането и веднага след Освобождението от турско робство, малката средновековна черква е обновявяна от българите пристроена е до трикорабна и й е направена камбанария.

През 1939 г. именно този храм приютява изгонените от руската църква в София „Св. Николай” духовници, след обявяването им от съветското посолство за „белогвардейци”. Сред тях и чудотвореца архиепископ Серафим, чийто гроб днес вече е намира в криптата на същата руска църква на бул. „Цар Освободител” от която е бил прокуден и е най-свято тачен от руснаците у нас и други миряни.

На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировките над София старинния български провославен храм е тежко разрушен. Запазена свише оцелява в пепелището невредима храмовата чудотворна икона на Свети Никола заедно с нея и олтара в който е сложена с промискидията и дакониона му и в цялата си височина част от стените при него и по-нанатък, но покрива и много от останалото са варварски унищожени с взрива и пожара от бомбите. Храмът, без изчезналата още преди войната поствъзрожденска камбанария, по-малък и по-нисък от какъвто бил станал с възрожденските пристроявания, практически е преизграден като средновековния параклис по оцелелите му стени в средата на 50-те години на отминалия век с настояване на патриарх Кирил Български след Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 и до началото на 70-те се изографисва и натъкмява. Днес той е запазил старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, няма да открием къде са лежали костите на Левски[1], какъвто празен слух подлуди прислугващите жени в храма с поток от всякакви хора, а се откриват оставените нарочно видими старинни черковни стени до които сигурно се се докосвали не един български цар и царица и положително пленителната севастократорица Десислава, севастократор Калоян и мъжествените млади царствени братя Михаил Асен, Иван Асен IV и Иван Асен V един след друг 39 години от 1349 до 1388 г. храбро бранили София от турското нашествие и тримата отдали живота си за България в тези битки с агаряните [2].

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на храмовия празник 6 декември Никулден. стотици софиянци посещават имено този малък параклис за да бъдат благословени от светеца и да се докоснат до неговата чудотворна икона. Тогава множеството на христолюбивия божи народ изпълва цялата Калоянова улица.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ванга каза: Гробът на Левски е в черквата Свети Николай Чудотворец
  2. http://www.online.bg/kultura/my_html/2333/antichen.htm - за останките на късноантичната резиденция на Константин Велики и предположението, че тя е служила впоследствие за резиденция и на севастократор Калоян (ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс и н.с. д-р арх. Валентина Върбанова)
  3. София и неините образи, СПСДА-САБ, СУБ, С 2004, стр. 85