Свети Николай (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

Църква
"Свети Николай Чудотворец"
София
St Nikolay Mirlikiyski1.jpg
Свети Николай (София) (България)
Black pog.svg
Вид на храма Православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане ХІІІ век
Съвременен статут Действащ храм
Сайт http://svetinikolay-sofia.info
Църква
"Свети Николай Чудотворец"
София
в Общомедия

St Nikolay Mirlikiyski.jpg
Средновековните стени на храма видими зад завесата в нишата на северната страна на наоса
Храмът в края на 19 век след възрожденското му пристрояване с поствъзрожденската си камбанария, пред него покривите на църквата на преден план вдясно църквата "Света Петка Стара"

„Свети Николай Мирликийски чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица гр. София, на ул. “Цар Калоян” № 8.

Минало[редактиране | редактиране на кода]

Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец” е сред най-старите храмове в София. Почти е сигурно, че е построен в XIII век от севастократор Калоян  около 1260г.[източник? (Поискан преди 4 дни)] като неголяма семейна църква в двореца му на днешната ул. "Калоян", зад хотел "Рила". Този дворец е бил в оцелелите части на дворцов комплекс от IV в. на императора покръстил Римската империя и света - Св. Цар Константин Велики когато той е дълго резидирал в София. Едва ли севастократора в ХIII век е строил на неосветено от стар храм преди това място. Най-старите стени под църквата са от константиново време - IV в.. После след като Цар Крум взел града в 809г. оцелелите части на имперския дворец станали резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат. От 971 г. Средец е и седалище на Българския патиарх Дамян, при цар Самуил, който цар също дълго живял в София, по някое време, неизвестно днес точно кое от неговото царуване, патриаршията се мести във Воден, Преспа и Охрид.

След освобождението на София от Византийско иго от Цар Асен I в 1193г. , двореца е поправен от българския царски областен управител, а по-късно е построен и семейния дворцов параклис Св. Николай на севастократор Калоян братовчед царев и съпруг на красивата българка - севастократорица Десислава с която са изписани заедно с Царя  Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина  в Боянската църква, също като тази и тя посветена на св. Николай. Севастократор Александър брата на Цар Иван Асен II около 1240г. е изградил дворцовата си църква "Св. Петка Стара", вградена днес в патриаршията през днешната Калоянова улица срещу храма, а Севастократорът Калоян, да не остане по-назад явно, е вдигнал този и боянският св. Николай. През вековете на Турското робство храмът е наричан „Св. Николай Големи” което е напълно разбираемо ако се сравнява със станалата уземна тогава Св.Петка Стара срещу него и за да се различава от Св. Никола Мали, изчезнал днес скромен възрожденска храм с подобна камбанария разрушен при регулацията на София в края на 19 век. Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който в ХVI в. минава през града. През Възраждането и веднага след Освобождението от турско робство, малката средновековна черква е обновявяна от българите пристроена е до трикорабна и й е направена камбанария.

През 1939 г. именно този храм приютява изгонените от руската църква в София „Св. Николай” духовници, след обявяването им от съветското посолство за „белогвардейци”. Сред тях и чудотвореца архиепископ Серафим, чийто гроб днес вече е намира в криптата на същата руска църква на бул. „Цар Освободител” от която е бил прокуден и е най-свято тачен от руснаците у нас и други миряни.

На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировките над София старинния български провославен храм е тежко разрушен. Запазена свише оцелява в пепелището невредима храмовата чудотворна икона на Свети Никола заедно с нея и олтара в който е сложена с промискидията и дакониона му и в цялата си височина част от стените при него и по-нанатък, но покрива и много от останалото са варварски унищожени с взрива и пожара от бомбите. Храмът, без изчезналата още преди войната поствъзрожденска камбанария, по-малък и по-нисък от какъвто бил станал с възрожденските пристроявания, практически е преизграден като средновековния параклис по оцелелите му стени в средата на 50-те години на отминалия век с настояване на патриарх Кирил Български след Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 и до началото на 70-те се изографисва и натъкмява. Днес той е запазил старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, няма да открием къде са лежали костите на Левски[1], какъвто празен слух подлуди прислугващите жени в храма с поток от всякакви хора, а се откриват оставените нарочно видими старинни черковни стени до които сигурно се се докосвали не един български цар и царица и положително пленителната севастократорица Десислава, севастократор Калоян и мъжествените млади царствени братя Михаил Асен, Иван Асен IV и Иван Асен V един след друг 39 години от 1349 до 1388 г. храбро бранили София от турското нашествие и тримата отдали живота си за България в тези битки с агаряните [2].

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на храмовия празник 6 декември Никулден. стотици софиянци посещават имено този малък параклис за да бъдат благословени от светеца и да се докоснат до неговата чудотворна икона. Тогава множеството на христолюбивия божи народ изпълва цялата Калоянова улица.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ванга каза: Гробът на Левски е в черквата Свети Николай Чудотворец
  2. http://www.online.bg/kultura/my_html/2333/antichen.htm - за останките на късноантичната резиденция на Константин Велики и предположението, че тя е служила впоследствие за резиденция и на севастократор Калоян (ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс и н.с. д-р арх. Валентина Върбанова)
  3. София и неините образи, СПСДА-САБ, СУБ, С 2004, стр. 85