Свети Никола (Вуково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

Църква "Свети Никола"
село Вуково
Church of Saint Nicholas, Vukovo.1.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.1894° с. ш. 22.9778° и. д.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място с.Вуково, община Бобошево
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Архиерейско наместничество Дупница
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Църква "Свети Никола"
село Вуково
в Общомедия

Свети Никола е късносредновековна българска църква до село Вуково, община Бобошево, област Кюстендил.

Местоположение, история, архитектурни и художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира на около 2 км. южно от село Вуково, община Бобошево, в дълбок и труднодостъпен дол, при старите селски гробища. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. За съжаление времето и невежеството са нанесли върху стенописите тежки повреди и от тях са запазени само незначителни фрагменти.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 - 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. През средновековието мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес.

В България денят на светеца -Никулден, се празнува на 6 декември.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божков, Атанас, - За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково, сп.Изкуство, 1964 г., кн.9-10, с.47-56;
  • Василиев, Асен, - Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма., В : Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с.153;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, с.110;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]