Свети Никола (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Мелник
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоМелник
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Тип на сградататрикорабна базилика
ИзгражданеXII век
Статутнедействащ храм
Състояниеруини
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ е частично запазена средновековна византийска църква в град Мелник, днес в Неврокопската епархия на Българската православна църква.

Датирана е към края на XII век и е изградена върху тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на Мелнишката митрополия. До 1913 г., когато църквата е разрушена от стихийния пожар, опустошил Мелник след изселването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата, някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Камбана с дарителски надпис от деспот Алексий Слав, от 1211 - 1216 година на митрополитската църква „Свети Никола“ в Мелник, НИМ.
Надпис:
„† Камбаната изкована от мед, дар на деспот Алексий
† благочестивият Слав за Свети Никола, този който е от Мира“

Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.[2] Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята Бендида.[3][4][5] За това свидетелстват използваните в градежа на храма надгробни стели и други антични архитектурни елементи.[1] След това там е изградена базилика в V век, разрушена в VI век – [4] голяма част от архитектурната декорация на храма – капители, колони, олтарни плочи са от IV – VII век.[1]

„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това – на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.[1] През втората половина на XII[1] или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на мелнишкия епископ;[2][4] по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.[4] През 1356 година храмът е обновен от митрополит Кирил I Мелнишки.[6]

„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „Свети Николай“ през XVIII век.[1] Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.[1] След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.[2][1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Никола“ е трикорабна базилика, изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли.[1] Има три входа от запад и три апсиди в най-източната част. Апсидите са полукръгли. Страничните са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. В централната апсида има голям синтрон на четири стъпала, върху който по-късно, при превръщането на храма в катедрала, е издигнат престол на пет стъпала. В централната апсида, пред диаконикона и пред протезиса е имало олтари от мраморни плочи върху мраморни стълбови. Предапсидното пространство е отделено от протезиса и диаконикона с две масивни стени, свързани с висока арка. Предапсидното пространство е покрито с тухлен полуцилиндричен свод. Корабите са разделени от по две мраморни колони, свързани с арки.[1]

Стенопис от църквата

Първичният градеж е от неправилни редове ломени камъни и тухли. Зидарията от XIII – XIV век е клетъчна.[1] Покривът е бил двускатен, дървен, само предапсидното пространство е било засводено и първоначалната църква вероятно е била кръстокуполна.[7]

Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век[4] и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.[1]

Според Богдан Филов, посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените – измазани. Притворът и олтарът са покрити с фрескова живопис. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.[8]

Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа[5][9][10] и са открити от археолози в началото на XXI век.[1]

Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда – вероятно трапезария. Руини от други постройки има на север, запад и изток от църквата. Всички те са били оградени с каменен зид от изток.[1]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

„Възнесение Господне“, стенописи от „Свети Никола“

Стенописите са документирани в началото на 30-те години на XX век. Установени са два слоя в южния кораб, фотографирани са и в 1935 година са частично свалени. Днес се намират в Националния археологически музей.[7][2]

Фреските в църквата са изрисувани в XII – началото на XIII век. По-късните са от XIII – XIV век. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол Яков за епископ на Йерусалим от Отците на Църквата – необичайна апсидна композиция, и Видение на Петър Александрийски. В двете композиции има антибогомилски подтекст. В апсидата е Света Богородица Ширшая небес, а под нея Агнецът, заобиколен от дякони. В диаконикона е Дейсис.[7] Животът на патрона на църквата Николай Чудотворец също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на Антип Пергамски, Антим Никомедийски, Григорий Нисийски и Прокопий Кесарийски.[4] Художниците са трима – третият само в диаконикона.[7]

Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст Владимир, брат на севаст на франките[4] или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.[11][7] Надписът се свързва с управлението на Мелник от Алексий Слав.[11]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 411.
  2. а б в г Places of interest: St Nicholas Church // Melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 2011-01-19. Посетен на 13 март 2013.
  3. Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, Издателска къща „Иврай“, 2008. ISBN 9789549388220.
  4. а б в г д е ж Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-762-1. с. 140.
  5. а б Николов, Димитър. Спасяват аварийно манастирите в Мелник // Новинар. „Новинар медиа“ АД, 23 юни 2009. Посетен на 13 март 2013.
  6. Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. – In: Jünge Römer – neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179 – 185.
  7. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
  8. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр. 82 – 33.
  9. Димков, Г. и др. Акустични изследвания на исторически ценни български камбани // Акустика. Варна, София, 2008. с. 115. Архивиран от оригинала на 2010-11-24. Посетен на 2013-03-13.
  10. Georgieva, Tsvetanka. Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects // Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
  11. а б Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 96 – 97.