Свети Никола (Ново село, Скопско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
.jpg) общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ново село |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Изграждане | края на XVIII – началото на XIX век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“, известна и като „Свети Николай Талалей“[1] или „Свети Талеа“[2](на македонска литературна норма: Свети Никола Талалеј, Свети Талеа) е българска възрожденска православна църква в скопското Ново село, Северна Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Храмът се намира на няколкостотин метра южно от селото. Изграден е в края на XVIII – началото на XIX век, за което свидетелстват надписи и много стари надгробни плочи около църквата. Възобновявана е два пъти. Първият път в 1896 година[2][1] от дебърския майстор Петър Николов, за което свидетелства надписа „Сей свети храм светаго Николай поновися в 1896 май 8 д с иждивением[3]... народом жителей селски трудом митрополит Методия поп Теодор от Кожле из руки Петра зографа от Велес.[4]“ За втори път църквата е обновена в 2003 – 2005 година.
-
Входът на църквата с надписа за обновяването от 2003 – 2005 г. -
Две стари надгробни плочи в двора на църквата
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Трифуноски, Јован. Сеоска насеља Скопске котлине - развитак села, порекло становништво и привредне одлике, V. Скопје, 1964. с. 109.
- ↑ а б Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 213. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
