Свети Николай (Талин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Никола (Талин))
Свети Николай
Niguliste kirik
Изглед от югоизток
Изглед от югоизток
Карта Местоположение
ВидЦърква
Местоположение ТалинЕстония
СтилГотика
ИзгражданеXIII век
СтатутМузей
Сайтnigulistemuuseum.ekm.ee
Свети Николай в Общомедия

„Свети Николай“ (на естонски: Niguliste kirik) е средновековна бивша църква в Талин, Естония.

Посветена е на свети Николай, патрон на рибарите и моряците. Построена е през XIII век, частично е разрушена по време на съветските бомбардировки над Талин през Втората световна война.

Впоследствие е ремонтирана и през 2015 г. в нея е разположена част от Естонския музей на изобразителното изкуство, в която е представено най-вече еклесиастично изкуство от Средновековието насам. Сградата понякога бива ползвана и като концертна зала.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от вътрешността на църквата

Църквата е основана и построена около 1230 – 1275 г. от вестфалски търговци, дошли от Готланд през XIII век.[2] Докато градът все още не е укрепен, църквата разполага с укрепени входове и места за укриване на бежанци. След завършването на крепостните стени около Талин през XIV век, църквата „Свети Николай“ губи защитната си функция и се превръща в типична средновековна църква.[3][1] Само няколко части от първоначалната църква са запазени до модерното време.

През 1405 – 1420 г. „Свети Николай“ придобива настоящия си облик, когато централното крило е построено по-високо от страничните крила и църквата е престроена като цяла базилика. През 1515 г. кулата е направена по-висока и в късноготически стил.[2] В късния XVII век кулата е подсилена и подсигурена, както и променена в бароков стил с въздушни галерии и качвана по-високо постъпателно в продължение на няколко века.[1] Днес кулата е висока 105 метра.

„Свети Николай“ е единствената църква в Талин, която остава незасегната от иконоборството, започнало вследствие на Реформацията през 1523 или 1524 г.[4] Главата на църквата налива олово в ключалките на църквата и нападателите не успяват да проникнат в нея.[5]

На 9 март 1944 г. църквата е сериозно разрушена от съветските бомбардировки над Талин през Втората световна война. Последвалият огън превръща църквата в руина и разрушава по-голямата част от интериора ѝ (с изключение на капелата на Свети Антоний). Кулата продължава да пуши около месец. Повечето художествени ценности оцеляват благодарение на навременната им евакуация от църквата. Ремонтът на църквата започва през 1953 г. и е завършен през 1981 г.[3]

Кулата на църквата е повредена отново от огън на 12 октомври 1982 г.[5]

След като ремонтът е завършен под ръководството на Вилем Рам (Villem Raam) църквата е отворена отново през 1984 г. като музей и концертна зала. В нея е изложена колекция със средновековно изкуство на Естонския музей на изобразителното изкуство. Поради отличната си акустика, църквата е много популярна концертна зала.[1][5]

Картини[редактиране | редактиране на кода]

Най-известната картина в музея вероятно е „Танц на смъртта“ на любекския майстор Бернт Нотке. Само един фрагмент от оригиналната картина с ширина 30 метра (завършена през XV век) е запазен и понастоящем изложен в църквата „Свети Николай“.[1][6]

Танц на смъртта от Бернт Нотке

Музеят разполага с няколко други значими късноготически и ранноренесансови творби. Някогашният олтар на цървата е изготвен между 1478 и 1481 г. в работилницата на любекския майстор-художник Хермен Роде. Картини на външните стени изобразяват живота на Свети Николай, в централната част и неотворените крила се намират над 30 дървени скулптури, формиращи т. нар. галерия на светците.[1]

Олтарът от Хермен Роде

Карл Евгений де Круа[редактиране | редактиране на кода]

Картина от XIX век на мумията на Карл-Евгений де Круа

Страничната капела на църквата приютява мумифицираното тяло на херцог Карл Евгений де Круа, командвал руската армия в Битката при Нарва през 1700 г., взет като пленник от шведския крал Карл XII. Карл Евгений де Круа умира през 1702 г., но не е погребан, тъй като никой не желае да плати за погребението му. Тялото е запазено в капелата и се превръща в атракция и изложено до 1897 г., когато властите най-сетне го погребват.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Niguliste Museum // Архивиран от оригинала на 2013-02-22. Посетен на 26 февруари 2013.
  2. а б Helme, Mart. Guide to churches in Estonia. Kunst, 2002. ISBN 5-89920-297-1.
  3. а б Chronology of Niguliste (St. Nicholas) church in Tallinn // Архивиран от оригинала на 2007-08-08. Посетен на 15 ноември 2007.
  4. а б Bousfield, Jonathan. The Rough Guide to the Baltic States. Rough Guides, 2004. ISBN 1-85828-840-1.
  5. а б в St. Nicholas’s Church // Посетен на 24 октомври 2007.
  6. The Dance of Death in Tallinn // Посетен на 15 ноември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]