Свети Никола (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| Свети Никола Свети Николе |
|
|---|---|
 Камбанарията на църквата.
|
|
  Свети Никола
Свети Никола на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Скопски |
| Община: | Свети Никола |
| Географска област: | Овче поле |
| Население: | 13746 (2002) |
| Надморска височина: | 271 м |
| Геогр. положение: | 41° 51' 54" сев. ш. 21° 56' 33" изт. д. |
| Пощенски код: | 2220 |
| Телефонен код: | (+389) 032 |
| Код на МПС: | |
Свети Никола (на македонска литературна норма: Свети Николе) e град в централната част на Република Македония, в Овчеполската котловина. Според преброяването на населението през 2002 година градът има 13 280 жители. Свети Никола е център на едноименната община Свети Никола.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В началото на 20 век Свети Никола е голямо смесено българо-турско село. Турското име на селото е Клисели. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Свети Николе (Клисели) брои 1 100 българи християни и 800 турци.[1]
Всички християнски жители на градчето са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Николе се състои от 1 440 българи екзархисти и в града има 1 основно и 1 средно българско училище.[2]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Българският първенец Коле П. Пандов е пребит, жена му - мушкана с щикове, а дъщеря му рязана по ръцете. Жестоко е пребит и първенецът Наце и зет му.[3]
[редактиране] В Сърбия и Югославия
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Свети Никола живеят 641 турци и 1200 българи.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Клисели (Kliseli) като смесено българо-турско селище.[5]
В 1994 година градът има 13 292, а в 2002 година - 13 746 жители.[6]
[редактиране] Личности
- Родени в Свети Никола
Драги Каров (р.1956), пробългарски активист в Република Македония- Георги Гаврилски (1911 - 1987), лекар от Социалистическа република Македония и член на АСНОМ
Лазар Колишевски (1914 - 2002), югославски комунист, политик- Милан Юруков, български революционер
- Кирил Лазаров (р.1980), хандбалист от Република Македония, рекордьор на световното първенство в Хърватска и европейското в Сърбия
- Дядо Наце Гичев, деец на ВМОРО и ВМРО
- Панзо Зафиров (1896 - 1924), български революционер
- Роберт Петров (р.1978), футболист от Република Македония
- Свето Манев (р.1945), художник от Република Македония
- Страхил Попсандев (1901 - 1923), български революционер от ВМРО
- Починали в Свети Никола
- Ванчо Барбаревски, войвода на ВМРО
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.232.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134-135.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
| Населени места в Община Свети Никола | ||
|---|---|---|
| Свети Никола | Алакинце | Амзабегово | Арбасанци | Богословец | Буриловци | Горно Гюгянци | Горно Църнилище | Горобинци | Делисинци | Долно Гюгянци | Долно Църнилище | Ерджелия | Кадрифаково | Кнеже | Крушица | Макреш | Малино | Мездра | Мечкуевци | Мустафино | Неманица | Орел | Павлешенци | Патетино | Пеширово | Преод | Ранчинци | Сопот | Стануловци | Станевци | Строиманци | Тръстеник | ||
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
