Свети Павел от Кръста (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катедрала
"Свети Павел от Кръста"
Ruse 053.jpg
Bulgaria Ruse Province relief location map.jpg
43.849° с. ш. 25.9481° и. д.
Вид на храма католическа катедрала
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Русе
Вероизповедание Католицизъм
Епархия Никополска епархия
Архитектурен стил неоготически
Време на изграждане 1890-1892 г.
Съвременен статут действащ храм
Катедрала
"Свети Павел от Кръста"
в Общомедия

Катедрален храм "Свети Павел от Кръста" е римокатолическа църква в Русе, България, посветена на основателя на отците Пасионисти - Св. Павел от Кръста. Храмът е катедрала на Никополската католическа епархия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първия камък на църквата е положен през 1890 г. Въпреки усилията на тогавашния епископ Иполито Агосто, събраните средства (основно от чужбина) стигат само за издигането на стените на храма на 1 метър над земята. В този момент епископът среща свещеник на име Анри Дулсе – пасионист, французин от богата и знатна фамилия, който имал и много богати приятели. С тяхна помощ през 1892 г., храмът бива завършен, като стилът е неоготически с 31 метрова камбанария. Проектът е на италианския архитект – Валентино Делл Антонио от Моена (проектирал и католическата църква във Варна). Тази църква бива осветена и започва да функционира.

Монс. Иполито Агосто умира в Белене на 4 декември 1983г. и отец Анри Дулсе стана нов епископ за Никополската Епархия

Архитектура и оформление[редактиране | редактиране на кода]

Олтарът

По време на монс. Анри Дулсе, католическия катедрален храм в Русе е обзаведен с красива дърворезба на олтарите и необходимата мебел в готически стил, която е била доставена от Бохемия.

Красивите художествени стъклописи са изработени от майстора-художник Сандор от Будапеща, Унгария.

Рисуваните картини имат френски оттенък – покръстването на френския крал – Карл Велики. На стъклописите са изобразени: френската героиня св. Жана д'Арк, сцени от живота на Христос, образи на апостолите Петър и Павел, на свети Антон от Падуа, свети Габриел от Скръбната Майка, Света Елисабета Унгарска, на свети Стефан Унгарски, на основателя на Конгрегацията на отците Пасионисти – св. Павел от Кръста, както и на светите братя Кирил и Методий, просветителите на славянските народи.

Храмът е рядък образец на готическата архитектура (тухлена Нео-готика) в България.

Органът[редактиране | редактиране на кода]

В катедралата се намира най-старият запазен орган в България, монтиран тук през 1907. Той е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Органът е на германската органостроителница „Voit“, Карлсруе, и е един от малкото техни оцелели след Втората световна война.

Органът има два мануала (клавиатури за ръце) с тонов обем от 54 тона (от C до f3), педалиера (клавиатура за крака) с 27 тона (от C до d1), 13 регистъра и 8 допълнителни функции, към тях - тремулант, супероктава, копули (II/I, I/П, II/П) и др. Необходимото количество и налягане на въздуха за органа се произвежда посредством крачно задвижване на мех - система, която днес е заменена с електрическо духало. Инструментът се състои от 771 броя тръби. Има валце (система за постепенно включване на регистри), а към втори мануал има швелер. Проспектът на органа е изграден в готически стил в синхрон с оформлението на катедралата.

Първият концерт в католическата църква в Русе се е състоял в присъствието на русенското гражданство през юли 1908 г.

През 1977, по време на Вранчанското земетресение инструментът е силно повреден, а след 1992 е напълно извън строя. Отново е реставриран през 2004 от Герхард Валкел-Майер.

От 1952 органист на катедралата е Митко Караджов.

Диспозиция[редактиране | редактиране на кода]

Органът

I мануал

II мануал

Педал

  • Flauto amabile 8'
  • Bordun 16'
  • Viola di Gamba 8'
  • Prizipal 8'
  • Oktave 4'
  • Cornett 3-4 fach
  • Salicional 8'
  • Vox celestis 8'
  • Liebl. Gedeckt 8'
  • Rohrflote 4'
  • G. Prizipal 8'
  • Zartbass 16'
  • Subbass 16'

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]