Свети Пантелеймон (Велес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“
„Свети Пантелејмон“
панорама на църквата, 2007 г.
панорама на църквата, 2007 г.
Карта Местоположение във Велес
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоВелес
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПовардарска
Архиерейско наместничествоВелес
Тип на сградататрикорабна базилика
АрхитектГеорги Дамянов,
Андрей Дамянов
Изграждане1840 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Пантелеймон“ в Общомедия

„Свети Пантелеймон“ (на македонска литературна норма: „Свети Пантелејмон“) е православна църква в град Велес, Северна Македония. Църквата е катедрален храм на Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен на дясната страна на Вардар, в югозападната част на града, на няколкостотин метра от последните къщи. Построен е на висока тераса в рида Вършник, който на изток стръмно се спуска към Велешката клисура и Вардар. Източната лицева страна на храма е обърната към реката.[2] Църквата, разположена срещу по-малката „Свети Спас“ на отсрещния бряг, доминира над градския силует.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата е започнат в 1836 година и на 9 август 1840 година тя е осветена от владиката Игнатий Велешки. Основни дарители са хаджи Георги Драндар, бащата на Антон Драндар, и отец Груйо. Окончателното довършване на църквата трае до 1847 година, а во 1849 година е поставено клепалото. Камбанарията е издигната в 1904-1905 година.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Пантелеймон“ от североизток, 2006 г.

Църквата е изградена от строителите от дебърската фамилия Рензовци – започната е от първомайстор Георги Дамянов и довършена от брат му първомайстор Андрей Дамянов.[3] Дължината на църквата е 30 m, а ширината - 19,1 m, а с нартекса -27 m, като общата площ е около 570 m2 без нартексите и апсидите.[2] Представлява трикорабна базилика с нова за времето си композиция. Рензовци използват плановете на предишните си проекти - „Свети Димитър“ в Битоля и „Свето Благовещение“ в Прилеп, но тук височината и по-голяма – средният кораб е издигнат високо. Трите кораба са отделени с по две редици по седем колони. Над средния кораб за пръв път Рензовци вместо полуцилиндричен свод изграждат има три слепи купола под общ двускатен покрив.[1][2] Куполите са скрити и поставени под общия покрив на сградата по политически съображения.[2]

Емблемата на първомайстора зидар Андрей Дамянов, поместена на една от вътрешните стени на църквата

Стените са от камък и са украсени със слепи издължени арки. Покривната конструкция е направена почти изцяло от дърво. Покритието в конструктивно отношение почива върху сложна система от различни арки. Над женската църква има втора галерия, като и двете са отделено с богато детайлирани аркади. Апсидите са три, с отделни полусферични покриви. От север и от юг отвън са добавени галерии с колонади, а от запад, където сградата опира в склона, вместо притвор има помещение със стълби към емпорията.[1][2]

Нартексът не е развит на запад, тъй като храмът опира в скалата. Стълбището е скрито в западната разширена страна – похват приложен по-късно в следващите църкви на Рензовци.[2]

Андрей Дамянов оставя надпис отвън върху горния каменен праг на южната врата: „Маiсторо Андреiѧ що прави црквата“. Вътре над западната врата е написано: „Созида се храмъ сей во имѧ свѧтагѡ великомȢченика Пантелимона во лѣто Спасителево 1840.“[4]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорната декорация е с богати архитектурни детайли – колони, капители, разнообразни арки, без да е разточителна.[2] Изписването е частично, а иконостасът не притежава големи художествени качества. Външната архитектура е монументална.[1] Част от декоративните елементи са изработени във византийски стил, а час имат следи от барок. Църквата е известна с прекрасната си акустика добиена в резултат на вграждането на гърнета в зидовете и на използването на люспи от яйца в хоросана.[5]

Архитектурните идеи от „Свети Пантелеймон“ са доразвити от Рензовци в църквата „Успение Богородично“ в щипската махала Ново село.[6]

По време на Първата световна война в двора на църквата са погребани подполковник Димитър Думбалаков, подпоручик Методи Хараламбиев Грашев, майор Петър Попов Стефанов, поручик Тодор Станчев и младши подофицер Йордан Михайлов Томовски, загинали през октомври и ноември 1915 година.[7][8][9][10][11]

В храма има икони на Димитър Папрадишки от 1886 година.[12]

В двора на църквата е гробът на Андрей Дамянов.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Църква „Св. Пантелеймон“ – Велес // Православни храмове в България. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 25 октомври 2013.
  2. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 160.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 159.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 162.
  5. Црквата Свети Пантелејмон // Општина Велес. Посетен на 25 октомври 2013.
  6. Църква „Успение на Пресвета Богородица“ – Щип, квартал Ново село // Православни храмове в България. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 25 октомври 2013.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 21
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 46
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 6, 7; а.е. 331, л. 59
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 20; а.е. 331, л. 93
  12. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 58. (на македонска литературна норма)