Свети Петър и Павел (Велико Търново)

	Църква "Свети Петър и Павел" - Велико Търново
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Велико Търново
Вероизповедание	Православие - Българска православна църква
Епархия	Великотърновска епархия
Тип на сградата	кръстокуполна църква
Архитектурен стил	византийски
Време на изграждане	XIII век
Съвременен статут	недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние	реставрирана

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.

„Свети Петър и Павел“ средновековна българска църква в град Велико Търново, известен паметник на Търновската художествена школа.

Съдържание

1 Местоположение, история, архитектурни и художествени особености
2 Литература
3 Галерия
4 Виж също
5 Външни препратки

Местоположение, история, архитектурни и художествени особености [редактиране]

Църквата "Свети Петър и Павел" - гр.Велико Търново - общ изглед

Църквата "Свети Петър и Павел" - гр.Велико Търново - интериор

Църквата се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Църквата е построена през 30-те години на XIII век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а църковния глава - за примас. Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. Според някои сведения църквата е използвана като партиаршеска катедрала в продължение на няколко години, непосредствено след превземането на Търново от османския султан Баязид I през 1393 година. До 19 век тя е катедрална църква на Търновската митрополия.

Тя е едноапсидна кръстокуполна църква с размери 14 Х 7,20 м. и обширен притвор. Наосът и е разделен от два реда колони на три кораба. Към XVI - XVIII в. църквата е разширена на юг и запад с обширна Г-образна галерия и малък параклис. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста, са цилиндрични и се преливат в стените под тях. Тази конструкция осигурява възможност за най-добро разполагане на стенописците композиции. По същия начин бил решен и притворът.

В стенописната украса се забелязват три живописни слоя от XIII, XV и XVI в., като по ранните са със силно католическо влияние.

Първото изографисване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, Самон и Авив.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено в средата на XVI в. По това време той вече изпълнява функцията на митрополитска църква. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т.н. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената “Христос в гроба”.От първия регистър върху южната стена е запазена композицията “Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево, и медалионни с изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената “Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.

Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVII в. Върху северната и стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

По време на земетресението през 1913 г. църквата е силно повредена. Църквата "Свети Петър и Павел" е напълно реставрирана през 1981 г. въз основа на оригинални фотоснимки и рисунки по проект на арх.Боян Кузупов. Изключително интересните стенописи и архитектурата я правят един от забележителните български средновековни паметници.

Църквата е обявена за народна старина (ДВ, бр.69/1927 г.). Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.102/1964 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (декл.писмо № 2586/05.07.1979 г.).

Църквата носи името на светите апостоли Петър и Павел.

Православната църква чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни

Литература [редактиране]

Ждраков, З. Стенописите на църквата „Св. Петър и Павел” в Търново от XV в. и критската живопис в светлината на новите проучвания. - Проблеми на изкуството, 1991, № 4, 50-59.
Stefanov, P. The Frescoes of Sts Peter and Paul's Church in Veliko Tarnovo. - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1992, № 1, 58-72, 4 ill.
Вачев, Хитко. Принос към строителната история на църквата ”Св. Равноапостоли Петър и Павел” във Велико Търново. - Изв.РИМ - Велико Търново, 17–18, 2002, 269–276.
Боянкинска, Боряна. Календарните сцени в църквите ”Св. ап. Петър и Павел” във Велико Търново и ”Рождество Христово” в Арбанаси – сходства и различия. - Изв. РИМ - Велико Търново, 15–16, 2001, 243–248.
Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век. С., 2008, 209-211.
Събев, Пламен. Опит за виртуална възстановка на стенописи от ХV век в митрополитската църква "Св. св. апостоли Петър и Павел" във Велико Търново. - В: От Честния пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова. С., 2010.