Свети Сава (Белград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храма „Свети Сава“ в Белград

Църквата Свети Сава е най-големият православен храм в Сърбия, катедрала на Сръбската православна църква. Строежът е започнат в далечната 1894 г. и когато бъде завършен се цели с височина от 70 м, да е много по-висок от Света София в Цариград (височина на купола 56 м) и Св. Александър Невски в София (висок 53 м), като бъде най-големия православен храм на Балканите и втори такъв в света след катедралата на Христос Спасителя в Москва (висока 105 м), която последна църква е възстановена след възстановяването на независимостта на Русия.

Намира се в източната част на Светосавския площад в Белград. Изграждането на храма започва още от 1894 г. През 1926 г. е одобрен архитектурният план на църквата, изработен от архитект Богдан Несторович. По-късно планът претърпява малки изменения от архитект Александър Дероко. Освещаването на основите се извършва от патриарх Варнава на 15 септември 1935 г., а на 27 май 1939 г. патриарх Гаврило освещава и олтара на църквата. По време на Втората световна война изграждането на храма е спряно и чак през 1984 г. югославската държава дава позволение за доизграждане на църквата, която отново е осветена от патриарх Герман в присъствието на всички сръбски архиереи. За протомайстор е определен архитект Бранко Пешич, професор в Белградския университет.

Църквата е изградена в неовизантийски стил, директно повлиян от храма Света София в Истанбул. Има четири камбанарии, високи по 44 м. Височината на централния купол при върха е 70 м, а площта на храма заема площ от 91 × 81 м. Украсен е с осемнадесет позлатени кръста. През 2004 г. е завършено изграждането на външната облицовка, интериорът на църквата все още не е готов. Този храм-паметник е неотменима част от съвременния силует на Белград и вече представлява една от главните забележителности на сръбската столица.

Изграждането на тази църква в такива мегаломански мащаби за Сърбия търпи и сериозна критика. Сава Сръбски умира в Търново на връщане от поклонение в Светите земи. Поканен е в старопрестолния български град от цар Иван Асен II, и се пада вуйчо на първия български цар на Второто българско царство. Във вените и на двамата тече кръв на династията на Комитопулите.

Връзки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]