Свети Спас (Скопие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църква „Свети Спас“
Sveti-Spas-Skopje-MK.JPG
Свети Спас (Скопие) (Република Македония)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Скопие
Вероизповедание Македонска православна църква
Епархия Скопска
Архиерейско наместничество Скопие
Време на изграждане 16 век
Съвременен статут действащ храм

„Свети Спас“ е православна църква в столицата на Република Македония Скопие. Църквата, смятана за един от най-важните паметници на културата в града, е разположена източно от крепостта Скопско кале.

Църквата е трикорабна, като средният кораб е засводен, а страничните са равни и покрити с греди. В западната част има галерия за жени. На южната стена над денешното ниво на пода при ремонта на църквата в 1963-64 година е открит живописен слой от 16-17 век. Окончателният си вид църквата добива в 19 век. В 1825 година е довършен иконостасът, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а в 1867 година са изписани част от престолните икони. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис.[1]

Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа от Галичник, Марко[2] от Гари, Дебрани[3] от Мала река 1825.[4]

Иконостасът и иконите са платени от занаятчийските еснафи в Скопие.

В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872-1903), подарени от българската комунистическа власт на Югославия в 1946 година.

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр.29.
  2. Марко е брат на Петре
  3. "Дебрани" указва Дебърската резбарска школа
  4. Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.