Светлозар Елдъров
| Светлозар Елдъров | |
| български историк | |
| Роден | Светлозар Елдъров
3 октомври 1956 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Институт за военна история при Генералния щаб на Българската армия Институт за балканистика към БАН |
| Публикации | 366 [1] |
| Семейство | |
| Други роднини | Георги Елдъров |
Светлозар Владимиров Елдъров е български историк, специалист по българска църковна история и македонското освободително движение от началото на XX век. Елдъров е професор, доктор на науките.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Светлозар Елдъров е роден на 3 октомври 1956 година в град Пловдив в семейство на учителка и офицер с родови корени в македоно-одринското революционно движение и църковно-училищното дело на Българската уния.
Завършва Историческия факултет на Софийския държавен университет през 1980 г., специалност „история“ с профил „балканистика“ и втора специалност „философия“.[2] Научната си кариера започва в Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия. Защитава кандидатска дисертация в областта „Нова и най-нова обща история“ през 1985 година.[3] Темата на дисертацията му е „Сръбската въоръжена пропаганда в Македония1901-1912 г.“.
През лятото на 1988 г. е командирован от Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ в Рим, където изследва документи от Българския църковен архив „Абагар". Основател на архива е неговият чичо - католическият архимандрит професор доктор Георги Елдъров,[3] който успява да му организира срещи с водача на Вътрешната македонска революционна организация от 1924 до 1934 година - Иван Михайлов.[4] След това през 1990-1992 година Елдъров специализира църковно-исторически науки в Папския източен институт в Рим.[5]
Елдъров е последователно научен сътрудник в Националния център за военна история от 1992 година, в Главно управление архивите при Министерския съвет от 1995 година, и в Института по балканистика, където от 1998 година е старши научен сътрудник II степен.[2]
През 1998 – 2001 година с научната и финансовата подкрепа на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия в София, прави мащабни проучвания в българските архивохранилища за съдбата на българските католици. През лятото на 2001 година под формата на дисертация за придобиване на научната степен „доктор на историческите науки“ защитава изследването си, което публикува като монография година по-късно.[6] През 2002 г. също публикува монографията „България и Ватикана 1944 - 1989. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения“. С нея и други публикации през 2003 г. Светлозар Елдъров придобива научното звание „професор",[3] като продължава да работи в Института по балканистика с Центъра по тракология.[7]
Елдъров е автор на 12 монографии, 38 части от колективни трудове, над 200 студии и статии и над 100 научнопопулярни публикации по историята на България и Балканите през ХІХ-ХХ век, националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, българската военна и църковна история, българо-хърватските взаимоотношения и други. Над 1000 цитирания, от които около 80 в чуждестранни публикации. Автор на сценариите на 10 документални филма.
Член на Македонския научен институт, Тракийския научен институт, Българското историческо дружество, Българската асоциация по военна история и Военноисторическата комисия при Щаба на армията. Участва в редколегиите на сп. „Македонски преглед“, „Военноисторически сборник“, „Балкани“ и „Един завет“.[7]
През 1987 година е вербуван като агент на Държавна сигурност.[8] През 2011 година професор Елдъров изяснява личната си позиция по този въпрос в публикацията „За истината и свободата“.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Българи, България, Български съдби, 2010
- Нашият специален дописник съобщава..., 2005
- Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6.
- Православието на война, 2004
- Илинденско-Преображенското въстание 1903, 2003
- Освобождението на България 1878, 2003, съвместно с Тодор Петров
- Върховният Македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), 2003
- Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 - 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 954-509-235-1.
- Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- България и Ватикана 1944-1989. Дипломатически, църковни и други отношения, 2002
- Балканите между мира и войната XIV-XX век. Сборник научни изследвания, 2002
- Българите в Албания 1913 – 1939, 2000
- Униатството в съдбата на България, 1994
- Сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1901 – 1912, 1993[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Проф. д.ист.н Светлозар Елдъров - списък на публикациите
- ↑ а б Научна автобиография на проф.д.ист.н. Светозар Елдъров, архив на оригинала от 19 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180119120834/http://archiv.cl.bas.bg/SE.pdf, посетен на 19 януари 2018
- ↑ а б в г За истината и свободата - Към темата „Агентите на ДС във ВАК“ - лична позиция, проф. дин Светлозар Елдъров Архив на оригинала от 2016-09-10 в Wayback Machine., сайт на Института за балканистика.
- ↑ Проф. Светлозар Елдъров: Две срещи с Иван Михайлов, сайт на Македонския научен институт, 27 април 2016 г.
- ↑ „Визитката на готите“, в-к „Литературен форум“, 14 (498), 9.04.2002 – 15.04.2002 г.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ а б Светлозар Елдъров, архив на оригинала от 1 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171201131328/http://balkanstudies.bg/bg/lichni-stranici/151-2013-01-15-21-20-31.html, посетен на 1 декември 2017
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
- ↑ Национален регистър на издаваните книги в България[неработеща препратка], www.booksinprint.bg
|
