Светлозар Игов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светлозар Игов
Роден 30 януари 1945 г. (1945-01-30) (69 г.)
с. Радуил, Софийска област, Царство България
Националност Флаг на България България
Жанр статия, роман, есе, стихотворение
Награди „Иван Динков“ (2006)
„Йордан Йовков“ (2010)
Вазова награда (2012)
Светлозар Игов в Общомедия

Проф. д.ф.н. Светлозар Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студии, статии, очерци.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Светлозар Атанасов Игов е роден на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Софийско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател е в СУ (1967-1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Редактор във в. „Литературен фронт“ (1969-1970), сп. „Съвременник“ (1972-1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.

Създател на наградата „Дъбът на Пенчо“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание[редактиране | редактиране на кода]

  • „Високо, при извора“. Критики и есета (1974)
  • „Хуманизъм и творчество“ (1978, 1981)
  • „Грозните патета. Критическо ежедневие“ (1984)
  • „Българийо, за тебе пяха“. Литературно-исторически портрети (1985)
  • „Богомил Райнов“. Студия (1986)
  • „Призори. Фрагменти“ (1988)
  • „Грозните патета. Книга втора“ (1989)
  • „Поезията на Николай Кънчев“. Студия (1990)
  • „Павел Вежинов“. Студия (1990)
  • „История на българската литература 1878-1944“ (1990, 1991, 1992, 1993, 1995)
  • „От Ботев до Йовков“ (1991)
  • „Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура“. Монография (1992)
  • „Български шедьоври“ (1992)
  • „Призори. Книга втора“ (1994)
  • „Творби от българската класика“ (1995)
  • „Петър Алипиев. Литературна анкета“ (1995)
  • „Кратка история на българската литература“ (1996, 2005)
  • „Апостолът, Геният, Патриархът — Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“ (1996)
  • „Привечер“ (1999)
  • „Българската литература XX век — От Алеко Константинов до Атанас Далчев“ (2000)
  • „История на българската литература 1878-1989“ (2001, 2010)
  • „Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001)
  • „Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици“ (2001)
  • „Призори. Книга трета“ (2005)
  • „Книга за Пенчо Славейков“ (2006)
  • „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю“ (2008)
  • „Балканът, ханът и чифликът“ (2011) ISBN 9789547400474 [4]
  • „Златомир Златанов и модерният обрат“. София: Захарий Стоянов, 2014, 152 с. ISBN 9789540908663

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ранният край на лятото“. Поезия (1995)
  • „Отсъствие“. Поезия (1999)
  • „Tragelaphos и други стихотворения“ (2000)
  • „Там“. Поезия (2005)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Елените“. Роман (1998)
  • „Там на Балканите“. Роман (2012) ISBN 9789544917784

Преводи[5][редактиране | редактиране на кода]

  • „Югославски морски новели“. Антология. Превод от сърбохърватски Виктория Менкаджиева, Лиляна Райнова, Боян Ничев, Светозар Игов, Жела Георгиева, Катя Йорданова. Варна: Георги Бакалов, 1974, 272 с. (Поредица Световни морски новели; Кн. 6)
  • „Нощен полет. Петима сръбски поети“. Превод от сърбохърватски Светлозар Игов и Николай Кънчев. София: Народна култура, 1989, 221 с.
  • Йован Христич . „Александрийската школа“. Съставителство, предговор и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 104 с. (Поредица Ars poetica)
  • Иво Андрич. „Омер паша Латас“. Роман. Превод от сърбохърватски и предговор Светлозар Игов. София: ОФ, 1982, 272 с.
  • Иво Андрич. „Летуване на юг“. Разкази. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. Варна: Георги Бакалов, 1989, 255 с.
  • Иво Андрич. „Раждането на фашизма“. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с. ISBN 9789540906805

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  2. „Слово на Светлозар Игов” при получаването на отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство — Добрич, 18 ноември 2010 г.
  3. Цветана Георгиева, „Светозар Игов получи Вазовата награда за литература!“, в. „Марица“, 9 юли 2012 г.
  4. Антония Велкова-Гайдаржиева,„За Йовковия „метафизичен реализъм“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2011, № 12 (145)
  5. Сръбски автори, преведени на български език (Книги), Проект „Растко“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За Светлозар Игов