Световни религии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта, показваща разпространението на световните религии „Будизъм“ (червено и жълто), „Християнство“ (синьо и лилаво) и „Ислям“ (зелено)
Карта, показваща разпространението на „авраамическите“ (розово) и „дхармическите“ (жълто) религии

Световни религии в религиознанието и особено сравнителното религиознание са основните най-разпространени (според броя на техните последователи) религии - Християнство, Юдаизъм, Будизъм, Индуизъм, Ислям, които се обединяват в групите на авраамическите (Юдаизъм, Християнство, Ислям) и дармическите (Индуизъм, Будизъм) религии. Тези религии или техни разновидности се изповядват от повече от две трети от населението на Земята [1].

Значение и критерии[редактиране | edit source]

На ЮНЕСКО са предложени следните два критерия за определянето на дадена религия като световна:

  • обединява голяма общност от хора;
  • има последователи в много страни сред различни народности,

като общовъзприети за признанието "световна религия" са и следните изисквания:

  • религията да не служи като признак за народностно или национално самоопределяне;
  • религията да има достатъчно избистрена собствена философска школа и система;
  • религията да е повлияла върху хода със събитията в световната история, култура и изкуство.

Световните религии[редактиране | edit source]

Будизмът възниква през 6 век пр.н.е. в Индия, откъдето прониква в Китай през 5 век пр.н.е. и Далечния изток по-сетне и до наши дни се е утвърдил като универсалистка, световна религия. Названието произлиза от историческия му основател "Буда", който означава на санскрит "пробуден, просветлен". Както и при останалите световни религии, основателя на религията е легендарна личност, който симптом неминуемо присъства при всичките световни религии.

Юдаизмът е първа монотеистична религия, Християнството като възприемащо и включващо основни аспекти на юдаизма също е монотеистична религия (макар и спорна за някои - виж Света Троица), носеща името на своя основател и обект на религиозно почитание Исус Христос. Днес християнството е световната религия освен с най-много последователи в света - около 2,2 милиарда (по данни от 2008 г.), но и с най-значим световен принос към историческото и културно наследство в общочовешки план. Световното и универсално летоброене се води по официалния календар на християнската религия - Григорианския, стъпил на основата на Юлианския (виж и империум, императорски култ и Translatio imperii).

Ислямът също е монотеистична религия, която както и Християнството възниква в Близкия изток, но за разлика от него се разпространява основно в Азия и Африка, а не в Европа (откъдето християнството след Великите географски открития се разпространява в Новия свят, заемайки и доминиращо световно положение). Последователите на исляма почитат Аллах, чийто пророк на земята бил Мохамед, отново (полу)легендарна личност. С около 1,57 милиарда вярвящи днес тази световна религия е втората по разпространение след християнството на планетата.

Изчезнали религиозни вярвания и течения[редактиране | edit source]

Съществували са и още две днес мъртви / преходни световни религии в исторически и културен план - зороастризъм и манихейство. Те имат своите корени или са свързани в една или друга степен с Месопотамия, люлка на най-древната човешка цивилизация в т.нар. плодороден полумесец.

Средни по големина религии[редактиране | edit source]

Освен световните религии Християнство, Ислям, Индуизъм, Будизъм, които имат най-голям брой вярващи и са изповядвани от близо 2/3 от жители на планетата, са религиите с по-ограничено разпространение, включително и такива свързани само с една нация или народ. Национални или народностни религии са юдаизмът при евреите и шинтоизмът при японците. Юдаизмът се характеризира най-вече с конфесионализъм, но от сравнителнорелигиозна и правна гледна точка е извънредно интересна религия, понеже се заражда в средата на плодородния полумесец и се утвърждава в периода след завоеванията на Александър Македонски с налагането на елинизма в античния свят. Утвърждава се или по-точно успява да оцелее като религия на границата между две световни империи и култури (Римската и Сасанидска Персия), притежаващи и разполагащи със свои световни религии - християнството и зороастризма (виж и римско-персийски войни). Интересна за сравнителното религиознание е предисторията на юдаизма, съхранила се в Библията - най-разпространената и до днес книга в света, която по съществото си и най-вече с т.нар. исторически книги от Стария завет пресъздава древната история на Египет и Двуречието или на т.нар. "плодороден полумесец" - люлка на човешката цивилизация.

Други значими религии са индуизма с ведите за целия индийски регион и Тибет, както конфуцианството и даоизмът за Китай и Източна Азия (спорно е доколко са религии в традиционния и индоевропейски смисъл). Тези по-значими религии с техните системи от вярвания оказват съществено влияние върху възникването, развитието, разпадането и разлагането на човешките цивилизации. Религиозните системи на индианските цивилизации в Америка са извън контекста на възникване, развитие и взаимодействие между световните и други по-значими религии, които без изключение са евразийски "продукт", а пресечната им точка е Тибет.

Синкретични религиозни концепции[редактиране | edit source]

Основна статия: Синкретизъм

По време на Просвещението възниква деизма, а през 19 век под натиска на проучванията и разработките Германската историческа школа и въз основа на най-значимите открития и разкрития в историята на археологията и палеографията се появява и теософията.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) The Global Religious Landscape, 8 декември 2012

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]