Светослав Овчаров
| Светослав Овчаров | |
| български кинорежисьор | |
| Роден |
30 декември 1957 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Литература | |
| Жанрове | биография |
| Дебютни творби | „Коста Паница – черти из живота и времето му“ (1985) |
| Награди | „Южна пролет“ (1986) |
| Режисура | |
| Активност | от 1980 г. |
| Значими филми | „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“ (1991) „Фердинанд Български“ (1994) „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ (2008) |
| Награди | „Златна роза“ (1996, 2008, 2017) |
| Семейство | |
| Съпруга | Жанина Драгостинова |
| Уебсайт | |
Светослав Овчаров е български кинорежисьор[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 30 декември 1957 г. в Провадия. Завършва филмова и телевизионна режисура във НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1982 г.
Работи като асистент режисьор и ІІ режисьор в Студията за игрални филми „Бояна“ (1982-1991). Драматург и художествен ръководител на театъра в Димитровград (1992-1994).[2]
Преподавател в НАТФИЗ от 1991 г. Доцент от 1997 г. Професор от 2008 г.[2]
Гост лектор на Харвардския университет (1994).[2]
Член на Европейската филмова академия.
Женен е за българската журналистка и преводачка Жанина Драгостинова.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- За филма „Второто освобождение“
- Наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци на 26-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, София, 2022
- Награда на Българската национална филмотека на 26-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, София, 2022[3]
- За филма „Сестра“
- Голямата награда на 18 международен филмов фестивал CINEDAYS в Скопие
- Голямата награда на 29 международен филмов Фестивал в Котбус - Германия, 2019
- Young FIPRESCI Award на 35 международен филмов фестивал във Варшава, 2019
- Special Mention на международния филмов фестивал в Сан Себастиан, 2019
- За филма "Ирина"
- Номинация за Европейски филмови награди 2019
- За филма „Врагове“
- Голямата награда „Златна сабя“ на VIII Международен филмов фестивал на военни и исторически филми, Варшава 2017
- Голямата награда на 17 Фестивал на червенокръстки и здравни филми 2017
- Голямата награда „Сребриста чайка“ на 15 СФФ Бургас 2017
- Специалната награда на 35 фестивал „Златна роза“ 2017
- За филма „Жажда“
- Номинация за Европейски филмови награди 2016
- За филма „Зад кадър“
- Наградата за най-добър филм, най-добра сценография, най-добри костюми, най-добра мъжка поддържаща роля на Los Angeles Movie Awards (САЩ) 2012
- Номинация на най-добър филм на международния филмов фестивал в Канзас (САЩ) 2012
- Наградата за най-добър режисьор и наградата на FIPRESCI на 34 международен кинофестивал в Кайро 2010
- За филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“
- Наградата на публиката на 5 South East European Film Festival, 2010, Лос Анджелис
- Специалната награда на ХХIII фестивал „Златна роза“ 2008
- Наградата за режисура на ХХIII фестивал „Златна роза“ 2008
- Наградата на Балканския филмов фонд за сценарий, Солун 2004
- За филма „Часът на нашето съединение“
- Почетен медал „120 години от Съединението“ 2005
- За филма „Похвално слово за консерватизма на българите“
- „Наградата на Пловдив“ на фестивала на българското документално кино Пловдив 2003
- За филма „Лист отбрулен“
- Награда за дебют на актрисата Весела Казакова и за музика на фестивала „Златна роза“ 2002
- За филма „Излишните“
- Специалната награда на ХІІ фестивал на българското документално кино 1999 г.
- За филма „BG – невероятни разкази за един съвременен българин“
- Годишна награда за изкуство на дружество „Гражданин“ – 1997
- За филма „Черната лястовица“
- Гран при на международния филмов фестивал в Тбилиси (Грузия) 1997
- За филма „Фердинанд Български“
- „Златна роза“ за документален филм на фестивала на българското кино, Варна 1996
- За филма „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“
- Награда за най-добър документален филм
- Награда на критиката на фестивала на документалното кино 1992
- Наградата на София 1991 г.
- За книгата „Коста Паница – черти из живота и времето му“
- Награда за дебют „Южна пролет“ 1986
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 2023 - "Герой на нашето време" (документален) сценарист, режисьор, продуцент (заедно със Светла Цоцоркова)
- 2022 - "Vox populi" (игрален, късометражен) сценарист, продуцент(заедно със Светла Цоцоркова)
- 2021 – „Второто освобождение“ (документален) сценарист (заедно с Евелина Келбечева), режисьор, продуцент
- 2019 – „Сестра“ (игрален) сценарист, продуцент
- 2018 – „Ирина“ (игрален) сценарист
- 2017 – „Врагове“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
- 2015 – „Жажда“ (игрален) сценарист, продуцент
- 2015 – „Известният непознат“ (документален) сценарист, режисьор, продуцент
- 2013 – „Дървото на живота – сезон 2“ (телевизионен сериал 12 серии) сценарист
- 2012 – „Болеро“ (игрален, със студентите магистри от НАТФИЗ. Римейк на „Инспекторът и нощта“, сц. Богомил Райнов) екранна версия, режисьор, копродуцент
- 2011 – „Човека и Народа“ (документален) сценарист, режисьор, продуцент[4][5]
- 2010 – „Зад кадър“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
- 2008 – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
- 2007 – „Летете с Росинант“ (игрален) сценарист (заедно с Георги Стоев – Джеки)
- 2005 – „Часът на нашето Съединение“ (документален), сценарист, режисьор
- 2005 – „Възстановителна репетиция“ (документален) режисьор
- 2004 – „Народния“ (документален) сценарист, режисьор
- 2003 – „Похвално слово за консерватизма на българите“ (документален) сценарист, режисьор[6]
- 2002/2003/2004 – „Паренъ влакъ“ (телевизионна документална поредица от 18 епизода) сценарист, режисьор
- 2002 – „Лист отбрулен“ (игрален) сценарист, режисьор
- 2000 – „Надежда в София“ (документален) сценарист, режисьор
- 1999 – „България - това съм аз!“ (игрален) сценарист, режисьор
- 1999 – „Щрихи към портрета на Народното събрание, 120 години по-късно“ (документален) сценарист, режисьор
- 1998 – „Излишните“ (документален), сценарист
- 1998 – „Къща върху камък, къща върху пясък“ (документален) сценарист (заедно с Асен Владимиров)
- 1997 – „Женитба“ (игрален) сценарист
- 1997 – „Кентавърът“ (документален), сценарист, режисьор
- 1997 – „Патриарси, попове и протести“ (документален) сценарист
- 1996 – „Страст“ (документален) сценарист, режисьор
- 1996 – „Право на избор“ (документален) сценарист
- 1996 – „Неизвестният главнокомандващ“ (документален) сценарист, режисьор
- 1996 – „Преди и след Одрин“ (документален) сценарист, режисьор
- 1996 – „BG – невероятни разкази за един съвременен българин“ (научнопопулярен) сценарист, режисьор (заедно с Георги Дюлгеров)
- 1995 – „Черната лястовица“ (игрален) сценарист (заедно с Георги Дюлгеров)
- 1994 – „Фердинанд Български“ (документален) сценарист, режисьор
- 1993 – „Парче от рая“ (документален) сценарист
- 1991 – „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“ (документален) сценарист, режисьор
- 1989 – „Юдино желязо“ (игрален) сценарист, режисьор
- 1988 – „Сляпа събота“ (игрален) сценарист
- 1986 – „Коста Паница – черти из живота и времето му“ (документален) сценарист, режисьор
- 1981 – „Мера според мера“, 7 серии – Тома Кранов – актьор
- 1980 – „Боянският майстор“, 2 серии – като актьор
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Кой уби Стамболова: Документи, вестникарски материали и спомени за последната година от живота и убийството на Стефан Стамболов / Състав. Даниела Давчева, Г. Чолаков, Св. Овчаров, Ст. Тонев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991, 80 с.
- Сценарии
- „С глава в торбата: Сценарий“. // Кино, ХХХVI, 1981, № 7, с. 83 – 120.
- „Лист отбрулен: Лит. сценарий 1998-2001 г.: Първа серия“. // Кино, 2002, № 1.
- „Часът на нашето съединение: Сценарий за 54-минутен документален филм“. // Кино, 2005, № 3.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Светослав Овчаров снима една любов на Хемингуей в България“[неработеща препратка], интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 21 януари 2006 г.
- ↑ а б в Профил на проф. д-р Светослав Овчаров на сайта на НАТФИЗ.
- ↑ Наградите на 26-ия фестивал на българското документално и анимационно кино са вече известни! Сайт на Национален филмов център, 23.02.2022. Прикачен файл: "Награди на 26 Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ Геновева Димитрова, „Безсънно разочарование“, рец. във в-к „Култура“, бр. 17 (2679), 4 май 2012 г.
- ↑ Асен Владимиров, „Приложение на метода или още едно мнение за „Човека и народа“, в-к „Култура“, бр. 18 (2680), 11 май 2012 г.
- ↑ Геновева Димитрова, „Константин Стоилов – от дневника до обелката“, рец. във в-к „Култура“, бр. 35 (2290), 26 септември 2003 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Интервюта
- „Ceterum censeo Carthaginem esse delendam!“, разговор със Светослав Овчаров, в-к „Култура“, бр. 35 (2243), 4 октомври 2002 г.
- „Светослав Овчаров: Системата не може да те направи конформист, ако не си такъв“, разговор със Светослав Овчаров, в-к „Култура“, бр. 12 (2539), 27 март 2009 г.
- „Режисьорът Светослав Овчаров: Правителството обяви война на българската интелигенция“, интервю на Мария Гинева, e-vestnik.bg, 14 януари 2011 г.
- „Проф. Светослав Овчаров: Казах на катаджия, че съм учител, и не ми взе пари“, интервю на Петър Марчев, в-к „Труд“, 12 януари 2015 г.
| |||||||||||||||||
|
