Гахапати
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Гахапати или това, което често се превежда в будистката литература като стопанин обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки светски практикуващ, а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.[1] В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски човек или някой, който не е дал монашески обети.
Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с Шрамана или скитащ аскет, а също с будистки монах или монахиня („бхикшу“ или „бхикшуни“), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство.
Светските шраваки – упасака и упасика са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в трите скъпоценности: буда, дхарма и сангха и практикуват петте предписания. В общностите на югоизточна Азия светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатха ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в Тхеравада. [2]
В Тхеравада перспектива[редактиране | редактиране на кода]
В Пали канона стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали нирвана.
Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия
Етика на мирянина[редактиране | редактиране на кода]
Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта[3] и е наречена „Виная за миряни“ (гихи виная).[4] Тази Сутра включва:
- Изброяване на петте предписания
- анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада)
- описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи.
По подобен начин Дхаммика Сутта включва:
- петте предписания
- осемте предписания за упосатха дните
- поддръжка за някой от родителите
- ангажиране в почтен бизнес
В Махаяна перспектива[редактиране | редактиране на кода]
В Зен изтъкнати примери на светски практикуващи постигнали реализация са Вималакирти и мирянинът Пан. Доген препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.[5].
Във Ваджраяна перспектива[редактиране | редактиране на кода]
В традициите на Ваджраяна приемственостите има множество примери на изтъкнати светски практикуващи. Такива например са:
- Падмасамбхава, който е първият тантричен майстор в Тибет създал основата на школата Нингма,
- Марпа Лоцава, пренесъл Кагю приемствеността от Индия в Тибет,
- Дромтон Гялва Джунгне, основен ученик или „син на сърцето“ на Атиша,
- Мачиг Лабдрон, реализирана йогини предаваща практиката Чод и още много други примери.
Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, Сакя и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е нгагпа (за мъж) и нгагма (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Нидал, Оле. Буда и любовта. (Der Buddha und die Liebe). България, Диамантен Път на Будизма – България, 2009. ISBN 9789549246216. с. 248.
- Андросов В.П., Леонтьева Е.В. Марпа и история Карма Кагью. Жизнеописание Марпы переводчика в историческом контексте школы Карма Кагью. Россия, Открытый Мир, 2009. ISBN 978-5-9743-0134-6. с. 512.
- Лама Джампа Тайе „Пътят на тибетския будизъм“ (Way of Tibetan Buddhism, Thorsons, 2001 ISBN 0-7225-4017-5)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин“ вижте например описанието в gṛhapati IAST в Натие (2003) стр. 22 – 25 in Nattier (2003), pp. 22 – 25. За повече информация вижте Note 3 по-долу.
- ↑ Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195 – 196.
- ↑ DN 31 преведена в Нарада (1996).
- ↑ Този епитет се отнася Будагхоша в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932 – 33), p. 85, n. 1.
- ↑ www.aszc.org, архив на оригинала от 17 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081017134436/http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html, посетен на 13 февруари 2021