Свидня

Свидня
	Свидня
	Свидня Координати: 42°58′08.36″ с. ш. 23°17′42.79″ и. д. / 42.968991° с. ш. 23.29522° и. д. Свидня
Общи данни
Население	989 души (15 март 2024 г.); 58,1 души/km²
Землище	17,048 km²
Надм. височина	495 m
Пощ. код	2266
Тел. код	0726
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	65663
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; – кмет	Своге; Емил Иванов ; (Движение „Напред, България“; 2015)
Кметство; – кмет	Свидня; Валентин Соколов; (БСП)
	Свидня в Общомедия

Свидня е село в Западна България. То се намира в община Своге, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в планински район. Разположено е по северния склон на Мала планина. Отстои на 46 км от столицата София и на 4 км от общинския център Своге и Искърския пролом. Принадлежи към селищната област на Искърския пролом. На изток граничи със Своге, на юг — с Церецел, на запад — с Чибаовци, на север — с Искрец, на североизток — с Добърчин.

Село Свидня се състои от двайсет и пет махали: Циганка, Дебели рът, Падеш, Бокинци, Преслоп, Горно село, Песоко, Чечка бара, Круша, Гераковци, Дашовци, Петровци, Пръчовци, Биовица, Гръгоровци, Реката, Дръндарете, Стоевци, Илковци, Герова леска, Вoловица, Правец, Кръстници, Колибище, Голо ребра. Някои са напълно обезлюдени (Циганка, Дебели рът, Кръстници, Песоко, Круша) поради концентриране на селото около административния център на мах. Реката.

История[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Никола Вапцаров 1955“ Архив на оригинала от 2012-08-11 в Wayback Machine. е основано през 1955 година от група учители-ентусиасти, общественици, любители на културата, просветата, българщината. Най-дългогодишен председател е Йордан Йошков, който до смъртта си е и почтен председател на Настоятелството. До 1990 г. читалището се намира в сградата на старото кметство, а след това се сдобива със самостоятелна сграда, в която се помещава библиотеката. От книжен фонд през 1992 г. 3200 книги библиотечният фонд е 10 000 тома. Библиотеката е и основната дейност на читалището.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

За планинското селце има написани книги и е създаден документален филм.

Писателят Христо Малинов живее повече от 30 години в селото и събира легендите за Свидня и нейните околности в книгата си „Светлини от Сталин кон – саги“. Пряко свързан с живота му в Свидня е краеведската летопис „Светлини под Сталин кон“ – събрала легенди, предания, разкази на местни жители за колоритни личности и запомнящи се случки, исторически факти, наименования на махали и местности. Материалите, включени в летописа са събирани от 1970 до 1997 г. и са безценна памет за миналото на свогенския край.^[2]

Документален филм на БНТ: „Свидните деца на село Свидня“. Автор и режисьор – Нушка Григорова. Сценарист – Диана Гарова.

Книгата „Село Свидня: Минало, етнографски поглед, родословия“ от 2003 г., изд. „Класик Дизайн“ София, 335 с., е с автор Генади Раденков, ветеринарен лекар. Той е посветил 10 години, за да издири документи и факти за историята на селото. Направил е 65 родословия на това разпръснато някога из махалата село, опитвайки се да открие корените му няколко века назад.