Свиневиден елен
| Свиневиден елен | |||||||||||||||||||||||
Двойка свиневидни елени в природонаучен музей |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
Zimmermann, 1780 |
|||||||||||||||||||||||
Свиневидният елен (Axis porcinus) е дребен вид елен, висок едва 60-75 см. с дължина на тялото 105-115 см. Свински се нарича заради своето набито, мускулесто тяло с къси крака и начина по който бяга, като свежда глава и гледа да се шмугне някъде, вместо да прескача препятствията на пътя си, както останалите елени. Само мъжките свиневидни елени имат рога с три разклонения и дължина до 60 см.
Подвидове и разпространение [редактиране]
Има два подвида свиневидни елени, като същинският (Axis p. porcinus) се среща от Пакистан, през Северна Индия до Мианмар, а другият подвид (Axis p. annamaticus) обитава Индокитай.
Бавеанските (Axis kuhlii) и Каламиански (Axis calamianensis) елени по-рано били считани за подвидове свиневидни елени. Първите се срещат само на о-в Бавеан в Индонезия, а вторите на групата острови Каламиан (Филипините). И двата вида са застрашени от изчезване (Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN).
Начин на живот [редактиране]
Свиневидният елен живее самостоятелно, но през размножителния сезон (септември-декември) се срещат двойки и рядко малки стада. Обитава покрайнините на гори, крайбрежия на реки и блата. Денят обикновено прекарва скрит в гъстата растителност, като излиза да пасе на открито рано сутрин и привечер. Когато надуши опасност надава писък или предупредително излайване и бяга с вирната бяла опашка, търсейки прикритие в гъстата растителност. Мъжките ревностно защитават своята територия и битките им през размножителния сезон са много ожесточени. За разлика от повечето елени мъжките не надават рев и не образуват хареми.