Свобода или смърт (1924 - 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свобода или смърт“
„Свобода или смърть“
Svoboda ili smart VMRO 10 December 1924.jpg
Брой №1, 10 декември 1924
Информация
Начало 10 декември 1924
Край 1934
Издател ВМРО
Редактор Коста Църнушанов
Език български
Тираж 3000 - 6000

„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал през 1924 - 1934 година.

Годишнина Броеве Дата
І 1 - 24 10 декември 1924 - 15 декември 1925
ІІ 25 - 46 1 януари 1926 - 6 декември 1926
ІІІ 47 - 61 5 януари 1927 - 19 декември 1927
ІV 62 - 84 5 януари 1928 - 18 декември 1928
V 85 - 107 20 февруари 1929 - 1929
108 - 122 15 януари 1930 - декември 1930
VІІ 123 - 130 януари 1931 - септември 1931
VІІІ 131 - 138 януари 1932 - декември 1932
ІХ 139 - 144 януари 1933 - декември 1933
Х 145 - 150 март 1934 - 1934

Броеве 103, 107, 148 - 150 не са открити. Редактор на V годишнина е Коста Църнушанов. 150 брой се издава от Аспарух Минков, Димитър Дражев и Спиро Недков. 147 брой от Димитър Курин. Печата се в печатница „Овчаров“.

Брой №1 заявява програмата на вестника:

„Свобода или смърт“. В историята на обществените движения няма девиз толкова къс и с толкова голям актив. Тридесет години той стърчи неизменно на знамето на ВМРО. Той не е партийна програма, която групира борци за власт... Любов към Македония, любов безкористна и беззаветна и готовност да се жертвуваш за нея... Под нейното широко и могъщо крило се събират на вярна и братска служба и българин, и влах, и турчин, и албанец...[1]

Вестникът в началните години на излизането си е под влиянието на члена на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров. След убийството на Протогеров в 1928 година, протогеровисткото крило издава паралелно свой вестник „Свобода или смърт“ до 1930 година, след протогеровисткия VІІ конгрес е прекръстен на „Революционен лист“. Старият вестник започва да следва линията на михайловисткото крило в организацията. Вестникът отстоява позициите на ВМРО за неподобряване на отношенията с Югославия и Гърция и твърдо се бори с идеята за Интегрална Югославия.

Моралната отрова, която ни се поднася днес е „югославянството“... не допускаме българите от свободното царство да искат да се самоубиват като народ. Може би някои техни духовни и политически водачи да искат това. И Коста Тодоров го иска.

Но ние, македонските българи, не го искаме, и ще намерим начини и сили, за да запазим живота си като българи.[2]

Вестникът спира да илиза след забраната на ВМРО от Деветнадесетомайското правителство в 1934 година.[3][4][5]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Свобода или смърт, брой 1, 10 декември 1924, стр. 1.
  2. Свобода или смърт, брой 141, април 1933, стр. 1.
  3. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 276.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 226.
  5. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, К. Палешутски, стр. 212-213.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.