Свободен град Фиуме
| Свободен град Фиуме | |
| 30 декември 1920 – 22 февруари 1924 | |
 Знаме  Герб | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Форма на управление | |
| Площ | |
| 28 km² | |
| Валута | |
| |
| Свободен град Фиуме в Общомедия | |
Свободният град Фиуме е независима държава (свободен град), просъществувала в периода 1920 – 1924 г. Площта му е 28 кв. км. – Риека (итал. Fiume) и коридор, свързващ града с Италия.
След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, град Риека (Fiume) става международен въпрос – най-вече понеже е важен пристанищен град на Адриатическо море, претендиран както от Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Кралство Югославия), така и от Кралство Италия. По споразумение на страните-победителки от Антантата, Риека (Fiume) придобива статут на свободен град и територия. Американският президент Удроу Уилсън се нагърбва с ролята на арбитър в граничния конфликт. [1] Той даже прави предложение, в Риека (Fiume) да бъде базирано седалището на Обществото на народите. [2]
На 12 ноември 1920 г. по повод статута на Риека (Fiume) и възникналия конфлик е подписан договора от Рапало, според който всички страни признават независимостта на Фиуме и обещават да запазят целостта му. Държавата е призната от САЩ, Франция и Великобритания.
На 3 март 1922 г. местните фашисти свалят „измисленото правителство“ (според тях) и завземат властта, искайки помощ от Италия. На 17 март италианските войски влизат във Фиуме, след което са сключва втория договор от Рапало, а през есента Мусолини организира големия фашистки поход към Рим, искайки и получавайки цялата власт в Италия.
На 27 януари 1924 г. Кралството на сърби, хървати и словенци и Кралство Италия сключват известния договор от Рим, според който се слага края на конфликта за Фиуме, като Италия получава града, а Югославия – село Сушак. Сваленото правителство на свободния град не признава тези споразумения и продължава да съществува в изгнание. [3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Peacemaking, 1919 by Harold G. Nicolson
- ↑ Ljubinka Toševa-Karpowicz. D’Annunzio u Rijeci: mitovi, politika i uloga masonerije. – Rijeka, Izdavački centar Sušak, Biblioteka Dokumenti; sv. 23, 2007.
- ↑ Massagrande, Danilo L. Italia e Fiume 1921 – 1924: dal 'Natale di sangue' all’annessione. – Milano, Cisalpino – Goliardica Istituto Editoriale, 1982.