Св. Анна с мадоната и младенеца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Св. Анна с Mадоната и младенеца
Leonardo da Vinci - Virgin and Child with St Anne C2RMF retouched.jpg
Леонардо да Винчи
Година около 1508
Техника масло върху дъска
Размери 168 × 122 cm
Изложена Лувър, Париж

Св. Анна с Mадоната и младенеца е картина, нарисувана с маслени бои от Леонардо да Винчи, която изобразява Св. Анна, нейната дъщеря Дева Мария и невръстния Исус. Исус е изобразен, хванал жертвения агнец, символизиращ мъките Христови, и Дева Мария, която се опитва да го удържи. Картината е поръчана за част от олтар, за църквата Сантисима Анунциата във Флоренция, като тази тема дълго вълнувала Леонардо.

История[редактиране | edit source]

През 1498 г., Леонардо е направил опит да включи тези фигури заедно и в картината ‚‚Богородицата с младенеца със Св. Анна и Св. Йоан‘‘. През 2008 г. уредникът на Лувъра открива няколко бледи скици, за които се мисли, че са нарисувани от Леонардо. Инфрачервената рефлектография е използвана да разкрие рисунки 7 на 4 инча на конска глава, която приличала на скиците на конете, които да Винчи е направил преди да нарисува стенописа ‚‚Битката при Ангиари‘‘. Също така била разкрита и втора скица 6 1/2 на 4 инча, изобразяваща половин череп. Трета скица показва младенеца, който си играе с агне, като тази скица е подобна на сцената на предната страна на картина в Лувъра. Говорител заявява, че е ,,много вероятно‘‘ скиците да са нарисувани от Леонардо и че това е първият път, когато е открита рисунка ‚‚на обратната страна“ на някоя от картините му. Тя ще бъде изучавана още от екип учени, докато бива реставрирана.

Интерпретации на Фройд[редактиране | edit source]

Зигмунд Фройд се заема с психоаналитично изследване на Леонардо в есето си ‚‚Един спомен от детството на Леонардо“. Според Фройд дрехата на Мадоната разкрива лешояд, когато се погледне настрани. Фройд твърдял, че това е признак за ,,пасивна хомосексуална‘‘ фантазия от детството на Леонардо, която той описал в Codex Atlanticus, където си спомня и описва как е бил атакуван от лешояд, докато е бил в кошарата си. Пасажът е преведен по следния начин:

Изглежда сякаш ми е писано цял живот да бъда дълбоко заинтригуван от лешояди, защото мога да си спомня един от най-ранните ми спомени. Докато бях в кошарата си, един лешояд се спуска и отваря устата ми с опашката си и ме удря многократно с нея по устните ми.
A
„Лешоядът”, забелязан от Фройд.

Според Фройд тази фантазия се базира на спомен за кърменето от майчината гърда. Той аргументира твърдението си с египетски йероглифи, които представят майката като лешояд, защото египтяните вярвали, че няма мъжки лешояди и женските птици зачевали от вятъра.

За съжаление думата на Фройд ,,лешояд‘‘ била грешно преведена от немския преводач на кодекса. Птицата, за която Леонардо говорил, всъщност е била каня, която е граблива птица и от време на време се храни с мърша. Това много разочаровало Фройд, той признал на Лу Андреас-Саломе, че счита Леонардо за единственото красивото нещо, за което някога е писал. Някои последователи на Фройд са се опитали да поправят теорията като включват и каня.

Друга теория, предложена от Фройд, се опитва да обясни любовта на Леонардо към изобразяването на Дева Мария заедно със Св. Анна. Леонардо, който бил незаконен син, е отгледан от родната си майка преди да бъде осиновен от жената на неговия баща Сер Пиеро. Така идеята да представя майката на Исус с нейната собствена майка била близка до сърцето му, защото в този смисъл и той имал две майки. Трябва да се отбележи, че и в двете композиции (картината в Лувъра и картината в Лондон) е трудно да се определи дали Св. Анна е с цяло поколение по-възрастна от Дева Мария.

Съдържание и композиция[редактиране | edit source]

Картината на Леонардо е едновременно приятна и спокойна и в същото време много объркваща, когато се изучава. Композицията се състои от 3 фигури, като Дева Мария активно общува с младенеца. При по-задълбочено разглеждане на позите на Дева Мария и Св. Анна се разбира, че Мария седи в скута на майка си. Не е ясно какво е значението на това и какво авторът е имал предвид с тази поза. Няма ясна аналогия за това в други произведения, както и в културата и традициите. Също така не може да се каже какъв е точният размер на Св. Анна и Дева Мария, но ясно се вижда че Св. Анна е доста по-едра от Мария. С това леко, но забележимо изкривяване на размерите на фигурите, Леонардо акцентира върху връзката майка-дъщеря между Анна и Мария, въпреки липсата на визуални знаци за по- напредналата възраст на Анна, която би я определила като майката.

Спорове относно почистването[редактиране | edit source]

На 7 октомври 2011 г. Le Journal des Arts (парижко издание за изкуството) заключава, че реставрацията представлява по-голяма опасност за картината, отколкото се е предполагало. В края на декември на 2011 г. и началото на януари се появяват сведения, че Сеголене Бергеон Лангле, бивш директор на опазването и съхранението на картините в Лувъра и националните музеи на Франция, Жан-Пиер Кузен, бивш директор, отговарящ за картините в Лувъра, и комитетът, отговарящ за реставрацията на картините, са подали оставка заради спор с критици, твърдящи, че картината е повредена от почистването, като цветовете са станали по-ярки, отколкото авторът е искал.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Virgin and Child with St. Anne (Leonardo)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.