Св. св. Кирил и Методий (Струмица)
| „Св. св. Кирил и Методий“ „Св. св. Кирил и Методиј“ | |
.jpg) общ изглед | |
 Местоположение в Струмица | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Струмица |
| Посветен на | Кирил и Методий |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Струмишко |
| Архитект | Атанас Митровски |
| Изграждане | 1760/1911 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия | |
„Св. св. Кирил и Методий“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Кирил и Методиј“) е православна църква в град Струмица, Република Македония, катедрална църква на Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия[1].
История[редактиране | редактиране на кода]
Долна църква[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира в старата част на града, на едноименната улица № 24, и е с два олтара. Долната църква е започната в 1750 година и е завършена за 10 години. Първоначално е била посветена на Кирил и Методий.[2] Днес долният олтар е посветен на Светите 15 тивериополски свещеномъченици. Иконостасът е изработен от дъбово дърво и тук се намират мощите на Свети Василий Велики и Свети Теофан Начертани. Тук е и гробът на българския митрополит Герасим Струмишки, инициатор за изграждането на Горната църква, посветена на българските първоучители Кирил и Методий.[1]
-
Църквата в 1918 г. Българска пощенска картичка -
Църквата в 1932 г.
Горна църква[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век в Струмица има две църкви – катедралната „Свети Димитър“ и „Св. св. Константин и Елена“, които са на Струмишката гръцка митрополия.[3] На Българската екзархия властите дълго време на позволяват да построи свой храм в града. Към 1905 година Струмишката българска община успява да издейства султански ферман за изграждане на своя църква. Тя е завършена и осветена в 1911 година. [3]
Митрополит Герасим успява да получи средства от руския светогорски манастир „Свети Пантелеймон“, на което се дължи и руският изглед на църквата.[1][3] Построена е от дебърския майстор Атанас Митровски по негови собствени планове.[4]
Иконостасът е изработен от липа от майстора от Дебърската школа Нестор Алексиев в 1935 година. Иконописта е дело на зографите Григорий Пецанов от Струмица, Гаврил Атанасов от Берово и Димитър Папрадишки.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Соборна црква „Свети Кирил и Методиј“ – сите убавини и обележја на Струмица // Strumica City. Архивиран от оригинала на 2014-04-27. Посетен на 27 април 2014 г.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 200. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 158. (на македонска литературна норма)
- ↑ Личности: Митровски, Атанас // Солун и българите: история, памет, съвремие, 12 октомври 2020 г.
