Св. св. Константин и Елена (курорт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Константин и Елена.


Курортен комплекс "Св. св. Константин и Елена" е най-старият български черноморски курорт. Намира се на 10 км североизточно от центъра на Варна и на 6 км от края на Варна. На 20 август 1951 г. в курорта е измерена най-високата стойност на денонощен валеж в България — 342 mm.[1]

Освен почивните бази, хотелите, развлекателните заведения и спортните съоръжения, на територията на комплекса се намира и параклисът „Свети Константин и Елена“, който някога е принадлежал на манастир, изграден в чест на император Константин I Велики и неговата майка императрица Елена. Одесос (дн. Варна) е бил населен с гърци и е принадлежал на Византия. Известен с лековитите си минерални извори, той вероятно е бил посещаван и от висшата аристокрация. Счита се, че императрицата е била чест гост на Одесос и прилежащите му минерални извори.

Старото име на курорта, което е все още доста популярно сред варненци, е „Дружба“. Целогодишно в „Свети Константин и Елена“ работят два открити басейна с гореща минерална вода до 55 градуса, единият от които денонощно. Под атракцията кораб-ресторант „Сириус“, е т.нар. „топлата вода“, където горещ извор се влива в морето и дори през зимата се посещава активно. В близост е грандхотел „Варна“.

Посещава се предимно от български и руски туристи. Изградени са множество места за забавление — интернет клубове, ресторанти, барове, магазини за сувенири и дрехи, рали писта, водни спортове, джетове, „банани“, сърф и други. В комплекса функционират полицейски участък, поща, аптека, бензиностанция и здравен център, а до него има редовни градски линии от ж.п. гарата и центъра на Варна. Преди години над крайбрежния скат съществуваше зелена зона с алеи, която свързваше парка на „Св. св. Константин и Елена“ с Приморския парк на Варна, но през последните години тази връзка е прекъсната поради застрояванията между двата парка.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. БАН, „География на България: Физическа и социално-икономическа география“. ФорКом, С., 2002, с. 153