Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корейска народно-демократична република
Знаме на Северна Корея
Герб на Северна Корея
(знаме) (герб)
Девиз: 강성대국
(Мощна и просперираща страна)
Национален химн: Егука
Местоположение на Северна Корея
География и население
Площ 120 540 km²
(на 97-мо място)
Столица Пхенян
39°01′ с. ш. 125°44′ и. д. / 39.016667° с. ш. 125.733333° и. д.
Най-голям град Пхенян
Официален език корейски
Население (пребр.) (на 48-мо място)
Население (оценка, 2011) Повишение 24 457 492[1]
Управление
Вечен президент Ким Ир Сен1
Вечен председател на ДКО Ким Чен Ир2
История
Легендарно основаване 2333 г. пр. Хр.
Освобождаване от Японска власт 15 август 1945 г.
Икономика
БВП (ППС, 2009 г.) 40,0 млрд.
(на 99-то място)
БВП на човек (ППС) Понижение 1800
Валута Севернокорейски вон (KPW)
Други данни
Часова зона KST
Интернет домейн .kp
Телефонен код 850
1Починал през 1994
2Починал през 2011

Корейската народно-демократична република[2] (Хангъл: 조선민주주의인민공화국; Ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國; Маккюн-Райшауер: Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk Чосън Минджуджуи Инмин Конхуагук), съкратена като КНДР, е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 км².

На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел.[3] На север КНДР граничи с Китай (1416 км) и Русия (19 км). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 км. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток — Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Сѐверна Корѐя, и понякога бива наричана „Страна на утринната свежест“.

КНДР е образувана през 1948 година от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953, но без официален мирен договор.[4] И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 година.[5]

Официално Северна Корея е демократична република,[6] но де факто е еднопартийна[7] тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун.[8][9][10][11] Управляваща е Корейската работническа партия под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социал-демократическа партия). Първи ръководител на страната е Ким Ир Сен, управлявал в продължение на 46 години (от 1948 до 1994). След смъртта си е обявен за „вечен президент“ и наследен от сина си Ким Чен Ир. КНДР е най-военизираната страна в света с общо 9 495 000 души военен персонал (редовни, резервисти и полувоенни), притежава и разработва атомно оръжие и има активна космическа програма.[12]

Съдържание

География [редактиране]

 Основна статия: География на Северна Корея‎
Замръзналото езеро Чхънджи на връх Пектусан

Северна Корея е предимно планинска страна с високи планински вериги на изток и юг, хълмисти местности в централните части и плодородни равнини и низини на запад. Средната надморска височина е 482 m.[13] Най-високата точка е връх Пектусан — 2 744 m, близо до границата с Китай.[14] На запад около Пхенян е разположена най-обширната равнина в страната. Бреговете на изток са планински и слаборазчленени, на запад са равнинни, по-силно разчленени, с множество острови и заливи. В заливите се проявяват приливи и отливи с разлики до 6 m.[15]

Страната е богата на полезни изкопаеми. Най-важни за индустрията са въглища, олово, волфрам, цинк, уран, графит, магнезит, желязна руда, мед, злато, сол, и в по-малки количества други ценни ресурси (като сребро). Находища на нефт до момента не са открити, но геоложки проучвания предполагат наличие на малки залежи в Корейския залив и северните гранични райони около реките Ялу и Туманган.[16]

Топографска карта на КНДР

Климатът е умерен, със силни валежи през лятото по време на кратък дъждовен сезон (чанма). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. През 2007 година Северна Корея е сполетяна от най-тежките наводнения през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.

Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Ялу, по-голямата част от която е плавателна.[15]

Горите заемат около 80% от територията.[13] Добивът на дървесина е широко разпространен. Малка част от равнините за заети от лесостепи.

История [редактиране]

 Основна статия: История на Северна Корея
Строящ се химически завод в Хамхун по време на японската окупация.

Формиране и Корейска война [редактиране]

Заедно с Южна Корея, КНДР се счита за наследница на Корейската империя, която бива окупирана от Японската империя през 1905 след края на Руско-японската война. След като Японската империя е победена във Втората световна война, Корейския полуостров, дотогава окупиран от японците, е поделен между СССР и САЩ по 38-мия паралел. Съветският съюз контролира северната, а САЩ — южната част.

През 1948 г. е създадена Корейската народнодемократична република на север. Начело на държавата застава Ким Ир Сен (1912 — 1994), издигнал се на власт след участие в множество анти-японски марксистки групировки по времето на Втората световна война. Две години след създаването на КНДР избухва Корейската война. Тя не започва веднага, а идва като последствие от напрежението между Севера и Юга. До 1950 е имало множество въоръжени конфликти между войници на двете страни, но за нейно начало се счита 25 юни 1950 г., когато Северна Корея напада Южна. Севернокорейската армия, или т. нар. корейска народна армия първоначално разгромява зле обучените южнокорейски войски. Тъй като почти всички американски войски са се изтеглили от Южна Корея през 1949, корейската народна армия завзема почти изцяло Корейския полуостров.

Американски бомбардировки над Уънсан

Малко преди окончателното му завземане от севера, на помощ на южнокорейците пристигат американски войски, подпомагани от контингенти на ООН, включващи британски, канадски, френски, холандски, етиопски и турски войници. На страната на КНДР обаче се включват около 800 000 китайски „доброволци“, и никоя страна в конфликта не е способна да постигне тотално военно надмощие над другата. След няколко години борби, между КНДР и Република Корея е постигнат мир с посредничеството на ООН. На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.[17] Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Според примирието границата между двете разделени държави минава по линиите на 38-ия паралел.

Следвоенен период [редактиране]

Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.[18] КНДР, заедно с Китай и Албания, силно отрича десталинизацията, но за разлика от тези две страни успява да запази добрите си отношения с СССР.

Ким Ир Сен и Ерих Хонекер в ГДР, 1984

През 1961 г. е подписан договор за сътрудничество между КНДР и КНР (Китайска народна република). Благодарение на него, КНДР отбелязва увеличение на износа на продукция, а също така и внася стоки от Китай на изгодни цени. В същите години започва налагането на идеологията чучхе, което е обявено за приключено през 1974. С това започва неизменния и досега култ към „любимия вожд другаря“ Ким Ир Сен. Между 1966 и 1969 избухват редица малки погранични конфликти между войници от Корейската народна армия и въоръжените сили на Република Корея. КНА претърпява значителни загуби в неуспешните си опити да превземе президентският дворец и да елиминира ръководителя на Южна Корея Пак Чжън-хи, а САЩ загубва разузнавателен самолет и кораб. През 1969 година напрежението стихва, а през 1972 г. започват преговори за обединение с Южна Корея, които обаче са неуспешни.

Северна Корея се превръща в една от влиятелните членки на Движението на необвързаните страни, подпомагайки революции в Азия и Африка. Включва се на страната на Северен Виетнам във Виетнамската война, подпомага социалистическите правителства в Танзания и Зимбабве и въоръжава арабските страни в конфликтите им срещу Израел.

След края на Студената война [редактиране]

На 8 юли 1994 г. Ким Ир Сен умира внезапно на 83 годишна възраст. В официалната му биография пише: „Той умира в два часа през нощта в своя работен кабинет.“ След този момент е обявен тригодишен траур, а по-късно Ким е обявен за Вечен президент на КНДР. След смъртта му властта наследява неговият син Ким Чен Ир. Вследствие на серия от непредвидени катастрофални събития в средата на 90-те години страната става хипермилитаризирана и изолирана, за да бъде запазено съществуването на сегашния строй. През 2000 г. се провежда среща между държавните глави на Северна и Южна Корея — Ким Чен Ир и Ким Те Чжун. Оттогава започва сближаване на „разделеното семейство“, което обаче е възпрепятствано от идването на власт на Джордж Уокър Буш в САЩ.[19]

На 4 октомври 2007 година двете държави навлизат в изцяло нов етап от своите взаимоотношения след посещението на южнокорейския президент Но Му Хьон в Пхенян. КНДР и Република Корея подписват споразумение за постоянен мир на полуострова, както и обсъждат въпроса по ядреното разоръжаване.[20] Постигнати са споразумения и за разширяване на икономическото сътрудничество, транспортните връзки, както и възстановяване на железопътния и въздушен превоз към севера.[21] През 2008 година след дългогодишни преговори по севернокорейската ядрена програма американската администрация снема Северна Корея от списъка си на престъпни държави и спонсори на тероризма.

Въпреки това споровете около програмите на КНДР за ядрено оръжие и балистични ракети продължават, а спорадични и изолирани размени на огън по границата се случват нерядко.

На 17 декември 2011г. Ким Чен Ир почива от инфаркт във влак. Два дни по-късно съобщават новината по държавната телевизия.[22] След смъртта му властта наследява най-малкият му син - Ким Чен Ун.

Население [редактиране]

 Основна статия: Население на Северна Корея
Една от най-старите снимки на кореец - от 1863 година.

Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект, като над 99% от населението са етнически корейци. Съществуват и много малки китайски (0,2%) и японски общности. Според последни изчисления то възлиза на 24,589,122 (July 2012 est.) души.[23]

Годишният прираст се изчислява на 0,42%. Според оценки на ЦРУ, населението има следният възрастов състав[23] :

  • 0-14 години : 21,3% (мъже — 2 440 439/жени — 2 376 557)
  • 15-64 години : 69,4% (мъже — 7 776 889/жени — 7 945 399)
  • над 65 години : 9,4% (мъже — 820 504/жени — 1 305 557)

Средната продължителност на живота е 72,2 години, като при мъжете тя е 69,45 години, а при жените — 75,08. Детската смъртност е 21,86 на 1 000, на 103 място в света.[24] Гъстотата на населението е 189 души на km²[25], като 40% от населението е градско, а 60% — селско. Към 2007 в КНДР няма регистрирани случаи на СПИН.[26]

В структурата на икономическата заетост на населението най-голям дял имат заетите в селското стопанство — 44%, следван от дела на заетите в промишлеността — 42%.[25]

Езици [редактиране]

 Основна статия: Корейски език

Корейският език става известен в Европа в края на 19 век. Оттогава датира и неговото задълбочено изследване. Различни учени го отнасят към различни езикови групи: от индоевропейската до синобирманската. Постепенно се затвърждава мнението, че корейският език влиза в групата на алтайските езици, които включват тюркските, монголските и тунгусо-манджурските езици. Корейският (както и японски език) влиза в тази група като самостоятелен език. Отличителна особеност е писмеността — за разлика от китайската и японската писмености, които са йероглифни, корейската е азбучна. През 1446 година владетелят Седжон заедно с група приближени учени създават националната азбука хангъл, която се състои от 14 съгласни и 10 гласни, които могат да се комбинират по много различни начини. Ясна и точна, тя представлява сериозно постижение за тогавашната наука. Нейното създаване допринася за бързото ограмотяване на цялото население, кодификация на произведенията на устното творчество, приобщаване към литературния процес на голям брой хора (предимно жени). Хангъл е удобна както за класическото отпечатване на текстове, така и за компютъризацията.

Днес корейският език е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският и сеулският говор, като в КНДР се използва първият. [27]

Вероизповедания [редактиране]

 Основна статия: Вероизповедания в Северна Корея
Вероизповедания в КНДР
религия процент
Атеизъм
  
 71.2%
Чондоизъм
  
 12.9%
Корейски шаманизъм
  
 12.3%
Християнство
  
 2.1%
Будизъм
  
 1.5%

Официално Северна Корея е атеистка държава, но са налице будистко и конфуцианско наследство. Съществуват и християнски общности, предимно протестанти (ок. 10 000 души) и католици (ок. 4 000 души).[28] В Северна Корея съществуват 4 административни единици на Католическата Църква: от които три са епархии и 1 е териториално абатство на бенедиктинците. Епархиите в КНДР са част от Сеулската църковна провинция, териториалното абатство е пряко подчинено на Светия престол. Преди Корейската война Пхенян, днешната столица на Северна Корея, е християнско средище. Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си, но в повечето случаи изповядването на религии е ограничено.[29]

Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в пълна забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода.[30] През 1992 са направени поправки в конституцията, които легализират организираната религиозна активност и позволяват строежа на храмове, но при условие, че „религията не служи като проводник за западно влияние и не застрашава обществената сигурност“.[31] Към 2000 година най-голямата организирана религия е Чондоизмът („религия на Божествения път“), чийто последователи са 12,9% от населението.[32] В страната има близо 300 будистки храма, но много малка част от тях всъщност се използват по предназначение. На самите постройки се гледа по-скоро като на културно наследство[31].

Човешки права [редактиране]

 Основна статия: Човешки права в Северна Корея
Камионетка с пропагандни високоговорители в столицата

Северна Корея е една от страните, в които все още концентрационни лагери са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците. Смъртността в севернокорейските лагери се изчислява на не по-малко от 20%.

Към средата на 90-те ситуацията отчасти се е променила, когато заради серията от наводнения и други природни бедствия, както и глада, ръстът на населението намалява драстично. Оттогава до днес смъртни наказания се прилагат значително по-рядко. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на телевизия, излъчвани от Южна Корея, както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези „престъпления“ е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.[33][34]

Севернокорейците също трябва да спазват определен работен дрес код.[35] През 2005 на мъжете е забранено да носят коса, по-дълга от 5 сантиметра.[36] След издадената забрана за дълги коси дори е направено телевизионно предаване, „разобличаващо“ „другарите с ниска морална култура“ (мъжете с дълга коса). Тази политика донякъде копира действията на южнокорейския диктатор Пак Чън-хи, забранил късите поли за жените и дългите коси при мъжете.[37]

Държавно управление [редактиране]

Конституционно устройство [редактиране]

 Основна статия: Държавно устройство на Северна Корея
 Вижте също: Чучхе и Сонгун
Масова демонстрация на площад "Ким Ир Сен" с монументът на идеята чучхе на заден план

Северна Корея официално следва принципите на идеологията чучхе, проповядваща национална независимост и самодостатъчност в икономическо и политическо отношение. Въпреки че мнозина изследователи я възприемат като комунистическа страна,[38] Северна Корея отхвърля марксизъм-ленинизма още през 1970-те години, и премахва всички препратки към комунизма от конституцията си през 2009 година.[39]

Страната е силно централизирана и е под автократичното управление на Ким Чен Ун. Той е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, и има огромно влияние върху всички сектори на държавната власт. През 70-те години Ким Ир Сен започва да се дистанцира както от марксизъм-ленинизма на Съветския Съюз и Източния блок, така и от маоизма на Китай. Според него тези системи пораждат желание за „слагачество“ в човека, а СССР и Китай рано или късно ще се отклонят от идеите на комунизма и ще се поддадат на капитализма. Така Ким разработва нова идеология — чучхе. Тя представлява комбинация от традиционни корейски ценности, национализъм, част от идеите на марксизма и няколко концепции, заети от Прусия, и изповядва самодостатъчност и пълна икономическа, политическа, културна и военна независимост. Това полага началото на политическата и икономическа изолация на КНДР, която продължава и в наши дни. Липсата на участие в световната политика и икономика са причината много медии да наричат Северна Корея „отшелническо царство“ — прякор, даван на Корея по времето на династия Чосон.[40][41][42]

Управляваща е Корейската работническа партия, която формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централният координатор на административната и икономическата дейност на национално и местно равнище. Чрез организационните си канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към нея хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.

Най-висшият ръководен орган в страната е т.нар. Държавна комисия по отбрана, оглавявана посмъртно от Ким Чен Ир (като „вечен председател“), официално от заместник-председателя Ким Чен Ун. Един от основните инструменти на властта е армията. Тя има широко влияние и служители, внедрени във всички институции. Като идеологическо и патриотично ядро на страната военните се грижат за външната и вътрешна сигурност и „социалистическия строеж“ (строителство, ремонт на инфраструктура и т.н.).[43] Те помагат на земеделците в обработката на земя при нужда от бързо увеличаване на производството, строят сгради, и подобно на американската национална гвардия, оказват съдействие при природни бедствия.[44]

Външна политика [редактиране]

 Основна статия: Външна политика на Северна Корея
Ким Чен Ир и Владимир Путин през 2004.

КНДР поддържа активни дипломатически отношения с комунистическите страни — Лаос, Китай, Куба и Виетнам, както и други държави с лява политическа ориентация. КНДР подържа добри отношения и с Етиопия, Еритрея, Зимбабве, Иран, Демократична република Конго и Обединените арабски емирства. САЩ и други развити държави определят Северна Корея като сталинистка диктатура,[45][46] и я критикуват заради нарушения на човешките права и разработване на ядрено оръжие. Като цяло Северна Корея води затворена политика и не поддържа връзки с голяма част от страните по света. Заради участието на севернокорейски агенти във взривяването на южнокорейски пътнически самолет през 1987, както и даването на убежище за членове на японската червена армия, към края на 80-те години страната е обявена за поддръжник на тероризма. Въпреки това оттогава насетне Северна Корея не е била замесена в терористична дейност, а през юни 2008 външното ѝ министерство обявява, че страната официално подкрепя борбата срещу международния тероризъм.[47] По време на Студената война КНДР е съюзник както на Китай, така и на СССР.

  • Флаг на Китай Китай е основен политически и икономически съюзник на Северна Корея. Въпреки споровете между двете страни относно принадлежността на определени участъци от пограничната река Ялу, Китайската народна република е най-големият търговски партньор и поддръжник на комунистическата държава. Пекин се обявява и против санкциите, наложени на Пхенян заради ядрената му програма. Китай доставя на Северна Корея компоненти за развитие на високотехнологична промишленост, хранителни помощи, оръжия, електроенергия, както и гориво на цени, значително по-ниски от тези на международните пазари.[48] Китайските инвестиции и печалби от КНДР възлизат на $2 млрд годишно. Северна Корея, както и Тайван, са от стратегическа важност за китайската външна политика.[49]
  • Флаг на Южна Корея Южна Корея — отношенията между КНДР и Република Корея могат да се проследят до началото на двете държави. Както в Южна, така и Северна Корея са учредени през 1948 година — първата страна с помощта на САЩ и ООН, последната — с помощта на СССР. След края на Корейската война отношенията между двете републики са предимно враждебни с леко подобрение през последното десетилетие. През 1968 година севернокорейски специални части правят неуспешен опит за обединение с Южна Корея чрез завземане резиденцията на южнокорейския президент. През 1984 КНДР осигурява на Южна Корея хуманитарна помощ за възстановяване от тежки наводнения. През 2000 година е първата среща на корейските ръководители — Ким Чен Ир и тогавашният южнокорейски президент Ким Те Чжун. Седем години по-късно се състои втората такава среща, на която е подписано и официално примирие между двете страни. Южна Корея днес доставя на КНДР хуманитарна помощ и автомобили, макар тези доставки да намаляват. Голяма част от туристите в Северна Корея идват от южната ѝ съседка. Друг признак за подобряване на отношението между двете страни е спирането на пропагандните високоговорители и от двете страни на демилитаризираната зона.[50]
  • Флаг на САЩ САЩ е върховният враг на Северна Корея, според пропагандата в страната.[51] По време на Корейската война цивилното население в северната част на полуострова е подложено на ожесточени американски бомбардировки, а американската и южнокорейската армии извършват редица военни престъпления срещу корейци с леви убеждения (виж Клане в Джеджу-до). Положението не се променя и през Студената война, когато на няколко пъти войници от американската и корейската народна армия влизат в престрелки. Част от тези враждебни действия между двете страни са пленяването на американския кораб USS Pueblo през 1968 и убийството на двама американски войници през 1976 (т.нар. Инцидент с тополата). Основен обект на спор между двете страни е ядрената програма на Пхенян. Севернокорейското правителство твърди, че тя е с цел самозащита от евентуална американска агресия, но САЩ я считат за стратегическа заплаха поради естеството на режима и съмненията им, че севернокорейците снабдяват с оръжия терористи. След изключването и извеждането от експлоатация на ядрения си реактор в Йонбьон, Северна Корея е премахната от списъка на страните, подкрепящи тероризма[52] и вече не се счита от американските власти за „престъпна държава“.[53]

Административно деление [редактиране]

 Основна статия: Административно деление на Северна Корея
Административна карта на Северна Корея.

Административно КНДР е организирана на три нива, единици. На най-високото са девет провинции, три региона със специален статут (Кесън, Къмгансан и Синъйчжу) и два града под директно управление (Расън и столицата Пхенян). Второстепенните единици са градове, общини, райони и окръзи. Третостепенните единици са села, квартали, предградия и работнически околии.

Големи градове в КНДР, освен Пхенян са[54]

Въоръжени сили [редактиране]

 Основна статия: Корейска народна армия

Въоръжените сили на КНДР (Chosŏn inmin'gun — 조선인민군) са на пето място по големина в света със своите 1 106 000 редовни военнослужещи с резерв, възлизащ на 8 200 000 души. Страната е най-милитаризираната в света, като близо 244 на 1 000 души от населението са военни.[55]

Въоръжените сили включват сухопътни войски, военноморски флот, военновъздушни сили, както и полувоенната работническо-селска червена гвардия. Всички те са под контрола на генералния щаб, който пък е контролиран директно от Върховния главнокомандващ на въоръжените сили (в случая — председателят на ДКО). Изключение прави само Бюрото за артилерийска навигация, което е директно под контрола на ДКО. Почти 70% от войските са разположени по границата с Южна Корея от 1953 година насам.

Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона. Всички те са свързани с оптични кабели за комуникация, което прави проследяването на съобщенията, плановете и движението на отделните военни части невъзможно.[56] КНДР притежава най-многобройните специални сили в света (180 000 души), третият най-голям арсенал от химическо оръжие, най-гъстата мрежа за ПВО, далекобойни ракети, лазерни,[57] ядрени и биологични оръжия. Севернокорейски военни инструктори и специалисти са разположени в 12 африкански държави.[58]

Севернокорейски комодор. В състава на въоръжените сили на КНДР има над 1200 висши офицери.

Конвенционалното оборудване включва разнообразна армада от 4100 танка, вариращи от китайски Тип 59 и съветски ПТ-76 до местно разработеният Покпхун-хо, артилерийски корпус с над 17 100 оръдия, тежки минохвъргачки и ракетни установки, 10 000 противотанкови ракети и ПЗРК,[59] 196 бомбардировача с малък и среден обсег,[60] и над 1000 балистични ракети с обсег между 70 и 4000 километра. Към това се прибавят и редица средства за асиметрична война, като военна част от над 1000 хакери (сред най-добрите в света според южнокорейското министерство на отбраната),[61] заглушители на GPS-системи,[62] стелтово покритие покритие за наземни машини и изтребители,[63] подводници-джуджета и човешки торпеда.[64] Основните проблеми на Корейската народна армия са недостигът на гориво за учебни маневри и липсата на интегрирана система за наблюдение и разузнаване.[65]

Ядрена програма [редактиране]

 Основна статия: Ядрена програма на Северна Корея

Според редица експерти и разузнавателни агенции, КНДР е напълно способна ядрена сила.[66] Ядрената програма на КНДР е въпрос на множество спорове. Тя започва в периода на Студената война, когато през 1956 в СССР са изпратени група севернокорейски студенти, които трябва да получат необходимите знания в областта на физиката на елементарните частици и атомната техника. Малко по-късно, през 1958 година, САЩ разполагат първите си ядрени бойни глави на територията на Южна Корея, чиито брой достига 950 оръжия през 1967.[67] Съгласно севернокорейската политика от началото на 60-те за превръщане на държавата в „укрепление“, тези оръжия вероятно са принудили КНДР да разработи ответен арсенал.[68] През 1965 година край малкия град Йонбьон с помощта на СССР се построява изследователски реактор ИРТ-2М, а в средата на 80-те е създаден и 5-мегаватов реактор тип Магнокс, способен да произвежда 0,9 грама плутоний на ден.[69]

Страната разполага с обработен плутоний за около 10 оръжия,[70] но в края на 2010 се разбира за съществуването на свръхмодерна централа за обогатяване на уран с 2000 центрофуги, която може да бъде използвана за направата на уранови атомни бомби.[71]

Икономика [редактиране]

 Основна статия: Икономика на Северна Корея


Икономиката на Северна Корея е планова, и е една от най-затворените в света, действайки на принципа на автаркията. Тя е фокусирана върху тежката промишленост и земеделието[72]. Редом с Куба, КНДР е единствената страна в света с изцяло държавна планова икономика от съветски тип. Поради благоприятното географско положение, наличието на добре обучена, грамотна и млада работна ръка, икономиката вероятно може да расте годишно с 6-7% при „подходящи икономически реформи и правилен подход“.[73] Държавният планов контрол осигурява безплатни жилища, здравеопазване, образование и хранителни дажби,[74] а плащането на данъци е отменено на 1 април 1974.[75] Макар и да възпрепятстват каквото и да било по-значително развитие, изолацията и планираното производство са причината БВП на Северна Корея да продължава да расте (макар и с малки темпове — под 4%) въпреки световната икономическа криза.[76]

Брутният вътрешен продукт на глава от населението е $1800 към 2010 година, на 193-то място в света и сравним с тези на Сенегал и Кот д'Ивоар. Средната работна заплата е около $47 на месец.[77] Въпреки хроничните икономически проблеми, средните заплати се увеличават, а стандартът на живот се покачва.[78] Разпръснатите из страната пазари чжанмадан осигуряват вносна храна и стоки, и по този начин се предотвратява недостигът на храна.[79] На 1 юли 2002 са предприети т.нар. „мерки за икономическо подобрение“, които стимулират фабриките да увеличат производителността си, като се позволява динамично увеличение на заплатите и цените. През 2009 стартира 3-годишна масова кампания ("Велика, просперираща и мощна страна"), чиято цел е справяне с недостига на храна и гориво и модернизация на икономиката.[80]

Земеделие [редактиране]

 Основни статии: Земеделие и Глад в Северна Корея
Кооперативно стопанство в Сариуън

Първата аграрна реформа в КНДР започва през 1946 година, когато държавата отнема земи от по-богатите собственици в полза на по-бедните. Колективизацията е осъществена на няколко етапа и приключва през 1958 година, но кооперациите стават изцяло държавна собственост едва през 1977. Обработваемите площи възлизат на 2,2 милиона хектара, на които се отглеждат най-вече ориз и царевица.

Като цяло под 20% от територията на Северна Корея е подходяща за земеделие, и години наред се разчита на механизация и изкуствени торове, за да се произвеждат необходимите количества храна. В допълнение за целите на селското стопанство гористи местности и склонове се изсичат и се превръщат в ниви. Традиционният източник на изкуствени торове и селскостопанска техника за КНДР — Съветският съюз, се разпада през 1991. Към 1994 година недостигът на храна вече е очевиден, а на следващата година проливни дъждове се изливат над цялата страна, в резултат на което наводнения и свлачища унищожават огромни селскостопански площи (400 000 хектара). Наводненията продължават през 1996 и 1997, непосредствено след което идва непредвидена суша.[81] Впоследствие от недохранване умират между 200 000 и 350 000 души.[82] Още стотици хиляди загиват вследствие на болести, свързани с недохранване, като пневмония и туберкулоза.[83] Положението се стабилизира след 2000 година, но през 2005 отново възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, в следствие на което правителството организира „мобилизация“ на жители от градовете в помощ на земеделците.[84] Недостигът на оборудване, електроенергия и гориво е причина в много кооперации работата да се извършва с помощта на волове. Въпреки, че проблемът с глада остава, той не е толкова сериозен както през 90-те години.[85]

Промишленост [редактиране]

Машиностроителен завод в град Хъйчхън.

Най-голям дял в икономиката има тежката промишленост (генерира 50% от БВП),[18] от които най-силни са оръжейната, машинната и в по-ново време, високотехнологичната промишлености.[86] Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, като основен потребител на произведените от стоки и оборудване е Корейската народна армия. Част от военната продукция, като балистични ракети и подводници, се изнася за Близкия изток (Иран, Йемен и Сирия) и Африка. Развити са също гражданското машиностроене, химическата и текстилната промишленост. Произвеждат се автомобили, камиони, трактори, булдозери, радио и телевизионни приемници, компютри, лабораторно оборудване, влакови вагони, химикали, изкуствени торове, текстилни продукти и други.[18] След спирането на съветските помощи и загубата на осигурените пазари в социалистическия лагер, севернокорейската промишленост навлиза в период на упадък.

Туризъм [редактиране]

Плаж в югоизточна Северна Корея.

Правителството на Северна Корея води изключително затворена политика и в резултат на това много малко чужденци влизат в страната. По принцип на всички хора им е позволено да посетят Северна Корея и на практика на почти никого не се отказва. На чужденците обаче им е забранено да се разхождат извън специално посочените места, освен ако нямат правителствен пазач. Стъписващото присъствие на правителствените пазачи и отрицателната международна репутация на правителството са причините, поради които много хора не посещават страната. Северна Корея привлича чужденци заради красивата си природа, и според някои, заради „ретро-сталинистката“ си атмосфера. През 2000 година близо 130 000 туристи са посетили страната.[87]

Южнокорейските граждани трябва да получат специално разрешение от правителството на Южна и Северна Корея, за да влязат в Северна Корея. През последните години районът около връх Кумган, намиращ се близо до южнокорейската граница, беше определен като специална туристическа дестинация, за посещението на която от страна на южнокорейските граждани не се изисква разрешение.

КНДР е популярна дестинация и за китайските туристи. Това се дължи на значително по-улесненото за тях влизане в страната, евтините стоки, наличието на специални казина за чужденци (в Китай те са забранени), както и приликата на обществото с това в Китай от 70-те години (преди реформите на Дън Сяопин).

Инфраструктура [редактиране]

 Основна статия: Инфраструктура на Северна Корея

Образование [редактиране]

Упражнение в университета по телекомуникации в Хъйчхън.

Образованието в Северна Корея е на много високо ниво. Нивото на грамотност сред населението е 99% — едно от най-високите в света, близко до това на държави като Франция, Белгия и Австрия.[88][89] Всички нива на образование са задължителни. Към тях се причислява и детска градина (общо две години). След завършването ѝ следва началното училище, което е 4 години, а после — гимназия (6 години). След това учениците могат да избират между специализирано училище, колеж или обучение в университет, които могат да траят от 2 до 6 години. Управляващите се стремят към прилагане на традиционни методи на възпитание, но и наблягат на т. нар. неоконфуцианско течение, което синтезира традиционните конфуциански ценности с тези на даоизма и будизма.[90] Подобно на други тоталитарни страни, образователната система се обръща голямо внимание на политическото и идеологическо обучение. През 1977 Ким Ир Сен написва своите „Тезиси за Социалистическото Образование“, в които се казва следното:[91]

„ Само на основата на стабилно политическо и идеологическо образование могат да бъдат успешни техническото и научно образоване, както и физическата култура на народа. “

Севернокорейската система обръща особено внимание на евристиката, едновременно като възпитателен и образователен метод. За нея Ким пише:[91]

„ Евристиката дава на учениците разбиране за материала, който изучават, чрез тяхното позитивно мислене, и по този начин се развива тяхната независимост и креативност. “

В резултат на това се е развила система на балансирано политическо и академично обучение. В академичен аспект се набляга най-много на корейския език, математиката, физическото възпитание, музиката и рисуването, а в идеологически — специалните предмети „Великият ръководител Ким Ир Сен“ и „Комунистически морал“.[91] Образованието започва да набляга все повече на креативността, отколкото на наизустяването, а в последно време в училищата се въвежда изучаването на чужди езици и боравене с компютърни технологии.[92]

Наука и техника [редактиране]

Ракета-носител Унха-3 на космодрума Тончхан-ри, 2012

КНДР провежда задълбочени изследвания в няколко основни научно-технически направления — електроника, химия, биология, ядрена физика и аерокосмически полети и военни технологии. Въпреки хроничният недостиг на електричество и ресурси, Северна Корея произвежда медицинско оборудване и технологии за гласово разпознаване и автоматика на световно ниво.[93]

През 1998 Северна Корея се обявява за десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в космоса със собствена ракета — Кванмьонсон-1. Поради повреда в двигателите на третата степен на ракетата-носител обаче спътникът навлиза в космическото пространство под погрешен ъгъл, не успявайки да влезе в орбита и след това изгаря в атмосферата. На 5 април 2009 от космодрума Мусудан-ри е изстрелян втори спътник — Кванмьонсон-2, но отново заради проблем в третата степен не успява да полети в Космоса и пада в Тихия океан. Космическата програма на КНДР се направлява от Корейския комитет за космически технологии, който е обявил и по-амбициозни програми за пилотирани космически полети и разработка на космически кораби за многократна употреба.[94] В началото на 2011 приключва работата и по вторият космодрум в страната — Тончхан-ри.[95] Космическата програма на Северна Корея също е обект на спорове, тъй като според САЩ, Япония и Южна Корея тя служи като прикритие за тестване на междуконтинентални балистични ракети.[96]

Транспорт [редактиране]

 Основна статия: Транспорт в Северна Корея
Опашка от чакащи на автобусна спирка

Транспортната мрежа в Северна Корея е добре развита, но остаряла. През 1990 година в страната е имало около 30 000 км пътища, от които едва около 1700 асфалтирани. Вследствие на природните бедствия в средата на 90-те пътната инфраструктура е силно засегната, и днес пътищата са с обща дължина от 25 554 км, от които 724 км асфалтирани.[97] Най-голямата и добре поддържана магистрала е от Пхенян до Уънсан, с дължина от около 200 км. Широко застъпен е железопътният транспорт. Железопътната мрежа е с дължина 5235 км, от които 3500 км са електрифицирани.[97] Заради големите запаси от въглища в страната все още се използват парни локомотиви, за транспорт на стоки и пътници. Множеството реки, които текат през КНДР улесняват евтиния воден транспорт. Общата дължина на водните пътища е 2250 км.[97]

Основни пристанища са градовете Хамхън, Чхънджин, Кимчхък, Хечу и Нампхо. Броят на летищата е 78, а на вертолетните площадки — 23. Основен въздушен превозвач е държавната компания Ер Корьо, с редовни полети до Москва, Пекин, Бангкок, Макао и Владивосток. Градският транспорт е най-развит в столицата, където населението се придвижва с трамваи, тролейбуси и метро. Заради недостига на гориво автобусите са използват рядко, но тролейбусната мрежа е редовна и бива напълно модернизирана през 2010. Автомобилите също са рядкост, но велосипедите са се превърнали в основният начин за придвижване на голяма част от населението, като 7 от 10 жилища разполагат с колело.[98]

Енергетика [редактиране]

Недостигът на електричество и горива и предимно остарялото оборудване са едни от най-сериозните проблеми за страната. Северна Корея разчита на два основни енергийни източника — висококачествени антрацитни въглища и водноелектрически потенциал. През 2003 въглищата са задоволявали 82% от нуждата за твърдо гориво.[99] Въпреки голямото наличие на този природен ресурс и множеството реки, страната страда от изключително остър дефицит на електричество заради остаряла електропреносна мрежа, проблеми при транспортирането на въглищата, недостига на течни горива като нафта, и отчасти заради наводненията, които са разрушили стените на някои ВЕЦ.[100] През 2009 бива прокарана т.нар. „150-дневна кампания“, в която бригади от ударници частично възстановяват засегнатата инфраструктура, увеличавайки производството на електричество и въглища,[101] а година по-късно започва изграждането на експериментален леководен ядрен реактор за производство на електроенергия, с мощност от 25-30 мегавата.[102][103][104] Много от промишлените предприятия обаче, като най-големият металургичен комбинат — Кимчхък, продължават да работят на половин капацитет.[105] В системен проблем са се превърнали кражбите на влакови компоненти и части от производствените линии в заводите.

Комуникации [редактиране]

 Основна статия: Комуникации в Северна Корея
Велосипедист с мобилен телефон в Хамхън

КНДР има адекватна, макар и ограничена комуникационна мрежа. Към 2008 броят на стационарните телефонни постове е бил 1 180 000.[106] Мобилните комуникации в процес на развитие. След временна забрана за притежание на мобилни телефони през 2004, ползването им е отново разрешено четири години по-късно и до началото на 2011 броят на потребителите нараства до 450 000 души.[107] Основният оператор е Корьолинк, който е смесено египетско-севернокорейско дружество, а другият оператор е SunNet. След 2000 година по нареждане на Ким Чен Ир е предприета програма за компютъризация на обществените институции. През 2002 година в Пхенян е създадено първото интернет-кафе. Достъпът към Интернет е ограничен до много малък брой хора, предимно военни и учени, и дори тогава той се наблюдава строго. Вместо това в страната се използва интранет мрежата Кванмьон, която съдържа цензурирано съдържание от Интернет (най-вече дублирани научнопопулярни филми и статии), новини от Корейската централна новинарска агенция, търсачка и електронна поща. Електронната библиотека на университета „Кимчхък“ разполага с повече от 10 милиона онлайн статии и книги, които са със свободен достъп до обикновените потребители на Кванмьон-мрежата.[108] Софтуер и хардуер се произвеждат на местно равнище, а като основна операционна система се използва местно разработената Червена звезда, базирана на Линукс.[109]

Медиите в Северна Корея се контролират строго от правителството. Според организацията Репортери без граници, КНДР е на предпоследно място от 173 държави по отношение на свобода на медиите.[110] Към 1990 телевизионните приемници са били около 250 000. Далеч по-разпространен начин за предаване на информация е радиото. Броят на радиоапаратите е около 4 000 000. КНДР изръчва и радиопрограми за чужбина посредством официалното правителствено радио „Гласът на Корея“.

Култура [редактиране]

 Основна статия: Култура на Северна Корея

Корейската цивилизация е една от най-старите в света,[111] и съществува вече над 5 000 години.[112] Голяма част от културното наследство на КНДР и Република Корея се е формирало при съществуването на най-могъщата корейска държава — Чосон, царство от 1392 до 1897, и после империя до 1910.

През юли 2004 комплексът Гробници на Когурьо става първият обект в Северна Корея, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Той се състои от 63 индивидуални гробници, намиращи се в градовете Пхенян и Нампхо и останали от времето на раннофеодалната държава Когурьо, която в периода между V и VII в. е една от най-могъщите в Североизточен Китай и на Корейския полуостров. Комплексът гробници всъщност е практически всичко, което е останало днес от тази култура. Стенописите представляват уникална картина на ежедневнието на хората от този исторически период. Културата Когурьо оказва въздействие върху цяла Източна Азия, включително Япония.

Литература [редактиране]

Градската порта на Кесън.

Идеологията чучхе се стреми да запази най-ценното от корейската културна история, и класически литературни произведения като Сасон Кибон („Срещата на четиримата“) и Санчхън Кибон („Срещата при двете реки“) се издават и изучават в училищата. Народни приказки и легенди са грижливо събрани в големи сборници и издадени. Написани са и съвременни новели на историческа тема, като Пулмьоуй йокса („Безсмъртна история“), описваща живота по време на японската окупация[113].

Музика [редактиране]

Стенопис в една от гробниците на Когурьо.

По отношение на филмовото и музикалното изкуство КНДР е доста консервативна страна. Чуждестранната музика е забранена и класифицирана под названието „джаз“, без всъщност да се споменават отделни жанрове. Все пак, севернокорейското издателство за плочи произвежда един път в годината компакт-диск, озаглавен „Песни на народите“, в който са включени и по няколко популярни западни песни в изпълнението на местни певци. Например, дискът от 2002 година съдържа и песента „Братко Луи“ на немското дуо „Модърн токинг“, известна от средата на 80-те години, но представена в него като „песен на английския народ“. Забраните за поп и рок-музика са условни, защото през 2007 в Пхенян се проведе младежки музикален фестивал, на който бяха поканени и групи от цял свят, но те трябваше да декларират, че няма да изпълняват песни със сексуален, антисоциалистически и разлагащ младежта характер, каквото и да значи това. Иначе, като цяло, песни от времето на бившия Източен блок и СССР са разпространени свободно. Основният жанр е т.нар. „революционна опера“ — базирана на традиционното корейско оперно изкуство (чхангук), но с добавени идеологически елементи. Едни от най-известните такива произведения са „Песен за генерал Ким Ир Сен“ и „Няма родина без теб, Ким Чен Ир“. Някои от тях носят заглавия като „Ще браним ръководството на Революцията с невиждана храброст“, „Мъгли се издигат над Пектусан“ и „Да поддържаме ход с бойна песен“. [113]

Боулинг-зала в Пхенян

В процеса на преговорите за прекратяване на севернокорейската ядрена програма и обещанието за по-голяма отвореност към останалата част на света Нюйоркският филхармоничен оркестър посети КНДР през февруари 2008. Оркестърът свири класически и модерни произведения, включително и от американски композитори, а концертът дори е излъчен по Централната Пхенянска телевизия[114][115] Въпреки това музиката остава един от основните инструменти за пропагандиране на чучхе-идеите.[116]

Кино [редактиране]

Северна Корея произвежда по няколко пълнометражни филма на година, и още десетки късометражни и анимационни. Като цяло и киното е с политически окраски. Цветарката (1972) е един от международно признатите севернокорейски филми на 70-те. През 80-те години политическото влияние в киното намалява значително, и са направени развлекателни филми като Чунхян-джон ([[1980], историята на девойка от времето на династия Чосон и Хон Гил-дон (1986), екранизация на едноименната народна история за герой, подобен на Робин Худ). Вероятно най-известният филм от КНДР е научната фантастика Пулгасари (1985), филм за гигантско чудовище от типа на Годзила. Освен игралните филми, Северна Корея произвежда и десетки анимационни филми, в които почти липсват пропагандни елементи. В страната са популярни и филми на Дисни, като Цар Лъв и Покахонтас, както и анимационни филми от Италия и Франция. Най-новата анимация, създадена в страната, е Императрица Чун (2005), правена съвместно с Южна Корея. Според южнокорейския изследовател О Ки-сун, севернокорейските анимационни филми имат положителен възпитателен ефект върху децата. Той призовава да бъдат разпространявани и на юг. Сеулската компания Дури медия е сключила сделка за разпространението на севернокорейската образователна анимация „Хитрият енот“, в която животни обясняват основни научни факти.[117] Забелязва се нарастване на популярността на чуждото кино в жанра на бойните изкуства, като тайландския филм Онг-Бак и южнокорейските продукции. Всички те обаче се разпространяват неофициално, под формата на пиратски копирани дискове, от ръка на ръка и се радват на голяма популярност сред младото поколение в КНДР.[118]

Спорт [редактиране]

 Основна статия: Спорт в Северна Корея
Част от игрите Ариран на стадион Рунрадо.

Страната е известна и с игрите Ариран — спортно представление, което се провежда всяка година и включва 100 000 гимнастици и други спортисти. Целта му е възхвалата на Корейската работническа партия, Ким Чен Ир и Ким Ир Сен. Освен обичайното боготворене на водачите, представленията включват постановки по традиционни корейски истории и легенди. Популярен спорт в страната е и футболът. Националният отбор няма значителни постижения, но се представя забележително на световно първенство през 1966 година, където достига четвъртфинали след трудна победа над Италия. През 2009 г. националният тим на страната по футбол успява за втори път да се класира на Световно първенство. Северна Корея се е класирала и на четвърто място в първенството за Купата на Азия през 1980. Младежкият женски отбор е печелил световното първенство по футбол два пъти — последният път през 2008, когато побеждава отбора на САЩ с 2-1.[119] В Пхенян се намира и най-големият футболен стадион в света — Рунрадо, с капацитет 150 000 души[120].

Календар [редактиране]

Пътеката към водопадите Корьон, планината Кумган.

Северна Корея използва стандартен грегориански календар, чието летоброене обаче започва от рождената дата на Ким Ир Сен — 15 април 1912. Това е т.нар. „чучхе календар“. Самото летоброене обаче не се различава от грегорианското. Датата се означава по следния начин:

  • ден — месец — година — чучхе година

Например — 15 април 2012 — чучхе 100 (100 години от рождението на Ким Ир Сен).

Въпреки това Нова година се празнува по традиция на 1 януари.

Национални празници [редактиране]

Други [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. ↑ North&countryCode=kn&regionCode=eas&rank=48#kn World Population rankings, CIA World Factbook
  2. ↑ Корейската народно-демократична република на сайта на МВнР
  3. ↑ Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 20
  4. ↑ U.S.: N. Korea Boosting Guerrilla War Capabilities. // FOX News Network, LLC, 2009-06-23. Посетен на 2009-07-04.
  5. ↑ Sanger, David E.. North Korea Reluctantly Seeks U.N. Seat. // The New York Times Company, 1991-05-29. Посетен на 2009-07-04.
  6. ↑ Collin's illustrated atlas of the world, HarperCollins Publishers, Лондон, 1997, стр. 73, ISBN 0-00-448372-3
  7. ↑ www.britannica.com
  8. ↑ ((en)) Jon Herskovitz и Christine Kim. North Korea drops communism, boosts „Dear Leader“. // Ройтерс, 28 септември 2009.
  9. ↑ North Korea 'drops communist references'. Radio Television Hong Kong. 8 Септември, 2009.
  10. ↑ Jeong-ju, Na (28 септември, 2009). NK Constitution States Kim Jong-il as Leader. The Korea Times.
  11. ↑ N.Korean Parliament Boosts Kim Jong-il's Powers. The Chosun Ilbo. 25 септември, 2009.
  12. ↑ International Space Dominance: 7 Nations Launching the Next Space Race, Popular Mechanics, October 1, 2009
  13. ↑ а б Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 20
  14. ↑ Луканов, Божинов, Димитров (2002), стр.217
  15. ↑ а б Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 21
  16. ↑ North Korea Country Study — Energy
  17. ↑ Онлайн препис на документа за примирие
  18. ↑ а б в Федерация на Американските Учени — индустрията на Северна Корея
  19. ↑ New U.S. stance toward N. Korea raises concern North Korea did not immediately react to the Bush-Kim Dae-jung summit. But a statement released on Wednesday by its Foreign Ministry said Pyongyang sees Bush as hostile. His administration is „increasingly assertive for a hard-line stance toward Pyongyang,“ which could jeopardize reconciliation between the two countries, the statement said.
  20. ↑ North and South Korea Sign Reconciliation Pact, www.foxnews.com
  21. ↑ Reuters. FACTBOX — North, South Korea pledge peace, prosperity. // Посетен на 2007-10-4.
  22. ↑ Шаблон:Http://www.dnes.bg/world/2011/12/19/pochina-kim-chen-ir.146812 Почина Ким Чен Ир
  23. ↑ а б CIA — The World Factbook/Население на КНДР
  24. ↑ CIA-The world Factbook/Infant mortality rate
  25. ↑ а б Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22
  26. ↑ Country Profile — Health
  27. ↑ Говори The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang
  28. ↑ Религия в КНДР
  29. ↑ Конституция на КНДР — гл. 5, чл. 68
  30. ↑ Годишен доклад на Комисията по международна религиозна свобода на САЩ
  31. ↑ а б Country Profile — Religion
  32. ↑ Основни данни за КНДР
  33. ↑ South Korean Dramas Are All the Rage among North Korean People. // The Daily NK. 2007-11-02.
  34. ↑ North Korean People Copy South Korean TV Drama for Trade. // The Daily NK. 2008-02-22.
  35. ↑ Hawk, David. The Hidden Gulag: Exposing North Korea’s Prison Camps — Prisoners' Testimonies and Satellite Photographs. // U.S. Committee for Human Rights in North Korea. 2003. Посетен на 2007-08-01.
  36. ↑ N Korea wages war on long hair, Би Би Си,
  37. ↑ North Korea Declares War on Long Hair, ФоксНюз, 1 февруари 2005
  38. ↑ виж енциклопедия meyers, 60 години Северна Корея www.dw-world.de, Естественная смерть северокорейского сталинизма, Кибердемокрацията от Пиер Леви на страниците на www.slovo.bg
  39. ↑ http://www.reuters.com/article/latestCrisis/idUSSEO253213
  40. ↑ North Korea — a Hermit Kingdom, CBS News
  41. ↑ Inside the Hermit Kingdom, Тайм
  42. ↑ North Korea: Secrets of the Hermit Kingdom, Ню Зийлънд Хералд
  43. ↑ globalsecurity.org — Songun
  44. ↑ Research Library: Korea, South. // ICONS Project. 2007-05-29. Посетен на 2007-08-01.
  45. ↑ Corey Oakley: US is threat to peace, not North Korea — Socialist Alternative Website; „There is no denying that the regime he presides over is a nasty Stalinist dictatorship that brutally oppresses its own population. But in the face of constant threats from the US, Pyongyang's actions have a definite rationality from the regime's point of view.“
  46. ↑ North Korea power struggle looms, в-к Телеграф:"A power struggle to succeed Kim Jong-il as leader of North Korea's Stalinist dictatorship may be looming after his eldest son was reported to have returned from semi-voluntary exile."
  47. ↑ North Korea (08/08), държавен департамент на САЩ.
  48. ↑ The China-North Korea Relationship
  49. ↑ North Korea's Strategic Significance
  50. ↑ Storm looms over N Korea balloons, БиБиСи
  51. ↑ nationmaster.com — Korea, North
  52. ↑ Bush removes North Korea from terror list, Файненшъл Таймс
  53. ↑ North Korea: rogue state no more, U.S. says
  54. ↑ Изчисления за населението на градовете в Северна Корея
  55. ↑ Брой на редовни войници на 1000 души
  56. ↑ Korean People's Army — Introduction
  57. ↑ North Korea's military aging but sizable, CNN, 25 ноември 2010
  58. ↑ „CPNS“
  59. ↑ Армии стран мира : К, soldiering.ru
  60. ↑ Order of Battle — North Korea, MilAviaPress
  61. ↑ Asia Times online — North Korea's IT Revolution
  62. ↑ North Korea Appears Capable of Jamming GPS Receivers, globalsecurity.org, 7 октомври 2010
  63. ↑ North Korea 'develops stealth paint to camouflage fighter jets', The Daily Telegraph, 23 August 2010
  64. ↑ North Korea's Human Torpedoes, DailyNK, 06-05-2010
  65. ↑ North Korea's military aging but sizeable, Си Ен Ен, 24 ноември 2010
  66. ↑ North Korea is fully fledged nuclear power, experts agree, Таймс, 24 април 2009
  67. ↑ Ханс М. Кристенсен. The Withdrawal of U.S. Nuclear Weapons From South Korea. // Федерация на американските учени, 28 септември, 2005. Посетен на 2007-01-19.
  68. ↑ globalsecurity.org Nuclear Weapons Program (DPRK)
  69. ↑ Ядрена програма на КНДР
  70. ↑ ISIS Fast Facts on North Korea. Retrieved 21 April 2009.
  71. ↑ Scientist: North Korea Secretly Built New Nuclear Facility, FoxNews, 21 ноември 2010
  72. ↑ Paul French: North Korea. The Paranoid Peninsula — A Modern History, стр. 101
  73. ↑ Ha, Michael. [58 Anniversary] Major Changes Are Coming to N. Korea. // The Korea Times. 2008-10-29. Посетен на 2009-07-04.
  74. ↑ COUNTRY PROFILE: NORTH KOREA. // Library of Congress — Federal Research Division, July 2007. Посетен на 2009-07-04.
  75. ↑ Страна без данъци
  76. ↑ http://koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/06/123_47603.html
  77. ↑ Welcome to North Korea. Rule No. 1: Obey all rules, Steve Knipp, Contributor to The Christian Science Monitor. 2 декември, 2004.
  78. ↑ In reclusive North, signs of economic liberalization, The Hankyoreh
  79. ↑ Jangmadang Will Prevent „Second Food Crisis“ from Developing, DailyNK, 2007-10-26
  80. ↑ North Korea declares new campaign to rebuild moribund economy
  81. ↑ The proximate cause of the famine itself began with massive summer floods in 1995 that destroyed that year’s harvest. Floods in July and August that year inundated 400,000 hectares of arable land, displaced 500,000 people, and reduced grain production by 1.9 million tons, which was about 30 percent of the annual grain supply. Severe flooding continued in 1996 and was followed abruptly in 1997 by a severe drought.
  82. ↑ LRB · Bruce Cumings: We look at it and see ourselves
  83. ↑ Famine may have killed 2 million in North Korea, Си Ен Ен
  84. ↑ Brooke, James. „North Korea, Facing Food Shortages, Mobilizes Millions From the Cities to Help Rice Farmers“. The New York Times. 1 юни, 2005.
  85. ↑ N fears tragedy over North Korean food shortage, Гардиън 17 април 2008
  86. ↑ North Korea — Country studies/Military industry
  87. ↑ Туризъм
  88. ↑ CIA-The World Factbook/Korea, North/People
  89. ↑ Програма за развитие към ООН
  90. ↑ Библиотека на Американския конгрес — изследвания за страните/Ценности и социална структура
  91. ↑ а б в Библиотека на Американския конгрес — Образователни методи в Северна Корея
  92. ↑ North Korea: Education Revolution In Progress, The Daily NK, 14 септември 2007
  93. ↑ [http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/APCITY/UNPAN017606.pdf Research on North Korean Science and Technology: Observation by Key Technology Area]
  94. ↑ 朝鲜宣布发展太空计划抗衡"西方强权". // Rodong Sinmun, 2009-02-08. Посетен на February 26, 2009.
  95. ↑ КНДР завършва работата по втора ракетна площадка
  96. ↑ US Warns NK Not to Launch Rocket. // The Korea Times, 2009-03-14. Посетен на 2009-03-14.
  97. ↑ а б в CIA — The world Factbook. Korea, North — Transport
  98. ↑ 70% of Households Use Bikes, The Daily NK, 30 октомври 2008
  99. ↑ EIA — Общ преглед, Официална администриция за енергетика на САЩ
  100. ↑ EIA — Общ преглед, Официална администриция за енергетика на САЩ
  101. ↑ North Korea Extends Labor Drive by 100 Days Following '150-day Battle', Йонхап, 24 септември 2009
  102. ↑ Security Firm Says North Korea Building Reactor
  103. ↑ North Korea starts building new nuclear reactor, The Telegraph
  104. ↑ [1]
  105. ↑ Kimchaek Steel Works Management in Trouble
  106. ↑ CIA — The World Factbook. Korea, North — Communications
  107. ↑ Telecoms in NK Developing Well, for Now, DailyNK, 12 April 2011
  108. ↑ North Korea going digital with new e-library and MP3 players
  109. ↑ Компютърна мрежа Kwangmyong
  110. ↑ Индекс за 2008
  111. ↑ Кралски университет на Онтарио
  112. ↑ Наам, Андрю, A History of the Korean People: Korea, Tradition & Transformation. Hollym International Corporation, 1988, ISBN 1565910702
  113. ↑ а б Library of Congress Country Studies
  114. ↑ .Musical diplomacy as New York Phil plays Pyongyang:The concert was born out of talks last year on ending the impoverished North's nuclear arms program in exchange for aid and the promise of opening doors to the outside world that have been shut due to its defiant behaviour., Ройтерс, 26 февруари 2008
  115. ↑ Северна Корея „на вълната“ на Нюйоркската филхармония
  116. ↑ North Korea's music tugs at heart, defends nation, Ройтерс, 24 февруари 2008
  117. ↑ Asia Times — Axis of…cute ?
  118. ↑ South Korean Movies Not Popular Anymore in North Korea, The Daily NK, 4 ноември 2008
  119. ↑ Title triumph for Korea DPR
  120. ↑ www.fussballtempel.net

Библиография [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 10 март 2009. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Северна_Корея&oldid=5671290“.