Северна Корея
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| 조선민주주의인민공화국 | |||||
|
|||||
| Национален девиз: Човек е сигурен, че ще победи, ако вярва в това и разчита на народа | |||||
 |
|||||
| Управление | чучхе-комунистическа страна | ||||
| Официален език | корейски | ||||
| Столица | Пхенян 39°01′ С.Ш.; 125°45′ И.Д. |
||||
| Най-голям град | Пхенян (3 958 562 души)[1] | ||||
| президент | Ким Чен Ир | ||||
| министър-председател | Ким Йон Ир | ||||
| Площ - oбщо |
на 97-мо място 120 540 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 49-то място 23 301 725 182 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2007) - на човек |
на 94-то място 40,0 млрд $ 1 900 $ |
||||
| ИЧР | няма данни1 (среден) | ||||
| Валута | севернокорейски вон (KPW) |
||||
| Часова зона | KST (UTC+9) | ||||
| Независимост |
от Япония | ||||
| Национален химн | Aegukka | ||||
| Интернет домейн | .kp |
||||
| Телефонен код | ++850 |
||||
| 1: Последните данни са от 1995 година и показват ИЧР от 0,766 | |||||
Корейската народнодемократична република (на корейски: Чосон минджуджуй Инмин конгхуагук; на чосонгъл: 조선민주주의인민공화국; на Ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) или накратко Северна Корея е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Южна Корея, с която до 1948 образуват една страна. На север граничи с Китай и Русия. Официално Северна Корея е социалистическа страна, следваща идеологията Чучхе, разработена от Ким Ир Сен, първият севернокорейски президент. По време на Студената война КНДР е съюзник както на Китай, така и на СССР. Страната и до днес подържа топли отношения с тези страни, както и с Виетнам, Лаос, Бирма, Куба, Камбоджа и други. Западът определя Северна Корея като сталинистка диктатура, и я обвинява в поддържане на международния тероризъм и нарушаване на човешките права.
Съдържание |
[редактиране] История
След като Японската империя е победена във Втората световна война, Корейския полуостров, дотогава окупиран от японците, е поделен между СССР и САЩ по 38-мия паралел. Съветският съюз контролира северната, а САЩ - южната част.
През 1948 г. е създадена Корейската народнодемократична република на север. Начело на държавата застава Ким Ир Сен (1912 - 1994), издигнал се на власт след участие в множество анти-японски марксистки групировки по времето на Втората световна война. Две години след създаването на КНДР избухва Корейската война. Тя не започва веднага, а идва като последствие от напрежението между Севера и Юга. До 1950 е имало множество въоръжени конфликти между войници на двете страни, но за нейно начало се счита 25 юни 1950 г., когато Северна Корея напада Южна. След няколко години борби, между КНДР и Република Корея е постигнат мир с посредничеството на ООН. На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.[2] Според примирието границата между двете разделени държави минава по линиите на 38-ия паралел. Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.[3] През 1961 г. е подписан договор за сътрудничество между КНДР и КНР (Китайска народна република). Благодарение на него, КНДР отбелязва увеличение на износа на продукция,а също така и внася стоки от Китай на изгодни цени. В същите години започва управлението по идеологията чучхе. С това започва неизменния и досега култ към любимия вожд другаря Ким Ир Сен . През 1972 г. започват преговори за обединение с Южна Корея, които обаче са неуспешни. И до днес севернокорейските медии продължават да говорят за създаване на обща корейска държава под формата на федерация, а търговията между двете страни се увеличава.[4] На 8 юли 1994 г. Ким Ир Сен умира внезапно на 83 годишна възраст. В официалната му биография пише: "Той умира в два часа през нощта в своя работен кабинет." След този момент е обявен тригодишен траур, а по-късно Ким е обявен за Вечен президент на КНДР. След смъртта му властта наследява неговият син Ким Чен Ир, с което се слага начало на първата в света комунистическа династия. В следствие на серия от непредвидени катастрофални събития в средата на 90-те години страната става хипермилитаризирана и изолирана, за да бъде запазено съществуването на сегашния строй. През 2000 г. се провежда среща между държавните глави на Северна и Южна Корея - Ким Чен Ир и Ким Те Чжун. Оттогава започва сближаване между "разделеното семейство", което обаче е възпрепятствано от идването на власт на Джордж Уокър Буш в САЩ.[източник?]
На 4 октомври 2007 година двете държави навлизат в изцяло нов етап от своите взаимоотношения след посещението на южнокорейския президент Но Му Хьон в Пхенян. КНДР и Република Корея най-накрая подписват постоянен мирен договор, тъй като след Корейската война страните на практика са останали в състояние на война. Постигнати са споразумения и за разширяване на икономическото сътрудничество, транспортните връзки, възстановяване на железопътния и въздушен превоз към севера, както и съвместен отбор за олимпийските игри.[5]
[редактиране] Държавно устройство
Северна Корея официално е социалистическа страна, следваща принципите на идеологията Чучхе, чиято основна цел е самодостатъчността в икономическо, социално и културно отношение. Страната е силно централизирана и е под диктатурата на Ким Чен Ир. Освен генерален секретар на Корейската работническа партия, той е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, и има огромно влияние върху всички сектори на държавната власт.
Президентът е глава на държавата, на правителството и е председател на Централния Народен Комитет. Той се избира на всеки 4 години от Великото Народно Събрание. Титлата "президент" (чуск) се възприема от конституцията от 1972 г. Преди това неин еквивалент е бил "председател на Комитета на Великото Народно Събрание". На 24 май 1990 г. ВНС преизбира Ким Ир Сен за президент за пети пореден мандат.
Президентът управлява Държавния Административен съвет. От 1972 г. той е върховен командир на въоръжените сили и председател на Комисията по национална отбрана, въпреки че Ким Ир Сен назначава сина си на първи пост през декември 1991 г, а на втория - през 1993 г.
Авторитарността на президента е над всички останали. Той одобрява законите, гласувани от ВНС, решенията на Комитета към ВНС и др. Никой не може да заеме висок правителствен пост без препоръката на президента. Дори съдилищата и прокуратурата са зависими от него.
Конституцията постановява, че трябва да има двама вицепрезиденти. През юли 1992 г. Пак Сън-Чил (избран през 1977) и И Чун-кхъ (избран през 1984 г) са били вицепрезиденти на Северна Корея.
През 90-те години на 20 век философията на отношенията между правителството и партията не се променя. Правителствените органи се считат за извършители на главната линия на политиката на партията. От тях се очаква да са инструмент на политиката и директивите на партията, като мобилизират масите. Всички правителствени организации трябва да служат на народа. Авторитарното бюрократично поведение остава главен източник на притеснения за ръководството на партията. Това притеснение донякъде може да обясни засилените усилия на партията от началото на 70-те години на 20 век за водене на идеологическа борба срещу бюрократичния стил на работа на правителствените организации. Основната линия е към засилен партиен контрол и направляване на всички административни и икономически органи.
През януари 1990 г. Ким Ир Сен прокарва лозунга "да служим на народа" и поощрява служителите на партията да поддържат връзка с народа и всеотдайно да работят като негови верни слуги. Според него падането на социализма в някои страни трябва да е урок за Северна Корея и е свързано с провалите на партийното строителство и партийната дейност. Той набляга на важността на подсилването на идеологическото единство на партията и провежда обучение по принципите на идеологията чучхе, революционно традиционно обучение, както и социалистическо и патриотично обучение.
Партията формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централния координатор на административната и икономическата дейност на национално и местно равнище. Чрез собствените си организационни канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към нея хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.
Един от основните инструменти на властта днес е армията. Тя има широко влияние и служители, внедрени във всички институции. Като идеологическо и патриотично ядро на страната военните се грижат за здравеопазването, вътрешната сигурност, образованието, инфраструктурните проекти. Така престъпления като кражби и корупция са на практика несъществуващи в севернокорейското общество или се срещат изключително рядко, тъй като армията е най-стриктно контролираната държавна институция.
[редактиране] География
Северна Корея е предимно планинска страна с високи планински вериги на изток и юг, хълмисти местности в централните части и плодородни равнини и низини на запад. Тя заема северната част на Корейския полуостров и има обща площ от 120 540 км². Дължината на държавните граници е общо 1 673 км, от които:
- 1 416 км с Китай;
- 238 км с Южна Корея;
- 19 км с Русия.
Бреговата линия е 2 495 км, страната е заобиколена от Жълто море и Корейския залив на запад, и Японско море на изток. Най-високата точка е връх Пекту (2 744 м), а най-ниската - бреговете на Японско море (0 м).
Климатът е умерен, със силни валежи през лятото по време на кратък дъждовен сезон (чанма). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. През 2007 година Северна Корея е сполетяна от най-тежките наводнения през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.
Страната е богата на полезни изкопаеми. Най-важни за индустрията са въглища, олово, волфрам, цинк, уран, графит, магнезит, желязна руда, мед, злато, сол, и в по-малки количества други ценни ресурси (като диаманти и сребро). Широко разпространен индустриален материал е и дървесината.
[редактиране] Административно деление
Северна Корея е разделена на 9 провинции, три региона със специален статут и два директно управлявани града.
| Адм. единица | Транслитерация | Хангъл | Ханджа |
|
|---|---|---|---|---|
| Провинция | ||||
| Чаган | Chagang-do | 자강도 | 慈江道 | |
| Северен Хамгьон | Hamgyŏng-pukto | 함경북도 | 咸鏡北道 | |
| Южен Хамгьон | Hamgyŏng-namdo | 함경남도 | 咸鏡南道 | |
| Северен Хванхе | Hwanghae-pukto | 황해북도 | 黃海北道 | |
| Южен Хванхе | Hwanghae-namdo | 황해남도 | 黃海南道 | |
| Канвон | Kangwŏndo | 강원도 | 江原道 | |
| Северен Пхенган | P'yŏngan-pukto | 평안북도 | 平安北道 | |
| Южен Пхенган | P'yŏngan-namdo | 평안남도 | 平安南道 | |
| Рянган * | Ryanggang-do | 량강도 | 兩江道 | |
| Специални региони | ||||
| Индустриален регион Кесон | Kaesŏng Kong-ŏp Chigu | 개성공업지구 | 開城工業地區 | |
| Туристически регион Кумгансан | Kŭmgangsan Kwangwang Chigu | 금강산관광지구 | 金剛山觀光地區 | |
| Специален административен регион Синуйчу | Sinŭiju T'ŭkpyŏl Haengjŏnggu | 신의주특별행정구 | 新義州特別行政區 | |
| Градове под директно управление | ||||
| Пхенян | P'yŏngyang Chikhalsi | 평양직할시 | 平壤直轄市 | |
| Расон | Rasŏn (Rajin-Sŏnbong) Chikhalsi | 라선(라진-선봉) 직할시 | 羅先(羅津-先鋒) 直轄市 | |
[редактиране] Големи градове [6]
- Синуйчу (286 555 души)
- Кесон (348 176)
- Нампхо (462 985)
- Чонджин (328 493)
- Вонсан (337 463)
- Саривон (159 534)
- Сонним (156 941)
- Хамхун (575 463)
- Хечу (226 064)
- Канге (208 311)
- Хесан (98 137)
- Кимчек (197 019)
- Хуннам (356 239)
[редактиране] Въоръжени сили
Въоръжените сили на КНДР (Chosŏn inmin'gun - 조선인민군) са на четвърто място по големина в света със своите 1 210 000 редовни военнослужещи. Страната е най-милитаризираната в света, като близо 45% от населението е обвързано по някакъв начин с военните. Корейската народна армия е основана на 8 февруари 1948 с помощта на СССР. Висшето командване по това време е формирано около ядро от близо 2 500 офицери, служили в съветската армия по време на Втората световна война. Първоначално войниците са били обучавани да водят партизанска война, но днес са тренирани за всякакъв вид сражения.
Въоръжените сили включват сухопътни войски, военноморски флот, военновъздушни сили, както и полувоенната работническо-селска на червена гвардия. Всички те са под контрола на генералния щаб, който пък е контролиран директно от Върховния главнокомандващ на въоръжените сили. Сухопътните войски са най-многобройното звено със своите 1 030 000 души редовен персонал. Почти 70% от войските са разположени по границата с Южна Корея от 1953 година насам.
Според оценки от 2005 година, годишният призив възлиза на 194 605 мъже, като призивната възраст е 17 години. Годните за военна служба са всички мъже на възраст 17-49 години, общо 5 851 801 души. Според оценката на Международния институт за стратегически изследвания военният резерв на страната възлиза на повече от 3 500 000 души, според Корпуса на морската пехота на САЩ те са близо 4 000 000, според други оценки - повече от 10 000 000 души.
След като Южна Корея се сдобива с модерни военни технологии през 70-те години, Северна Корея развива масивни технологични комплекси за обширна модернизация на остарялата си военна техника. Днес КНА е направила значителни модификации на своите китайски и съветски танкове. Освен това страната има огромен химически арсенал, както и ограничени арсенали с биологични и ядрени оръжия. Северна Корея е разработила и различни видове балистични ракети със среден и голям обсег, което допълнително увеличава военните ѝ възможности.
Оборудване:
- ОБТ Покпхун-хо - модернизация на Т-72 с части от Т-90 и Т-80 (250 - 300);
- ОБТ Чонма-хо - модернизация на Т-62 (400 - 1 000);
- Т-55 (1 600)
- Тип 59 (500)
- Т-62 (800)
- Т-34 (250)
- бомбардировач H-5 (80)
- изтребител МиГ-21 (220)
- изтребител МиГ-29 (40)
- изтребител J-7 (40)
- изтребител Шенян F-5 (107)
- изтребител Шенян F-6 (100)
- щурмовик Q-5 (40)
- вертолет Ми-24 (24)
- балистични ракети Родон-1 (обсег 1 300 км)
- балистични ракети Родон-2 (обсег 2 000 км)
- балистични ракети Тепходон-1 (обсег 2 500 - 3 000 км)
- подводници от различни класове, най-вече "Ромео" и "Уиски" (общо около 30)
[редактиране] Икономика
След края на Корейската война, особено през 60-те и 70-те години севернокорейската икономика се разраства значително. Счита се, че до средата на 70-те години тя е била по-силна от тази на Южна Корея. Дотогава Северна Корея е била смятана за втората най-индустриализирана нация в Азия след Япония. Най-голям дял в страната има тежката индустрия (50%)[3], от които най-силни са оръжейната, машинната и в последно време, високотехнологичната промишлености.[7] Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, макар значителна част от тежките въоръжения да се изнасят за страни от Близкия изток и Африка. Заради недостига на някои основни суровини и невъзможността за внасянето и производството им в дотатъчни количества, страната е разработила собствени заместители. Такива са винилонът - изкуствена тъкан, създадена с помощта на антрацитни въглища и варовик, и царевичната хартия.[3] КНДР изразходва над 22% от БВП за въоръжените сили, заради възприетата политика Сонгун за пренасочване на по-голямата част от държавните ресурси към военното дело. Макар и частната собственост да е забранена, индивидуалната търговия с Китай се разраства с всяка изминала година. Държавните предприятия, които не разполагат със суровини, са нефункциониращи, но техните работници са развили собствена търговия в пограничните райони.
[редактиране] Глад
Страната запазва своята аграрна независимост до 1995 година, когато катастрофални наводнения отнемат живота на огромен брой хора - от 50 000 до 100 000, и разрушават напълно инфраструктурата в много райони. Повече от 60% от реколтата е унищожена и много стопанства остават под вода. Бедствието, комбинирано със загубата на пазарите на "приятелски цени" със СССР няколко години преди това, липсата на резервни количества торове, както и сушата през 1997 довеждат до убийствен глад, вследствие на който загиват между 200 000 и 3 500 000 души.[8] Според доклад на ООН до 2000 година във всички райони на страната с изключение на Пхенян населението страда или от сериозен недостиг, или от пълна липса на каквато и да било храна. В резултат на това много граждани бягат на север в Китай или на юг в Република Корея в отчаян опит да се спасят от бедствието. През 2004 година севернокорейското правителство обявява, че няма да има нужда от повече хранителни помощи, макар страната да не е постигнала отново аграрна независимост. През 2005 възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, в следствие на което правителството организира "мобилизация" на жители от градовете в помощ на земеделците.[9] Безвъзмездните хранителни помощи от Китай и Южна Корея не са спрени.
[редактиране] Високи технологии
След 2000 година по нареждане на Ким Чен Ир е предприета програма за компютъризация на обществените институции. През 2002 година в Пхенян е създадено първото интернет-кафе. Библиотеката "Ким Ир Сен" разполага с повече от 1 милион онлайн статии и книги. Въпреки това севернокорейската интернет мрежа остава без достъп до глобалната мрежа и се контролира строго от Корейския компютърен център. Софтуер и хардуер се произвеждат на местно равнище. [10] Произвеждат се също автомобили, камиони, трактори, булдозери, радио и телевизионни приемници, лабораторно оборудване, влакови вагони, химикали, изкуствени торове, текстилни продукти и други.[3] В страната се разширява бързо и мобилната телекомуникационна мрежа. Само в района на столицата броят на потребителите на мобилни телефони е около 30 000. През 2004 година обаче, мобилните телефони са забранени за частно ползване и притежателите им се ограничават до лица с по-високи държавни постове.[11]
През 1998 Северна Корея става десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в космоса със собствена ракета - Кванмьонсон-1. Спътникът обаче се задържа по-малко от 10 минути в орбита заради фатална повреда в двигателя, която го връща обратно в атмосферата и той изгаря. Въпреки този факт с това изстрелване страната доказва, че има голям потенциал да извършва самостоятелно изследване на космическото пространство.
[редактиране] Население
Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект. Съществуват и много малки китайски и японски общности.
Годишният прираст се изчислява на 0,785%. Населението е има следният възрастов състав[12] :
- 0-14 години : 23,3% (мъже - 2 785 826/жени - 2 679 093)
- 15-64 години : 68,1% (мъже - 7 852 282/жени - 8 024 429)
- над 65 години : 8,5% (мъже - 709 599/жени - 1 277 496)
Средната продължителност на живота е 71,92 години, като при мъжете тя е 69,18 години, а при жените - 74,8.
[редактиране] Език
Корейският език става известен в Европа в края на 19 век. Оттогава датира и неговото задълбочено изследване. Различни учени го отнасят към различни езикови групи: от индоевропейската до синобирманската. Постепенно се затвърждава мнението, че корейският език влиза в групата на алтайските езици, които включват тюркските, монголските и тунгузо-манджурските езици. Корейският (както и японски език) влиза в тази група като самостоятелен език. Отличителна особеност е писмеността - за разлика от китайската и японската писмености, които са йероглифни, корейската е азбучна. През 1446 г. цар Седжон заедно с група приближени учени създават националната азбука хангъл, която се състои от 14 съгласни и 10 гласни, които могат да се комбинират по много различни начини. Ясна и точна, тя представлява сериозно постижение за тогавашната наука. Нейното създаване допринася за бързото ограмотяване на цялото население, кодификация на произведенията на устното творчество, приобщаване към литературния процес на голям брой хора (предимно жени). Хангъл е удобна както за класическотo отпечатване на текстове, така и за компютъризацията.
[редактиране] Човешки права
Северна Корея е една от страните, в които все още трудовите лагери са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок до 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Има и непотвърдени слухове за медицински експерименти върху живи хора без тяхното съгласие.
Към средата на 90-те ситуацията се отчасти се е променила, когато заради серията от наводнения и други природни бедтсвия, както и глада, ръстът на населението намалява драстично. Оттогава до днес смъртното наказание е на практика отменено. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на телевизия, излъчвани от Южна Корея, както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези "престъпления" е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.[13][14]
[редактиране] Култура
Правителството на Северна Корея води изключително затворена политика и в резултат на това много малко чужденци влизат в страната. По принцип на всички хора им е позволено да посетят Северна Корея и на практика на почти никого не се отказва. На чужденците обаче им е забранено да се разхождат извън специално посочените места, освен ако нямат правителствен пазач. Стъписващото присъствие на правителствените пазачи и отрицателната международна репутация на правителството са причините, поради които много хора не посещават страната.
Южнокорейските граждани трябва да получат специално разрешение от правителството на Южна и Северна Корея, за да влязат в Северна Корея. През последните години районът около връх Кумган, намиращ се близо до южнокорейската граница, беше определен като специална туристическа дестинация, за посещението на която от страна на южнокорейските граждани не се изисква разрешение.
През юли 2004 комплексът Гробници на Когурьо става първият обект в Северна Корея, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
[редактиране] Спорт
Страната е известна и с игрите Ариран - спортно представление, което се провежда всяка година и включва 100 000 гимнастици и други спортисти. Целта му е възхвалата на Корейската работническа партия, Ким Чен Ир и Ким Ир Сен. Освен обичайното боготворене на водачите, представленията включват постановки по традиционни корейски истории и легенди. Популярен спорт в страната е и футболът. Националният отбор няма значителни постижения, но се представя забележително на световно първенство през 1966 година, където достига четвъртфинали след трудна победа над Италия. Северна Корея се е класирала и на четвърто място в първенството за Купата на Азия през 1980. Младежкият женски отбор е печелил световното първенство по футбол веднъж.
[редактиране] Религия
| Вероизповедания в КНДР | ||||
|---|---|---|---|---|
| религия | процент | |||
| Атеизъм | 71.2% | |||
| Чондоизъм | 12.9% | |||
| Корейски шаманизъм | 12.3% | |||
| Християнство | 2.1% | |||
| Будизъм | 1.5% | |||
Официално Северна Корея е атеистка държава, но са налице будистко и конфуцианско наследство. Съществуват и християнски общности, предимно протестанти (ок. 10 000 души) и католици (ок. 4 000 души).[15] Преди Корейската война Пхенян, днешната столица на Северна Корея, е християнско средище. Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си.[16] Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода.[17] Към 2000 година най-голямата организирана религия е Чондоизмът ("религия на Божествения път"), чийто последователи са 12,9% от населението.[18]
[редактиране] Образование
Образованието в Северна Корея е на много високо ниво. Нивото на грамотност сред населението е 99% - едно от най-високите в света, близко до това на държави като Франция, Белгия и Австрия.[19][20] Всички нива на образование са задължителни. Към тях се влиза и детска градина (общо две години). След завършването ѝ следва началното училище, което е 4 години, а после - гимназия (6 години). След това учениците могат да избират между специализирано училище, колеж или обучение в университет, които могат да траят от 2 до 6 години. Управляващите се стремят към прилагане на традиционни методи на възпитание, но и наблягат на т. нар. неоконфуцианско течение, което синтезира традиционните конфуциански ценности с тези на даоизма и будизма.[21] Подобно на останалите комунистически страни, образователната система се обръща голямо внимание на политическото и идеологическо обучение. През 1977 Ким Ир Сен написва своите "Тезиси за Социалистическото Образование", в които се казва следното:[22]
| „ | Само на основата на стабилно политическо и идеологическо образование могат да бъдат успешни техническото и научно образоване, както и физическата култура на народа. | “ |
Севернокорейската система обръща особено внимание на евристиката, едновременно като възпитателен и образователен метод. За нея Ким пише:[23]
| „ | Евристиката дава на учениците разбиране за материала, който изучават, чрез тяхното позитивно мислене, и по този начин се развива тяхната независимост и креативност. | “ |
В резултат на това се е развила система на балансирано политическо и академично обучение. В академичен аспект се набляга най-много на корейския език, математиката, физическото възпитание, музиката и рисуването, а в идеологически - специалните предмети "Великият ръководител Ким Ир Сен" и "Комунистически морал".[24]
[редактиране] Музика, литература и кино
По отношение на филмовото и музикалното изкуство КНДР е доста консервативна страна. Чуждата музика е забранена и класифицирана под названието "джаз", без всъщност да се споменават отделни жанрове. Забраните обаче се отнасят по-скоро за съвременната западна музика, и като цяло старите песни от бившия Източен блок и СССР са разпространени. Основният жанр е т.нар. "революционна опера" - базирана на традиционното корейско оперно изкуство (чхангук), но с добавени идеологически елементи. Едни от най-известните такива произведения са "Песен за генерал Ким Ир Сен" и "Няма родина без теб, Ким Чен Ир". Някои от тях носят заглавия като "Ще браним ръководството на Революцията с невиждана храброст", "Мъгли се издигат над Пектусан" и "Да поддържаме ход с бойна песен". Напоследък правителството на Северна Корея дава знаци за разхлабване на някои от ограниченията в тази област, след като Нюйоркският филхармоничен оркестър посети страната в началото на 2008. Оркестърът свири класически и модерни произведения, включително и от американски композитори, а концертът бива излъчен по националната телевизия[25]
Идеологията чучхе се стреми да запази най-ценното от корейската културна история, и класически литературни произведения като Сасон Кибон ("Срещата на четиримата") и Санчхън Кибон ("Срещата при двете реки") се издават и изучават в училищата. Народни приказки и легенди са грижливо събрани в големи сборници и издадени. Написани са и съвременни новели на историческа тема, като Пулмьоуй йокса ("Безсмъртна история"), описваща трагизма на живота по време на японската окупация.