Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корейска народно-демократична република
Знаме на Северна Корея
Герб на Северна Корея
(знаме) (герб)
Девиз: 강성대국
(
Мощна и просперираща страна)
Национален химн: Егука
Местоположение на Северна Корея
География и население
Площ 120 540 km²
(на 97-мо място)
Столица Пхенян
39°01′ с. ш. 125°44′ и. д. / 39.016667° с. ш. 125.733333° и. д.
Най-голям град Пхенян
Официален език корейски
Население (оценка, 2013) Повишение 24 720 407[1]
Управление
Форма Еднопартийна чучхесонгун диктатура
Вечен президент Ким Ир Сен1
Първи секретар на ЦК на КРП Ким Чен Ун
История
Легендарно основаване 2333 г. пр. Хр.
Освобождаване от Японска власт 15 август 1945 г.
Основаване на КНДР 9 септември 1948 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 40,0 млрд.
(на 102-ро място)
БВП на човек (ППС) Повишение 1800
Валута Севернокорейски вон (KPW)
Други данни
Часова зона KST
Интернет домейн .kp
Телефонен код 850
1Починал през 1994

Корейската народно-демократична република[2] (Хангъл: 조선민주주의인민공화국; Ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國; Маккюн-Райшауер: Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk Чосън Минджуджуи Инмин Конхуагук), съкратена като КНДР, е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 km².

На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел.[3] На север КНДР граничи с Китай (1416 km) и Русия (19 km). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 km. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток — Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Сѐверна Корѐя, а понякога е наричана и „Страна на утринната свежест“.

КНДР е образувана през 1948 година от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 година е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 година, но без официален мирен договор.[4] Двете корейски държави са приети поотделно в ООН през 1991 година.[5]

Официално Северна Корея е демократична република,[6] но де факто е еднопартийна[7] тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун.[8][9][10][11] Управляваща е Корейската работническа партия под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социал-демократическа партия). Първи ръководител на страната е Ким Ир Сен, управлявал в продължение на 46 години (от 1948 до 1994). След смъртта си е обявен за „вечен президент“ и наследен от сина си Ким Чен Ир. КНДР е най-военизираната страна в света с общо 9 495 000 души военен персонал (редовни, резервисти и полувоенни), притежава и разработва атомно оръжие и има активна космическа програма.[12]

География[редактиране | edit source]

Замръзналото езеро Чхънджи на връх Пектусан

Северна Корея е предимно планинска страна с високи планински вериги на изток и юг, хълмисти местности в централните части и плодородни равнини и низини на запад. Средната надморска височина е 482 m.[13] Най-високата точка е връх Пектусан — 2744 m, близо до границата с Китай.[14] На запад около Пхенян е разположена най-обширната равнина в страната. Бреговете на изток са планински и слаборазчленени, на запад са равнинни, по-силно разчленени, с множество острови и заливи. В заливите се проявяват приливи и отливи с разлики до 6 m.[15]

Страната е богата на полезни изкопаеми. Най-важни за индустрията са въглища, олово, волфрам, цинк, уран, графит, магнезит, желязна руда, мед, злато, сол, и в по-малки количества други ценни ресурси (като сребро). Находища на нефт до момента не са открити, но геоложки проучвания предполагат наличие на малки залежи в Корейския залив и северните гранични райони около реките Ялу и Туманган.[16]

Топографска карта на КНДР

Климатът е умеренoконтинентален, със силни валежи през лятото по време на кратък дъждовен сезон (чанма). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. Зимата трае от декември до март и варира от мека на юг, до сурова в централните северни части, където средната температура през януари е -23°. Температурните разлики са големи. Най-ниската измерена температура е -46,5°, а летните температури в Пхенян достигат до +30.[17] През 2007 година Северна Корея е сполетяна от най-тежките наводнения през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.

Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Амнок (Ялу), по-голямата част от която е плавателна.[15] Всички по-големи реки, включително Амнок, Чхончхън, Тедонган и Черьон се вливат в Жълто море. Изключение прави река Туманган, която се влива в Японско море.[17]

Горите заемат около 80% от територията.[13] Добивът на дървесина е широко разпространен. Малка част от равнините за заети от лесостепи. Над 60% от почвената покривка е местно образувана от гранитни скали и шисти. Почвите са предимно кафеви и неплодородни заради ниско съдържание на органични вещества, но речните долини и крайбрежните равнини имат сравнително плодородна алувиална почвена покривка.[17]

Флората включва иглолистни видове като сибирска ела, смърч, бор и корейски бор в по-високите части на страната. Западните равнини са били покрити от смесени гори, но заради обезлесяването е останала само малка част от тях. По хълмовете растат дъб, липа, бреза и явор. Фауната представена от елени, кози, тигри и леопарди, но популациите им са намалели поради обезлесяване. В равнините се срещат диви гълъби, чапли и жерави. Биоразнообразието е особено богато в района на Демилитаризираната зона, която с течение на времето се е превърнала в един от най-чистите райони в Азия.[17]

История[редактиране | edit source]

До разделянето на Корея[редактиране | edit source]

По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията Кочосън през 2333 пр.н.е. от владетеля Тангун.[18] Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от Манджурия. След многобройни войни с китайската империя Хан, тя се разпада в края на 2 век пр.н.е., което поставя началото на епохата на Ранните корейски държави.

Гробницата на цар Тонмьон (58–19 пр.Хр.) от Когурьо, един от обектите на културното наследство на ЮНЕСКО в КНДР

През следващите десетилетия Корейския полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, като Пуйо, Окчо, Тоне и Самхан. През 1 век пр.н.е. започва епохата на Трите царства, когато тези области са поделени между три по-големи държави – Когурьо, Пекче и Шила. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с Китай на династията Тан, Когурьо води ожесточени сражения с тях и Суй.[19] През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на 7 век Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,[19] но на север се обособява държавата Пархе (Бохай), управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.[20]

Слънчев часовник, изработен от Чан Йон-сил по времето на Седжон Велики

В началото на 10 век Шила се разпада заради вътрешна нестабилност и на нейно място се образува държавата Корьо. В нея до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война с Монголската империя през 13 век отслабва Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. В проблем се превръщат и японските пирати, които вече нападат и по суша.[21] След разпадането на Монголската империя в края на 14 век в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династията Чосън. Новите владетели пренасят столицата в Сеул и установяват относителен мир. Под управлението на цар Седжон Велики (1418–1450 г.) нараства влиянието на конфуцианството и е отбелязан значителен научно-технически и културен напредък, включително разработването на корейската азбука, хангъл.[22]

След тежки войни с манджурците през 16 век, Корея претърпява редица обществени промени, включително упадък на конфуцианството и повишаване на социалната мобилност.[23] В последните години на династията Чосън Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса от страна на САЩ, Британската империя, Русия, Япония и Франция, но са принудени да разрешат свободната търговия.[24] През 1897 година е обявено създаването на Корейска империя, която е под постоянен японски натиск и в крайна сметка става част от Японската империя през 1910. През 1945 година, в края на Втората световна война японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от Съветския съюз и Съединените щати.

Корейска война и съвременна история[редактиране | edit source]

Американски бомбардировки над Хъннам, декември 1950

Още през август 1945 Военният департамент на САЩ, без да се консултира с СССР или корейски ръководители, определя 38-мият паралел за разделителна линия между съветската и американската окупационна зона. В последствие съветските власти не изказват възражения и между двете страни започват да се провеждат съвместни заседания за решаване на въпроса за обединена Корея.[25] През 1947 година обаче двете суперсили осъзнават, че назрява блоково противопоставяне, и увеличават опитите си да установят съюзнически правителства в зоните си на контрол. На 15 август 1948, след организирани с помощта на САЩ и ООН избори, на юг се създава Република Корея, а три седмици по-късно на север се появява Корейската народнодемократична република под ръководството на Ким Ир Сен (19121994). Малко по-късно от страната се изтеглят всички съветски войски.[26]

На 25 юни 1950 КНДР напада Република Корея под предлог, че я освобождава от марионетно правителство. Така се слага началото на Корейската война. Под бързата и масирана офанзива на Корейската народна армия, южнокорейският режим и войска рухват в рамките на няколко дни. САЩ и редица техни съюзници обаче се включват във войната през есента на 1950 под знамето на ООН, а стотици хиляди китайски „доброволчески войски“ се включват на страната на Севера. През 1951 фронтовата линия се стабилизира около 38-мия паралел, и в следващите две години се водят дълги сражения без съществен резултат.[27] На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.[28] Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Северна Корея е буквално срината от непрестанните бомбардировки и на територията ѝ почти не оцеляват съвременни за тогава сгради.[29]

Мащабно строителство в Кесън, 1960

Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.[30] Икономическото развитие набляга на тежката промишленост и следва сталинисткия модел на затворена икономика.[31] Между 1966 и 1969 избухват редица малки погранични конфликти между войници от Корейската народна армия и въоръжените сили на Република Корея. Сближаването между САЩ и Китай обаче значително подобрява отношенията между двете Кореи.[32] Постепенно Северна Корея се превръща в една от влиятелните членки на Движението на необвързаните страни. До 1976 КНДР поддържа равенство в икономическо отношение с Юга; в това десетилетие почти 40% от външната ѝ търговия е със страни извън Източния блок. Модернизирането на страната със западни и японски технологии обаче я оставя в дълг, и през 1980-те Северна Корея вече е изостанала от южната си съседка и системно се проваля в изпълнението на плановете.[33] В тези години международната атмосфера отново се изостря. Разпадът на Източния блок довежда до сериозна криза във външната политика на КНДР, тъй като почти всички нейни досегашни съюзници, включително Китай, започват да изграждат отношения с Южна Корея.[34]

На 8 юли 1994 Ким Ир Сен умира внезапно на 83-годишна възраст, а властта е поета от Ким Чен Ир. До 1997 Северна Корея претърпява серия от тежки природни бедствия, които сриват икономиката и довеждат до масов глад. Правителството затяга още повече контрола върху населението и дава приоритет на военната машина с цел да предотврати рухването на страната и да запази политическата система. Ким Чен Ир и се среща с държавния глава на Южна Корея Ким Те Чжун през 2000 година, което отбелязва подобряване на отношенията между двете страни. Същата година в Пхенян се провежда и среща на високо ниво между Ким Чен Ир и Мадлин Олбрайт, в резултат на която се постига замразяване на ракетно-ядрената програма на КНДР. Твърдолинейната политика Джордж Уокър Буш обаче слага край на политическото затопляне. През 2005 година Северна Корея се обявява за ядрена сила,[35] и провежда ядрен опит на следващата година. На 17 декември 2011 Ким Чен Ир почива от инфаркт.[36] Властта е наследена от най-малкия му син, Ким Чен Ун. Според проучване на Световната банка, вътрешната стабилност на страната се подобрява след идването на Ким Чен Ун.[37] Под неговото ръководство е започнало изместването на властовите центрове от армията към партията.[38] Въпреки това продължават споровете около изключително лошото състояние на човешките права[39] и ракетно-ядрената програма на КНДР.

Население[редактиране | edit source]

Севернокорейски железопътни работници в Пхенян, 2012 г.

Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект, като над 99% от населението са етнически корейци. Съществуват и много малки китайски и японски общности. Според последни изчисления населението възлиза на 24 720 407 души, на 50-то място в света.[40] Средната продължителност на живота е 69,5 години, на 155-то място в света;[41] детската смъртност е 25,3 случая на 1000 новородени.[42] Гъстотата на населението е 189 души на km²,[43] като 40% от населението е градско, а 60% – селско. Прирастът на населението е положителен – 0,53% на година,[44] Очакванията през 20 век са били, че до 2010 година населението ще достигне 28,5 милиона души, но това не се случва поради глада през 1990-те години. Тогава от глад и болести загиват над 1 милион души, или 5% от населението на страната. Допълнителни фактори за намаляващият прираст са късните бракове (след напускането на военна служба), изтощението от дълги часове труд и задължителни политически активности, ограничените ресурси на семействата и влошеното здравеопазване.[45]

Единственият официален език е корейският. Той е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският, който се използва в КНДР, и сеулският.[46] В различните провинции се говорят разнообразни диалекти, някои от които не са взаимно разбираеми. Писменият език използва азбуката хангъл (наричана чосонгъл в КНДР).[47]

По традиция корейците изповядват будизъм и съблюдават ученията на конфуцианството, но броят на активно практикуващите вероизповеданието си севернокорейци е малък. В Северна Корея има около 2,7 милиона последователи на синкретичната религия чхондогьо, 14 000 християни (католици и протестанти) и 10 000 будисти. Религиозни мероприятия обаче почти няма, и въпреки гарантираната в конституцията религиозна свобода, правителството активно ограничава тези дейности. В страната има около 300 будистки храма, но на тях се гледа по-скоро като на културно наследство.[48] Правителството гледа по-благосклонно на будизма отколкото на другите вероизповедания и отпуска средства за развитието му заради решаващата му роля в историческото развитие на страната.[49]

Човешки права[редактиране | edit source]

Камионетка с пропагандни високоговорители в столицата

Северна Корея често е обвинявана от редица международни организации в системни нарушения на човешките права, включително мъчения и управление на мрежа от затворнически лагери.[50] Въпреки членството на страната в четири ключови международни споразумения за човешките права и гарантирани в конституцията права на човека, правителството не позволява съществуването на политическа опозиция, свобода на словото, свобода на вероизповеданията и практикува колективно наказание за антидържавни престъпления.[51]

Северна Корея широко прилага смъртно наказание, като между 2007 и 2012 са били екзекутирани 105 души.[52] Екзекуцията се осъществява чрез разстрел, основно за антидържавни престъпления и „престъпления срещу народа“: измяна (шпионаж и дезертиране), тероризъм, планиране на преврат и „осуетяване на освободителното движение“.[53] Правната им дефиниция обаче е неясна и приложението им е субективно. Смъртно наказание е било прилагано за кражба на кабели, измама, контрабанда, трафиканство, проституция, разпространение на порнография и наркотици.

Държавно управление[редактиране | edit source]

Конституционно устройство[редактиране | edit source]

Централата на Корейската работническа партия

Според конституцията на Северна Корея страната е „независима социалистическа държава, представляваща интересите на целокупния корейски народ“ и „водена от идеята чучхе и идеята сонгун“.[54] От 1945 година КНДР е управлявана от Корейската работническа партия (КРП), която оттогава присъства във всички области на обществения живот. В нея членуват около три милиона души, и на теория всеки „революционен елемент“ — работници, селяни, войници и трудови интелектуалци — може да стане неин член.[55] Политическите дейности в страната са организирани от КРП около принципите на чучхе. Тази идеология започва да се налага от Ким Ир Сен още през 1940-те години, и е по-скоро революционнo-националистическа, отколкото комунистическа. В основата ѝ са принципът за разчитане на собствените сили, неоконфуцианският възглед за подготвяне на разума преди действието и поставяне на корейските идеи над чуждите.[56] Именно заради тези схващания КРП се различава фундаментално от китайския маоизъм и съветския сталинизъм. Партията се възприема като „масова“, а не като „авангард“ на определена класа. Вместо характерната за комунистическите и работнически партии класова борба, КРП възприема принципа на борба на масите в името на националната кауза. За севернокорейския социализъм са характерни също така левия корпоративизъм, органична обществена политика и волунтаризъм, които са в пряко противоречие с марксизма в бившия Източен блок, Китай и техните съюзници.[57] Заради тези идеологически характеристики някои западни изследователи определят Северна Корея като националсоциалистическа държава от японски тип[58] или фашистка от европейски тип.[59]

Върховното народно събрание е най-висшият ръководен орган в страната. Когато то не заседава, законодателната власт се упражнява от неговия Президиум.[60] Сред конституционно записаните му функции са приемането, допълването и поправката на закони и конституцията, избирането на председател на Държавната комисия по отбрана и президент на Президиума, да одобява икономическия план и да отчита резултатите от изпълнението му.[60] Местата във Върховното народно събрание са 687 и се определят от всеобщи избори, провеждани с тайно гласуване на всеки пет години, като последните се състоят през март 2014 година.[61] Изборите обаче са формални, тъй като за всяка позиция има само един кандидат, определен от КРП, и всички места се печелят от Демократичния фронт за обединение на Отечеството, състоящ се от КРП и сателитните ѝ партии – Чондоистка партия и Корейска социалдемократическа партия. ВНС не работи независимо от партийните органи и не е известно някога да е отхвърляло, критикувало, или нанасяло промени по предлагани закони.[60] При Ким Чен Ир (1994–2011) влиянието на ВНС и КРП намалява за сметка на Държавната комисия по отбрана (ДКО). Това се дължи на въвеждането на политиката сонгун, или приоритизиране на военните дела над гражданските.[55]

Кабинетът е върховен орган на изпълнителната власт и се състои от министър-председател (Пак Пон-чжу), трима вицепремиери, 30 министри, двама председатели на кабинетни комисии, главен секретар на кабинета, президентите на Академията на науките и Централната банка, и директорът на Централното статистическо бюро. Освен трийсетте граждански министерства, има и 31-во – Министерство на народните въоръжени сили, което е пряко подчинено на ДКО.[62] Най-висшата инстанция на съдебната власт е Централния съд, на който са подчинени областни, общински и местни народни, военни и железопътни съдилища. Подобно на останалите власти, на теория прокурорите и съдиите се назначават от Върховното народно събрание, но на практика те се избират от КРП.[63]

Де юре държавен глава на страната е президентът на Предизиума на ВНС,[64] понастоящем Ким Йон Нам. Неговите функции обаче са по-скоро церемониални.[65] Де факто цялата власт е съсредоточена в Държавната комисия по отбрана, оглавявана от Ким Чен Ун. Освен неин председател, от 2012 година той е и първи секретар на КРП, член на Политбюро на ЦК на КРП, председател на Централната военна комисия на КРП[66] и върховен главнокомандващ на Корейската народна армия.[67] Той държи и неформалното звание „върховен ръководител“ на Партията, въоръжените сили и народа.[68] На възраст 30 години към 2013, Ким Чен Ун е и най-младият държавен ръководител в света.[69]

Външна политика[редактиране | edit source]

Ким Чен Ир и руският президент Дмитрий Медведев в Улан Уде, Русия, 2011 г.

Външната политика и на двете корейски държави е деформирана от нуждата да поддържат огромни армии, готови да воюват една срещу друга във всеки даден момент. Тези отношения се характеризират с непрестанна враждебност, съсредоточена около Демилитаризираната зона и откъслечно нарушавана от кратки затопляния в отношенията между Сеул и Пхенян. След десетилетие на провокации през 60-те години, двете Кореи бързо затоплят отношенията си през 1970-те и на 4 юли 1972 обявяват, че ще търсят обединение по мирен път. Само след година тези преговори се провалят, но продължават да служат за пример какво може да бъде постигнато чрез дипломация.[70] Към края на 70-те има затопляне и в отношенията със САЩ, като в същото време севернокорейското ръководство заклеймява съветския „доминационизъм“ и по международните въпроси поддържа близка до Китай политика. През 1980-те китайско-американското сближаване продължава, но отношенията с Южна Корея се влошават заради подкрепата на Роналд Рейгън за режима на Чхън До-хван. С разпадането на Източния блок и сближаването между Пекин и Сеул през 1990-те, Северна Корея попада в международна изолация.[71]

Дипломатически представителства на Северна Корея по света

Въпреки това за същото десетилетие се наблюдава сближаване на севера и юга. Дадено е началото на съвместен автомобилостроителен проект с Хюндай, започват преговори за прекратяване на военната ядрена програма на севера и започва т.нар. „Слънчева политика“ на южнокорейския президент Ким Те Чжун. Той и Ким Чен Ир се срещат в Пхенян през 2000 година, което е първата среща на корейските държавни глави от 1945 година насам. Срещите с администрацията на Бил Клинтън почти постигат ракетно-ядреното разоръжаване на КНДР,[72] но администрацията на Джордж Уокър Буш прекратява споразуменията. След 2002 година постигнатият за последните 10 години дипломатически напредък изчезва и отношенията между Пхенян и Вашингтон навлизат в състояние на трайна криза.[73] Военната ядрена програма е основната точка на почти всички дипломатически въпроси, свързани със Северна Корея. Трите ядрени опита и ракетните изпитания между 2006 и 2012 година довеждат до налагането на редица санкции срещу Пхенян от страна на Съвета за сигурност на ООН.[74] Северна Корея е обвинявана от САЩ и в производството на висококачествени фалшиви банкноти,[75] и международно разпространение на наркотици, включително метамфетамини, хероин и хашиш с цел увеличаване на валутните си запаси.[76][77]

Понастоящем Северна Корея поддържа дипломатически отношения с 164 страни и с Европейския Съюз. Страна обаче не поддържа дипломатически отношения с редица големи международни играчи, в това число САЩ, Франция, Япония, Саудитска Арабия и Израел.[78] КНДР е става член на ООН през 1991 заедно с Република Корея, и е член на редица международни организации, включително Световната здравна организация и Световната организация за интелекуална собственост.[79]

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Севернокорейски комодор. В състава на въоръжените сили на КНДР има над 1200 висши офицери.

Корейската народна армия е най-голямата военна структура в света с 9 495 000 военнослужещи – 1 106 000 души редовна войска, 8 200 000 в резерв и 189 000 в полувоенни формирования.[80] Тя включва сухопътни войски, военноморски флот, военновъздушни сили, както и полувоенната работническо-селска червена гвардия. Всички те са под контрола на генералния щаб, който е подчинен на председателя на Държавната комисия по отбрана. Изключение прави само Бюрото за артилерийска навигация, което е директно под контрола на ДКО.

Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона.[81] КНДР притежава най-многобройните специални сили в света (180 000 души), третият най-голям арсенал от химическо оръжие, най-гъстата мрежа за ПВО, над 1000 балистични ракети,[82] ядрени и биологични оръжия. Голяма част от военната техника е остаряла, поради което КНА прилага средства за асиметрична война като противорадарни покрития за наземно оборудване,[83] човешки торпеда,[84] противопехотни ослепяващи лазери,[85] заглушители на GPS-системи и електромагнитни импулсни бомби.[86] Северна Корея има и едни от най-способните военни хакери в света.[87]

Според редица експерти и разузнавателни агенции, КНДР е напълно способна ядрена сила.[88] Страната разполага с обработен плутоний за около 10 оръжия,[89] но в края на 2010 се разбира за съществуването на свръхмодерна централа за обогатяване на уран с 2000 центрофуги, която може да бъде използвана за направата на уранови атомни бомби.[90]

Административно деление[редактиране | edit source]

Административно КНДР е организирана на три нива, единици. На най-високото са девет провинции, три региона със специален статут (Кесън, Къмгансан и Синъйчжу) и два града под директно управление (Расън и столицата Пхенян). Второстепенните единици са градове, общини, райони и окръзи. Третостепенните единици са села, квартали, предградия и работнически околии.

Икономика[редактиране | edit source]

Нощен изглед от Пхенян, икономическото сърце на страната

Северна Корея има автаркична планова икономика с малък частен сектор. Държавният планов контрол осигурява безплатни жилища, здравеопазване, образование и хранителни дажби,[91] а плащането на данъци е отменено на 1 април 1974.[92] В структурата на икономическата заетост на населението най-голям дял имат заетите в селското стопанство – 44%, следван от дела на заетите в промишлеността – 42%.[43]

Карта на основните износни продукти на КНДР

Брутният вътрешен продукт на глава от населението е $1800 към 2010 година, на 193-то място в света и сравним с тези на Сенегал и Кот д'Ивоар. Средната работна заплата е около $47 на месец.[93] Въпреки хроничните икономически проблеми, средните заплати се увеличават, а стандартът на живот се покачва.[94] Разпръснатите из страната пазари чжанмадан осигуряват вносна храна и стоки, и по този начин се предотвратява недостигът на храна.[95] На 1 юли 2002 са предприети т.нар. „мерки за икономическо подобрение“, които стимулират фабриките да увеличат производителността си, като се позволява динамично увеличение на заплатите и цените. През 2009 стартира 3-годишна масова кампания ("Велика, просперираща и мощна страна"), чиято цел е справяне с недостига на храна и гориво и модернизация на икономиката.[96]

След края на кампанията и под ръководството на Ким Чен Ун икономиката на страната се подобрява. Увеличава се броят на свободните търговци и тържища. Все по-голям брой магазини, а вече и такситата, приемат плащания във вонове чрез два вида дебитни карти – Наре, на Външнотърговската банка, и Корьо, на банка „Корьо“. Увеличава се и броят на частни автомобили, както вносни, така и местно производство. В този сравнително изолиран пазар започва да се заражда и конкуренция между предприятия, държани от армията, държавата, и местни кооперативи. След десетилетия разделение между малък и невидим елит и останалата част от населението, вече е налице и увеличаваща се средна класа. Тя наброява около два милиона души, които използват мобилни телефони, таксита и носят по-голямо разнообразие от облекла. Предизвикателство пред по-нататъшното развитие на икономиката остават голямата разлика в стандарта на живот между столицата и провинцията, корупцията и инфлацията.[97]

Земеделие[редактиране | edit source]

Кооперативно стопанство в Сариуън

Първата аграрна реформа в КНДР започва през 1946 година, когато държавата отнема земи от по-богатите собственици в полза на по-бедните. Колективизацията е осъществена на няколко етапа и приключва през 1958 година, но кооперациите стават изцяло държавна собственост едва през 1977. Обработваемите площи възлизат на 2,2 милиона хектара, на които се отглеждат най-вече ориз и царевица.

Като цяло под 20% от територията на Северна Корея е подходяща за земеделие, и години наред се разчита на механизация и изкуствени торове, за да се произвеждат необходимите количества храна. В допълнение за целите на селското стопанство гористи местности и склонове се изсичат и се превръщат в ниви. Традиционният източник на изкуствени торове и селскостопанска техника за КНДР — Съветският съюз, се разпада през 1991. Към 1994 година недостигът на храна вече е очевиден, а на следващата година проливни дъждове се изливат над цялата страна, в резултат на което наводнения и свлачища унищожават огромни селскостопански площи (400 000 хектара). Наводненията продължават през 1996 и 1997, непосредствено след което идва непредвидена суша.[98] Впоследствие от недохранване умират между 200 000 и 350 000 души.[99] Още стотици хиляди загиват вследствие на болести, свързани с недохранване, като пневмония и туберкулоза.[100] Положението се стабилизира след 2000 година, но през 2005 отново възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, в следствие на което правителството организира „мобилизация“ на жители от градовете в помощ на земеделците.[101] Недостигът на оборудване, електроенергия и гориво е причина в много кооперации работата да се извършва с помощта на волове. Въпреки, че проблемът с глада остава, той не е толкова сериозен както през 90-те години.[102]

Промишленост[редактиране | edit source]

Машиностроителен завод в град Хъйчхън.

Най-голям дял в икономиката има тежката промишленост (генерира 50% от БВП),[30] от които най-силни са оръжейната, машинната и в по-ново време, високотехнологичната промишлености.[103] Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, като основен потребител на произведените от стоки и оборудване е Корейската народна армия. Част от военната продукция, като балистични ракети и подводници, се изнася за Близкия изток (Иран, Йемен и Сирия) и Африка. Развити са също гражданското машиностроене, химическата и текстилната промишленост. Произвеждат се автомобили, камиони, трактори, булдозери, радио и телевизионни приемници, компютри, лабораторно оборудване, влакови вагони, химикали, изкуствени торове, текстилни продукти и други.[30] След спирането на съветските помощи и загубата на осигурените пазари в социалистическия лагер, севернокорейската промишленост навлиза в период на упадък.

Туризъм[редактиране | edit source]

Лифт в ски-курорта Масикрьон, един от най-големите курорти в КНДР

Правителството на Северна Корея води изключително затворена политика и в резултат на това много малко чужденци влизат в страната. По принцип на всички хора им е позволено да посетят Северна Корея и на практика на почти никого не се отказва. На чужденците обаче им е забранено да се разхождат извън специално посочените места, освен ако нямат правителствен пазач. Стъписващото присъствие на правителствените пазачи и отрицателната международна репутация на правителството са причините, поради които много хора не посещават страната. Северна Корея привлича чужденци заради красивата си природа, и според някои, заради „ретро-сталинистката“ си атмосфера. През 2000 година близо 130 000 туристи са посетили страната.[104]

Южнокорейските граждани трябва да получат специално разрешение от правителството на Южна и Северна Корея, за да влязат в Северна Корея. През последните години районът около връх Кумган, намиращ се близо до южнокорейската граница, беше определен като специална туристическа дестинация, за посещението на която от страна на южнокорейските граждани не се изисква разрешение.

КНДР е популярна дестинация и за китайските туристи. Това се дължи на значително по-улесненото за тях влизане в страната, евтините стоки, наличието на специални казина за чужденци (в Китай те са забранени), както и приликата на обществото с това в Китай от 70-те години (преди реформите на Дън Сяопин).

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Опашка от чакащи на автобусна спирка

Транспортната мрежа в Северна Корея е добре развита, но остаряла. През 1990 година в страната е имало около 30 000 km пътища, от които едва около 1700 асфалтирани. Вследствие на природните бедствия в средата на 90-те пътната инфраструктура е силно засегната, и днес пътищата са с обща дължина от 25 554 km, от които 724 km асфалтирани.[105] Най-голямата и добре поддържана магистрала е от Пхенян до Уънсан, с дължина от около 200 km. Широко застъпен е железопътният транспорт. Железопътната мрежа е с дължина 5235 km, от които 3500 km са електрифицирани.[105] Заради големите запаси от въглища в страната все още се използват парни локомотиви, за транспорт на стоки и пътници. Множеството реки, които текат през КНДР улесняват евтиния воден транспорт. Общата дължина на водните пътища е 2250 km.[105]

Основни пристанища са градовете Хамхън, Чхънджин, Кимчхък, Хечу и Нампхо. Броят на летищата е 78, а на вертолетните площадки — 23. Основен въздушен превозвач е държавната компания Ер Корьо, с редовни полети до Москва, Пекин, Бангкок, Макао и Владивосток. Градският транспорт е най-развит в столицата, където населението се придвижва с трамваи, тролейбуси и метро. Заради недостига на гориво автобусите са използват рядко, но тролейбусната мрежа е редовна и бива напълно модернизирана през 2010. Автомобилите също са рядкост, но велосипедите са се превърнали в основният начин за придвижване на голяма част от населението, като 7 от 10 жилища разполагат с колело.[106]

Велосипедист с мобилен телефон в Хамхън

КНДР има адекватна, макар и ограничена комуникационна мрежа. Към 2008 броят на стационарните телефонни постове е бил 1 180 000.[107] Мобилните комуникации в процес на развитие. След временна забрана за притежание на мобилни телефони през 2004, ползването им е отново разрешено четири години по-късно и до началото на 2011 броят на потребителите нараства до 450 000 души.[108] Основният оператор е Корьолинк, който е смесено египетско-севернокорейско дружество, а другият оператор е SunNet. След 2000 година по нареждане на Ким Чен Ир е предприета програма за компютъризация на обществените институции. През 2002 година в Пхенян е създадено първото интернет-кафе. Достъпът към Интернет е ограничен до много малък брой хора, предимно военни и учени, и дори тогава той се наблюдава строго. Вместо това в страната се използва интранет мрежата Кванмьон, която съдържа цензурирано съдържание от Интернет (най-вече дублирани научнопопулярни филми и статии), новини от Корейската централна новинарска агенция, търсачка и електронна поща. Електронната библиотека на университета „Кимчхък“ разполага с повече от 10 милиона онлайн статии и книги, които са със свободен достъп до обикновените потребители на Кванмьон-мрежата.[109] Софтуер и хардуер се произвеждат на местно равнище, а като основна операционна система се използва местно разработената Червена звезда, базирана на Линукс.[110]

Медиите в Северна Корея се контролират строго от правителството. Според организацията Репортери без граници, КНДР е на предпоследно място от 173 държави по отношение на свобода на медиите.[111] Към 1990 телевизионните приемници са били около 250 000. Далеч по-разпространен начин за предаване на информация е радиото. Броят на радиоапаратите е около 4 000 000. КНДР изръчва и радиопрограми за чужбина посредством официалното правителствено радио „Гласът на Корея“.

Недостигът на електричество и горива и предимно остарялото оборудване са едни от най-сериозните проблеми за страната. Северна Корея разчита на два основни енергийни източника — висококачествени антрацитни въглища и водноелектрически потенциал. През 2003 въглищата са задоволявали 82% от нуждата за твърдо гориво.[112] Въпреки голямото наличие на този природен ресурс и множеството реки, страната страда от изключително остър дефицит на електричество заради остаряла електропреносна мрежа, проблеми при транспортирането на въглищата, недостига на течни горива като нафта, и отчасти заради наводненията, които са разрушили стените на някои ВЕЦ.[113] През 2009 бива прокарана т.нар. „150-дневна кампания“, в която бригади от ударници частично възстановяват засегнатата инфраструктура, увеличавайки производството на електричество и въглища,[114] а година по-късно започва изграждането на експериментален леководен ядрен реактор за производство на електроенергия, с мощност от 25-30 мегавата.[115][116][117] Много от промишлените предприятия обаче, като най-големият металургичен комбинат — Кимчхък, продължават да работят на половин капацитет.[118] В системен проблем са се превърнали кражбите на влакови компоненти и части от производствените линии в заводите.

Употребата на слънчеви панели и малки ветрогенератори се увеличава, особено в отдалечените райони на страната и провинциите без редовно електрозахранване.[119]

Наука, технологии и образование[редактиране | edit source]

Ракета-носител Унха-3 на космодрума Тончхан-ри, 2012

КНДР провежда задълбочени изследвания в няколко основни научно-технически направления — електроника, химия, биология, ядрена физика и аерокосмически полети и военни технологии. Севернокорейските научни институти са особено силни в полимерната химия, въглеродните материали, биотехнологиите (включително клониране), нанотехнологии, математика и ядрени и ракетни технологии.[120] Въпреки хроничния недостиг на електричество и ресурси, Северна Корея произвежда медицинско оборудване и технологии за гласово разпознаване и автоматика на световно ниво.[121]

През 1998 Северна Корея се обявява за десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в космоса със собствена ракета — Кванмьонсон-1. Поради повреда в двигателите на третата степен на ракетата-носител обаче спътникът навлиза в космическото пространство под погрешен ъгъл, не успявайки да влезе в орбита и след това изгаря в атмосферата. На 5 април 2009 от космодрума Мусудан-ри е изстрелян втори спътник — Кванмьонсон-2, но отново заради проблем в третата степен не успява да полети в Космоса и пада в Тихия океан. Космическата програма на КНДР се направлява от Корейския комитет за космически технологии, който е обявил и по-амбициозни програми за пилотирани космически полети и разработка на космически кораби за многократна употреба.[122] В началото на 2011 приключва работата и по вторият космодрум в страната — Тончхан-ри.[123] Космическата програма на Северна Корея също е обект на спорове, тъй като според САЩ, Япония и Южна Корея тя служи като прикритие за тестване на междуконтинентални балистични ракети.[124]

Култура и общество[редактиране | edit source]

Храмът Пьохунса в Кумгансан, основан през 670 година и възстановяван многократно

Корейската цивилизация е една от най-старите в света,[125] и съществува вече над 5000 години.[126] Голяма част от културното наследство на КНДР и Република Корея се е формирало при съществуването на най-могъщата корейска държава — Чосън, царство от 1392 до 1897, и после империя до 1910. Корея има вековни и нееднозначни културни взаимоотношения с Китай и Япония, но 20 век се оказва преломен както за Южна, така и за Северна Корея. Периодът на японския колониализъм изиграва ключова роля за формирането на забележими обществени разделения в корейското общество.[127] Особено тежък е периодът след 1937 година, когато колониалните власти активно потъпкват корейската култура, забраняват употребата на корейския език и принуждават местните да възприемат японски имена. В същото време малък брой корейци се възползват от разтегнатата от войната японска администрация и започват да градят собствена кариера. Това противопоставяне на малко, сравнително благоденстващо малцинство и репресирано мнозинство, заедно с набиращите сила комунистически и националистически течения, създават огромно вътрешно напрежение в корейското общество. Масивната японска индустриализация на полуострова разрушава социалната тъкан като превръща корейците в човешки капитал, работещ в промишлените предприятия от Манджурия до Япония.[128] С внезапното прекратяване на колониалния статут на Корея всички тези противоречия излизат наяве, оплитат се в интересите на САЩ, СССР и Китай на полуострова, и оставят дълготраен отпечатък върху съзнанието на корейците както на юг, така и на север.[129]

Съвременното севернокорейско общество е формирано в рамките на последните 60 години и е уникално по своя характер.[130] То е продукт изцяло на усилията и виждането на Ким Ир Сен, който управлява с неограничена власт от края на 1950-те години до 1994. Докато Южна Корея попада под разнообразни културни влияния през 20 век, Северна Корея изцяло отразява мирогледа на своя създател, който лично участва в строежа на столицата, определя местоположението и стила на сградите и собственоръчно планира всеки детайл от ежедневието на своя народ. Неговата лична философия, основана на конфуцианството и ученията на Маркс, Ленин и Хегел, е отразена в силно йерархичното, класово, милитаризирано и тоталитарно общество на Северна Корея.[131] Произведенията, написани от Ким Ир Сен или под негово ръководство се считат за „класически“. Културното изразяване е предимно дидактическо, т.е. служи като проводник на чучхе и пропагандира идеите на революцията и обединението на Корея. С изключение на периодични международни събития, жителите на страната нямат пряк достъп до чуждо културно влияние.[132]

Обществена структура[редактиране | edit source]

Мъж носи значка с лика на Ким Ир Сен; портретите на двамата бивши ръководители са на фасадата на Детския дворец Мангьонде

По време на династията Чосън, конфуцианската доктрина категоризира населението в четири основни слоя: официални лица (благородници), администратори, обикновени хора (селяни, занаятчии, търговци) и „презрени“ индивиди, които са най-ниския слой от обществото. След 1945 тази система е променена с цел да отрази новата политическа действителност и функционира само в три класи: доверената, съставена от потомци на антиколониалните бунтовници; колебливата, която включва работници, селяни и интелектуалци; и нежеланата, съставена от потомци на привилегированите от колониално време. Това класово разделение се нарича сънбун и е от съществено значение за социалното развитие на севернокорейците. Той може лесно да бъде влошен поради мързел, некомпетентност или идеологическа некоректност, но е много трудно да бъде подобрен.[133] Сънбун определя в какви условия живее индивида и колко високо може да се изкачи в йерархията. Индивидите с най-добър сънбун – принадлежащите към доверената класа – получават най-добрите длъжности, образование, жилища и здравни услуги. Севернокорейците от нежеланата класа са ограничени в своето социално развитие, могат да работят само в колективно стопанство или фабрика, и не могат да пътуват до други градове или региони.[134] Системата е наложена със сравнително малко репресии, но все пак предизвиква недоволство на всички нива и има отрицателен ефект върху морала на гражданите и икономическата ефективност.[135]

Обществото обаче е силно сплотено от култа към личността на Ким Ир Сен. Към 1992 година в страната е имало близо 40 000 негови статуи.[136] Гражданите и туристите са задължени да полагат цветя пред тях на определени празници или при посещение.[137] Портрети на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир има на всяка гара и летище в страната.[138] Всяко домакинство е задължено да има двата портрета на специално определена за целта стена, а възрастните носят значки с техните портрети над сърцето.[139] Почитанието на огромното мнозинство от севернокорейците към Ким Ир Сен е искрено. Избягалите от страната дисиденти, които напълно осъзнават ексцесиите на култа, също имат непоклатимо чувство на уважение към Ким като ръководител и личност.[140] Трябва да се отбележи, че култът към личността в Северна Корея продължава да е към Ким Ир Сен, докато наследниците му са само носители на това почитание.[141]

Момичета от Младежката социалистическа лига

Заедно с предаността към ръководството на страната, държавната пропаганда акцентира и върху традиционните семейни връзки. Семействата обаче са заедно през деня само в неделя. Това е единственият ден, в който семейството не е заето с работа, учене, сесии по самокритика и военно обучение.[142] Още от детска възраст започва присъединяването на севернокорейците към държавните институции – първо в Пионерския корпус между 9 и 11-годишна възраст, после в Социалистическата младежка лига между 14 и 16-годишна възраст.[143] След 16-годишна възраст много севернокорейци взимат участие в безплатен труд по строителни обекти, земеделски стопанства или пътища. За много младежи това е възможност да общуват със свои връстници или приятели извън строго контролираното ежедневие.[144] Три или четири пъти в седмицата се състоят задължителни политически кръжоци с изучаване на книги на Ким Ир Сен и обсъждане на актуални събития. Веднъж в седмицата гражданите са задължени да присъстват на сесии по самокритика, които са едни от най-трудните моменти в живота на севернокорейците.[145]

Изкуство и архитектура[редактиране | edit source]

Външно аудио
Примери за севернокорейска музика
Песен за пълководеца Ким Ир Сен
Песен за дружбата
Не познаваме друг, освен теб, Ким Чен Ун

Традиционните корейски изкуства се характеризират с простота и спонтанност, отличавайки се от сложния, тежък китайски маниер и чистотата на японското изкуство. В периода Корьо (10–14 век) те подхождат свободно към формата, а по време на Чосън (15–20 век) се преориентират към дух на вътрешна стабилност и самоконтрол под влияние на дзен-будизма.[146] В наши дни творческият процес в изкуствата се управлява стриктно от Корейската работническа партия чрез няколко подопечни институции, сред които Отдел по култура и изкуства и Отдел по пропаганда и агитация.[132] Основната творческа институция в Северна Корея е творческото студио „Мансуде“. То е вероятно най-голямото творческо студио в света с повече от 4000 души персонал и над 1000 артисти, и изнася творби за редица страни в Африка, Азия и Европа.[147] Почти всички съвременни литературни, музикални, изобразителни и филмови произведения включват идеологически елементи. Основният музикален жанр е „революционната опера“, базирана на традиционното корейско оперно изкуство чхангук,[148] а най-популярната поп-група в страната е Moranbong Band.[149] Севернокорейските филми са разнообразни интерпретации на революционната борба, но някои, като „Сказание за Чун Хян“ и „Хон Гилдон“ са филмови адаптации на народни приказки.[150] Мнозина севернокорейци се отегчават от повтарящите се истории във филмите и ги гледат предимно заради любимите си актьори.[151]

Изображение на мъж от една от гробниците на Когурьо, 4 век сл. Хр.

Корейските традиции намират силен израз в архитектурата на страната. Сред най-ярките образци на съвременната севернокорейска архитектура са Монументът на идеята чучхе, Триумфалната арка, хотел Рюгьон и Музеят на корейската революция. Последният е и една от най-големите сгради в света с площ от 240 000 квадратни метра.[152] Традиционната корейска архитектура е повлияна от даоизма, конфуцианството и будизма, геомантията, концепциите за петте елемента и ин-ян. Характерна нейна особеност е стремежът към хармония с природата и заобикалящата сградите среда.[146] Традиционният корейски дом се нарича ханок. В севернокорейската им разновидност ханок са с квадратна форма, малки прозорци и нисък покрив с цел да запазват топлината в студените зимни месеци.[153] Гробници на Когурьо става първият обект в Северна Корея, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Той се състои от 63 индивидуални гробници, намиращи се в градовете Пхенян и Нампхо и останали от времето на раннофеодалната държава Когурьо.

Спорт[редактиране | edit source]

Масовите игри Ариран през 2013

Спортът присъства много силно в съзнанието на севернокорейците. Учениците и студентите участват в задължителни спортни активности след училище, включително футбол, волейбол, хандбал, тенис на маса, бокс, гимнастика и лека атлетика. Интересът към турнирите, особено футболното първенство, е много голям и мачовете се излъчват по телевизията. Спортът е популярен начин за избягване от натовареното ежедневие и основен начин за развлечение.[154] Най-мащабното спортно събитие са масовите игри Ариран, в които историята на страната бива представена с музика, танци и гимнастически упражнения изпълнявани от 100 000 спортисти в пълен синхрон.[155] Те се провеждат на многофункционалния стадион Първи май Рунрадо с капацитет от 150 000 души, което го прави най-големия в света.[156] Пхенянският маратон е друго значимо спортно събитие. Той е класифициран като „бронзово спортно събитие“ от Международната асоциация на лекоатлетическите федерации и през 2014 година за пръв път позволява участието на аматьори от цял свят.[157]

На международно ниво, Северна Корея има успехи във футбола, атлетиката и Олимпийските игри. Най-големият успех на националният отбор по футбол е на Световното първенство през 1966, когато побеждават Италия и достигат четвъртфиналите, но отпадат от Португалия с 3:5.[158] Второто участие на отбора е през 2010, когато отбелязват три загуби – с 1:2 от Бразилия, с 0:7 от Португалия и с 0:3 от Кот д'Ивоар.[159] Първото участие на Северна Корея на олимпиада е през 1964 в Инсбрук, където страната спечелва един сребърен медал. Първото севернокорейско участие на лятна олимпиада е през 1972 в Мюнхен, и оттогава насам Северна Корея участва и печели медали на всички летни олимпийски игри с изключение на бойкотираните в Лос Анджелис през 1984 и Сеул през 1988. Най-добрите представяния са в Барселона през 1992 година (четири златни и пет бронзови медала) и Лондон през 2012 (четири златни и два бронзови медала).[160] На игрите в Лондон Ким Ун Гук поставя олимпийски и световен рекорд по вдигане на тежести в категорията до 62 килограма.[161]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. World Population rankings, CIA World Factbook
  2. Корейската народно-демократична република на сайта на МВнР
  3. Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 20
  4. U.S.: N. Korea Boosting Guerrilla War Capabilities. // FOX News Network, LLC, 2009-06-23. Посетен на 2009-07-04.
  5. Sanger, David E.. North Korea Reluctantly Seeks U.N. Seat. // The New York Times Company, 1991-05-29. Посетен на 2009-07-04.
  6. Collin's illustrated atlas of the world, HarperCollins Publishers, Лондон, 1997, стр. 73, ISBN 0-00-448372-3
  7. www.britannica.com
  8. ((en)) Jon Herskovitz и Christine Kim. North Korea drops communism, boosts „Dear Leader“. // Ройтерс, 28 септември 2009.
  9. North Korea 'drops communist references'. Radio Television Hong Kong. 8 Септември, 2009.
  10. Jeong-ju, Na (28 септември, 2009). NK Constitution States Kim Jong-il as Leader. The Korea Times.
  11. N.Korean Parliament Boosts Kim Jong-il's Powers. The Chosun Ilbo. 25 септември, 2009.
  12. International Space Dominance: 7 Nations Launching the Next Space Race, Popular Mechanics, October 1, 2009
  13. а б Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 20
  14. Луканов, Божинов, Димитров (2002), стр.217
  15. а б Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 21
  16. North Korea Country Study — Energy
  17. а б в г North Korea - Land. // Encyclopaedia Britannica Online. Посетен на 28 септември 2013.
  18. Korea's History. // AsianInfo. Посетен на 17 февруари 2009.
  19. а б The Three Kingdoms. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  20. The Parhae Kingdom. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  21. Koryo dynasty. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  22. Early Choson period. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  23. Late Choson period. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  24. CHALLENGES OF MODERNIZATION. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  25. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 38
  26. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 40, 42
  27. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 44
  28. Онлайн препис на документа за примирие
  29. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45
  30. а б в Федерация на Американските Учени — индустрията на Северна Корея
  31. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45
  32. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55
  33. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 46–49
  34. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 56
  35. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57–58
  36. Шаблон:Http://www.dnes.bg/world/2011/12/19/pochina-kim-chen-ir.146812 Почина Ким Чен Ир
  37. N. Korea more politically stable after power shift: World Bank. // Йонхап, 25 септември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  38. Insight: Kim Jong Un, North Korea's master builder. // Reuters, 23 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  39. New generation of defectors expose North Korean abuses. // Ройтерс, 4 юни 2013. Посетен на 29 ноември 2013.
  40. North Korea population rankings. // CIA World Factbook. Посетен на 22 декември 2013.
  41. North Korea life expectancy rankings. // CIA World Factbook. Посетен на 22 декември 2013.
  42. North Korea infant mortality rate ranking. // CIA World Factbook. Посетен на 22 декември 2013.
  43. а б Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22
  44. {{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=149#kn%7Ctitle=North Korea population growth ranking|publisher=[[CIA World Factbook|accessdate=22 декември 2013}}
  45. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 69
  46. Говори The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang
  47. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  48. Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  49. Demick, Barbara. Buddhist Temple Being Restored in N. Korea. // Los Angeles Times, October 2, 2005.
  50. North Korea: UN rights probe shows 'unspeakable atrocities'. // BBC News, 17 септември 2013. Посетен на 24 декември 2013.
  51. North Korea Human Rights Report, 2013. // Human Rights Watch. Посетен на 24 декември 2013.
  52. Death penalty statistics, country by country. // The Guardian, 12 април 2013. Посетен на 11 ноември 2013.
  53. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 274
  54. Конституция на КНДР, вариант от 2009 година, гл. I, чл. 1, 3
  55. а б Библиотека на Конгреса 2009, стр. 184
  56. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 41
  57. Библиотека на Конгреса 2009, стр.49–53
  58. Браян Рейнолдс Майърс. The Constitution of Kim Jong Il.. // Уолстрийт Джърнъл. 1 октомври 2009. Посетен на 16 декември 2013. From its beginnings in 1945 the regime has espoused—to its subjects if not to its Soviet and Chinese aid-providers—a race-based, paranoid nationalism that has nothing to do with Marxism-Leninism. [...] North Korea has always had less in common with the former Soviet Union than with the Japan of the 1930s, another 'national defense state' in which a command economy was pursued not as an end in itself, but as a prerequisite for rapid armament. North Korea is, in other words, a national-socialist country
  59. Armstrong, Charles K. Trends in the Study of North Korea. // The Journal of Asian Studies 70 (2). май 2011. с. 357–371.
  60. а б в Библиотека на Конгреса 2009, стр. 198
  61. North Koreans vote in rubber-stamp elections. // BBC, 9 март 2014. Посетен на 9 март 2014.
  62. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 200
  63. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 201
  64. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 196
  65. North Korea's Kim Yong-nam to attend Iran summit. // BBC, 23 август 2012. Посетен на 5 декември 2013.
  66. Chris Green. Kim Takes More Top Posts. // Посетен на 5 декември 2013.
  67. North Korea: Kim Jong-un hailed 'supreme commander'. // BBC, 24 декември 2011. Посетен на 5 декември 2013.
  68. Kim Jong-un declared 'supreme leader' in North Korea. // The Guardian, 29 декември 2011. Посетен на 5 декември 2013.
  69. The 2013 TIME 100. // Тайм, 18 април 2013. Посетен на 5 декември 2013.
  70. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55
  71. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57
  72. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57
  73. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 58
  74. North Korean U.N. envoy urges end to economic sanctions. // Ройтерс, 21 юни 2013. Посетен на 16 декември 2013.
  75. North Korean Counterfeiting of U.S. Currency. // FAS.org, 12 юни 2009. Посетен на 16 декември 2013.
  76. 'Murky' drug trade: How did North Korea become a meth hub?. // NBC News, 7 декември 2013. Посетен на 16 декември 2013.
  77. Illicit Drugs field listing. // CIA World Factbook. Посетен на 16 декември 2013.
  78. {{cite web|url=http://www.ncnk.org/resources/briefing-papers/all-briefing-papers/dprk-diplomatic-relations%7Ctitle=DPRK Diplomatic Relations, dates of establishment and analysis|publisher=NCNK|accessdate=16 декември 2013
  79. Democratic People's Republic of Korea. // WIPO. Посетен на 16 декември 2013.
  80. IISS 2010, стр. 411–413
  81. Korean People's Army — Introduction. // GlobalSecurity. Посетен на 8 декември 2013.
  82. North Korea's missile programme. // BBC, 12 април 2013. Посетен на 16 декември 2013.
  83. North Korea develops stealth paint to camouflage fighter jets. // The Daily Telegraph, 23 август 2010. Посетен на 8 декември 2013.
  84. North Korea's Human Torpedoes. // DailyNK, 6 май 2010. Посетен на 8 декември 2013.
  85. North Korea's military aging but sizable. // CNN, 25 ноември 2010. Посетен на 8 декември 2013.
  86. N.Korea Developing High-Powered GPS Jammer. // Чосън Илбо, 7 септември 2011. Посетен на 8 декември 2013.
  87. North Korea's IT Revolution. // Asia Times online. Посетен на 8 декември 2013.
  88. North Korea is fully fledged nuclear power, experts agree, Таймс, 24 април 2009
  89. ISIS Fast Facts on North Korea. Retrieved 21 April 2009.
  90. Scientist: North Korea Secretly Built New Nuclear Facility, FoxNews, 21 ноември 2010
  91. COUNTRY PROFILE: NORTH KOREA. // Library of Congress — Federal Research Division, July 2007. Архив на оригинала от 2005-02-26. Посетен на 2009-07-04.
  92. Страна без данъци
  93. Welcome to North Korea. Rule No. 1: Obey all rules, Steve Knipp, Contributor to The Christian Science Monitor. 2 декември, 2004.
  94. In reclusive North, signs of economic liberalization, The Hankyoreh
  95. Jangmadang Will Prevent „Second Food Crisis“ from Developing, DailyNK, 2007-10-26
  96. North Korea declares new campaign to rebuild moribund economy
  97. North Korea’s rolling economic reforms. // East Asia Forum, 24 септември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  98. The proximate cause of the famine itself began with massive summer floods in 1995 that destroyed that year’s harvest. Floods in July and August that year inundated 400,000 hectares of arable land, displaced 500,000 people, and reduced grain production by 1.9 million tons, which was about 30 percent of the annual grain supply. Severe flooding continued in 1996 and was followed abruptly in 1997 by a severe drought.
  99. LRB · Bruce Cumings: We look at it and see ourselves
  100. Famine may have killed 2 million in North Korea, Си Ен Ен
  101. Brooke, James. „North Korea, Facing Food Shortages, Mobilizes Millions From the Cities to Help Rice Farmers“. The New York Times. 1 юни, 2005.
  102. N fears tragedy over North Korean food shortage, Гардиън 17 април 2008
  103. North Korea — Country studies/Military industry
  104. Туризъм
  105. а б в CIA — The world Factbook. Korea, North — Transport
  106. 70% of Households Use Bikes, The Daily NK, 30 октомври 2008
  107. CIA — The World Factbook. Korea, North — Communications
  108. Telecoms in NK Developing Well, for Now, DailyNK, 12 April 2011
  109. North Korea going digital with new e-library and MP3 players
  110. Компютърна мрежа Kwangmyong
  111. Индекс за 2008
  112. EIA — Общ преглед, Официална администриция за енергетика на САЩ
  113. EIA — Общ преглед, Официална администриция за енергетика на САЩ
  114. North Korea Extends Labor Drive by 100 Days Following '150-day Battle', Йонхап, 24 септември 2009
  115. Security Firm Says North Korea Building Reactor
  116. North Korea starts building new nuclear reactor, The Telegraph
  117. [1]
  118. Kimchaek Steel Works Management in Trouble
  119. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име Reform
  120. Two Koreas can cooperate in chemistry, biotech and nano science: report. // Йонхап, 6 януари 2010. Посетен на 25 ноември 2013.
  121. [http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/APCITY/UNPAN017606.pdf Research on North Korean Science and Technology: Observation by Key Technology Area]
  122. 朝鲜宣布发展太空计划抗衡"西方强权". // Rodong Sinmun, 2009-02-08. Посетен на February 26, 2009.
  123. КНДР завършва работата по втора ракетна площадка
  124. US Warns NK Not to Launch Rocket. // The Korea Times, 2009-03-14. Посетен на 2009-03-14.
  125. Кралски университет на Онтарио
  126. Наам, Андрю, A History of the Korean People: Korea, Tradition & Transformation. Hollym International Corporation, 1988, ISBN 1565910702
  127. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 30, 32
  128. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 34, 35
  129. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 32, 37-39.
  130. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 70
  131. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 71
  132. а б North Korea - Contemporary Cultural Expression. // Библиотека на Конгреса, 1993. Архив на оригинала от 2012-12-13. Посетен на 2 април 2014.
  133. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 78
  134. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 79-80
  135. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 81
  136. Cha, Victor. The Impossible State: North Korea Past and Future. Ню Йорк, ECCO, Harper Collins, 2013. ISBN 978-0-06-199851-5. с. 73.
  137. Adrian Brown. Satellites uncover North Korea. // BBC News, 2011. Посетен на 30 март 2013.
  138. Andrei Lankov. Potent portraits in North Korea. // Asia Times Online, May 3, 2012. Посетен на 01/09/13.
  139. Демик, стр. 316
  140. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 72–74: The most convincing reason for accepting the genuineness of the people’s love for Kim actually comes from defectors...In spite of any reservations they may have about the excesses of the cult, they still express a certain rever­ence for Kim Il Sung as a person and as a leader. Their admiration seems deep-seated, genuine, and unshakeable.
  141. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 74–76
  142. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 84–85
  143. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 84–86
  144. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 88
  145. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 89
  146. а б Brown, Ju. China, Japan, Korea: Culture and Customs. BookSurge, 2006. ISBN 1-4196-4893-4. с. 129. Посетен на 17 май 2014.
  147. Mansudae Art Studio, North Korea's Colossal Monument Factory. // Bloomberg Business Week, 6 юни 2013. Посетен на 11 април 2014.
  148. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име LCCS
  149. Moranbong: Kim Jong-un's favourite band stage a comeback. // The Guardian, 24 април 2014. Посетен на 17 май 2014.
  150. Literature, Music, and Film. // Библиотека на Конгреса, 1993. Архив на оригинала от 2012-12-13. Посетен на 17 май 2014.
  151. Библиотека на Конгреса 2009, стр. 114
  152. Architecture and city planning. // Библиотека на Конгреса, 1993. Посетен на 17 май 2014.
  153. Korea’s Traditional Houses. // Списание LIST, 2010. Посетен на 17 май 2014.
  154. Библиотека на Конгреса, 2009, стр. 113-114
  155. Human Pixels. // The Economist, 24 януари 2014. Посетен на 17 май 2014.
  156. Kim Jong-un orders spruce up of world's biggest stadium as 'millions starve'. // The Guardian, 26 септември 2013. Посетен на 17 май 2014.
  157. North Korea allows tourists to run in Pyongyang marathon for the first time. // Telegraph, 3 април 2014. Посетен на 17 май 2014.
  158. When Middlesbrough hosted the 1966 World Cup Koreans. // BBC, 15 юни 2010. Посетен на 17 май 2014.
  159. Kim Jong-un watches North Korean football match from comfort of the commentary box. // The Daily Mail, 16 май 2014. Посетен на 17 май 2014.
  160. Democratic People's Republic of Korea. // Международен олимпийски комитет. Посетен на 17 май 2014.
  161. North Korea's Kim Un Guk wins 62kg weightlifting Olympic gold. // BBC, 30 юли 2012. Посетен на 7 май 2014.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Агов, Аврам, Страната на утринната свежест — Северна и Южна Корея — разделеното семейство, 2004 г
  • Byoung-Lo Philo Kim: Two Koreas In Development: A Comparative Study of Principles and Strategies of Capitalist and Communist Third World Development, 1992, ISBN 0887384374
  • Демик, Барбара: Nothing to Envy: Ordinary Lives in North Korea. Random House LLC, 210, ISBN: 978-0-385-52391-2}}
  • Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров. Икономическа география на страните от конинентите Азия, Америка, Африка, Австралия, Антарктида. Ковачев, 2008, ISBN 978-954-8775-88-5, стр. 20 — 27
  • Kim, Ilpyong J.: Historical dictionary of North Korea, Scarecrow Pr., Lanham, 2003, ISBN: 0-8108-4331-5
  • Костов, Георги, Благоева, Екатерина, Корея, 1963 г.
  • Paul French: North Korea. The Paranoid Peninsula — A Modern History, изд. Zed Books, London, 2005, ISBN 1-84277-472-7

Външни препратки[редактиране | edit source]

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 10 март 2009. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.