Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
조선민주주의인민공화국
Знаме на Северна Корея Герб на Северна Корея
(знаме) (герб)
Девиз: 강성대국
(Мощна и просперираща страна)
Местоположение на Северна Корея
Управление еднопартийна диктатура[1][2]
Официален език корейски
Столица Пхенян
39°01′ С.Ш.; 125°45′ И.Д.
Най-голям град Пхенян (3 958 562 души)[3]
председател на ДКО Ким Чен Ир
министър-председател Ким Йон Ир
Площ
- oбщо		 на 97-мо място
120 540 км2
Население
- oбщо (2007)
- гъстота		 на 49-то място
23 301 725
182 д/км2
БВП
- общо (2007)
- на човек		 на 94-то място
40 млрд $
1 700 $
ИЧР  0,7661 (среден) 
Валута севернокорейски вон (KPW)
Часова зона KST (UTC+9)
Независимост
15 август 1945		 от Япония
Национален химн Егука
Интернет домейн .kp
Телефонен код +850
1: Последните данни са от 1998 година

Корейската народнодемократична република (накратко КНДР), правопис по системата на Маккюн-Райшауер Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk, Чосън Минджуджуъй Инмин Конхуагук; изписано с хангъл: 조선민주주의인민공화국; с ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 км². На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел.[4] На север КНДР граничи с Китай (1416 км) и Русия (19 км). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 км. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток – Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Северна Корея. Често и двете държави са наричани "Страна на утринната свежест".

Официално Северна Корея е демократична република[5], но де факто е еднопартийна[6] комунистическа страна [7], следваща идеологията чучхе, разработена от Ким Ир Сен - първия севернокорейски президент. Управляваща е Корейската работническа партия. По време на Студената война КНДР е съюзник както на Китай, така и на СССР. Страната и до днес поддържа топли отношения с тези страни, както и с Виетнам, Лаос, Бирма, Куба, Камбоджа и други. САЩ и други развити държави определят Северна Корея като сталинистка диктатура,[8][9] и я обвиняват в поддържане на международния тероризъм, нарушаване на човешките права и разпространение на ядрено оръжие. След изключването и извеждането от експлоатация на ядрения си реактор в Йонбьон, Северна Корея е премахната от списъка на страните, подкрепящи тероризма[10] и вече не се счита от Вашингтон за "престъпна държава".[11]

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Северна Корея
Строящ се химически завод в Хамхун по време на японската окупация.

Заедно с Южна Корея, КНДР се счита за наследница на Корейската империя, която бива окупирана от Японската империя през 1905 след края на Руско-японската война. След като Японската империя е победена във Втората световна война, Корейския полуостров, дотогава окупиран от японците, е поделен между СССР и САЩ по 38-мия паралел. Съветският съюз контролира северната, а САЩ - южната част.

През 1948 г. е създадена Корейската народнодемократична република на север. Начело на държавата застава Ким Ир Сен (1912 - 1994), издигнал се на власт след участие в множество анти-японски марксистки групировки по времето на Втората световна война. Две години след създаването на КНДР избухва Корейската война. Тя не започва веднага, а идва като последствие от напрежението между Севера и Юга. До 1950 е имало множество въоръжени конфликти между войници на двете страни, но за нейно начало се счита 25 юни 1950 г., когато Северна Корея напада Южна. Севернокорейската армия, или т. нар. корейска народна армия първоначално разгромява зле обучените южнокорейски войски. Тъй като почти всички американски войски са се изтеглили от Южна Корея през 1949, корейската народна армия завзема почти изцяло Корейския полуостров.

Американски бомбардировки над Уънсан

Малко преди окончателното му завземане от севера, на помощ на южнокорейците пристигат американски войски, подпомагани от контингенти на ООН, включващи британски, канадски, френски, холандски, етиопски и турски войници. На страната на КНДР обаче се включват около 800 000 китайски "доброволци", и никоя страна в конфликта не е способна да постигне тотално военно надмощие над другата. След няколко години борби, между КНДР и Република Корея е постигнат мир с посредничеството на ООН. На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.[12] Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Според примирието границата между двете разделени държави минава по линиите на 38-ия паралел. Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.[13]

През 1961 г. е подписан договор за сътрудничество между КНДР и КНР (Китайска народна република). Благодарение на него, КНДР отбелязва увеличение на износа на продукция, а също така и внася стоки от Китай на изгодни цени. В същите години започва управлението по идеологията чучхе. С това започва неизменния и досега култ към „любимия вожд другаря“ Ким Ир Сен. През 1972 г. започват преговори за обединение с Южна Корея, които обаче са неуспешни. Въпреки това севернокорейските медии продължават да говорят за създаване на обща корейска държава под формата на федерация, а търговията между двете страни се увеличава.[14]


На 8 юли 1994 г. Ким Ир Сен умира внезапно на 83 годишна възраст. В официалната му биография пише: "Той умира в два часа през нощта в своя работен кабинет." След този момент е обявен тригодишен траур, а по-късно Ким е обявен за Вечен президент на КНДР. След смъртта му властта наследява неговият син Ким Чен Ир, с което се слага начало на първата в света комунистическа династия. В следствие на серия от непредвидени катастрофални събития в средата на 90-те години страната става хипермилитаризирана и изолирана, за да бъде запазено съществуването на сегашния строй. През 2000 г. се провежда среща между държавните глави на Северна и Южна Корея - Ким Чен Ир и Ким Те Чжун. Оттогава започва сближаване на "разделеното семейство", което обаче е възпрепятствано от идването на власт на Джордж Уокър Буш в САЩ.[15]

На 4 октомври 2007 година двете държави навлизат в изцяло нов етап от своите взаимоотношения след посещението на южнокорейския президент Но Му Хьон в Пхенян. КНДР и Република Корея подписват споразумение за постоянен мир на полуострова, както и обсъждат въпроса по ядреното разоръжаване.[16] Постигнати са споразумения и за разширяване на икономическото сътрудничество, транспортните връзки, както и възстановяване на железопътния и въздушен превоз към севера.[17]. През 2008 година след дългогодишни преговори по севернокорейската ядрена програма американската администрация снема Северна Корея от списъка си на престъпни държави и спонсори на тероризма.

На 25 февруари 2008 в Южна Корея на власт идва И Мюн-бак, който поема силно твърдолинеен курс към севера, и спира всички видове помощи до окончателното му ядрено разоръжаване. Ри обещава огромна финансова помощ, но само след като Пхенян се откаже от ядрените си амбиции, което провокира поредното влошаване на отношенията между двете страни.[18] В отговор на тази политика севернокорейското правителство определя Ри като "предател", и отношенията между двете страни се влошават за пореден път. Напрежението в региона започва да се усилва поетапно след разполагане на нови ракети със среден обсег (4000 км) и изстрелване на спътник от страна на Северна Корея,[19] и съвместни военни учения между Япония, Южна Корея и САЩ от друга страна.[20][21] На 25 май 2009 КНДР провежда нов (този път успешен) ядрен опит в отговор на заклеймяването от страна на ООН на опита за изпращане на спътник в Космоса. След последвалата остра критика от редица държави севернокорейското правителство обявява, че вече не зачита условията на примирието от 1953.[22]

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Северна Корея
Вижте също: Чучхе и Сонгун

Северна Корея официално е комунистическа държава, следваща принципите на идеологията Чучхе, проповядваща независимост в икономическо и политическо отношение. Страната е силно централизирана и е под автократичното управление на Ким Чен Ир. Той е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, и има огромно влияние върху всички сектори на държавната власт. През 70-те години Ким Ир Сен започва да се дистанцира както от марксизъм-ленинизма на Съветския Съюз и Източния блок, така и от маоизма на Китай. Според него тези системи пораждат желание за "слагачество" в човека, и разработва нова комунистическа идеология — Чучхе. Тя представлява комбинация от традиционни корейски ценности, част от идеите на марксизма и няколко концепции, заети от Прусия. Това полага началото на политическата и икономическа изолация на КНДР, която продължава и в наши дни. Липсата на участие в световната политика и икономика са причината много медии да наричат Северна Корея "отшелническо царство" — прякор, даван на Корея по времето на династия Чосон.[23][24][25]

Монументът на идеите Чучхе в Пхенян.

Президентът е глава на държавата, на правителството и е председател на Централния Народен Комитет. Той се избира на всеки 4 години от Великото Народно Събрание. Титлата "президент" (чуск) се възприема от конституцията от 1972 г. Преди това неин еквивалент е бил "председател на Комитета на Великото Народно Събрание". На 24 май 1990 г. ВНС преизбира Ким Ир Сен за президент за пети пореден мандат.

Президентът управлява Държавния Административен съвет. От 1972 г. той е върховен командир на въоръжените сили и председател на Комисията по национална отбрана, въпреки че Ким Ир Сен назначава сина си на първи пост през декември 1991 г, а на втория - през 1993 г.

Авторитарността на президента е над всички останали. Той одобрява законите, гласувани от ВНС, решенията на Комитета към ВНС и др. Никой не може да заеме висок правителствен пост без препоръката на президента. Дори съдилищата и прокуратурата са зависими от него.

Конституцията постановява, че трябва да има двама вицепрезиденти. През юли 1992 г. Пак Сън-Чил (избран през 1977) и И Чун-кхъ (избран през 1984 г) са били вицепрезиденти на Северна Корея.

През 90-те години на 20 век философията на отношенията между правителството и партията не се променя. Правителствените органи се считат за извършители на главната линия на политиката на партията. От тях се очаква да са инструмент на политиката и директивите на партията, като мобилизират масите. Всички правителствени организации трябва да служат на народа. Авторитарното бюрократично поведение остава главен източник на притеснения за ръководството на партията. Това притеснение донякъде може да обясни засилените усилия на партията от началото на 70-те години на 20 век за водене на идеологическа борба срещу бюрократичния стил на работа на правителствените организации. Основната линия е към засилен партиен контрол и направляване на всички административни и икономически органи.


През януари 1990 г. Ким Ир Сен прокарва лозунга "да служим на народа" и поощрява служителите на партията да поддържат връзка с народа и всеотдайно да работят като негови верни слуги. Според него падането на социализма в някои страни трябва да е урок за Северна Корея и е свързано с провалите на партийното строителство и партийната дейност. Той набляга на важността на подсилването на идеологическото единство на партията и провежда обучение по принципите на идеологията чучхе, революционно традиционно обучение, както и социалистическо и патриотично обучение.

Партията формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централния координатор на административната и икономическата дейност на национално и местно равнище. Чрез собствените си организационни канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към нея хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.

Постът председател на Държавната комисия по отбраната е създаден през 1998 като част от конституционната реформа. Това е най-висшата ръководна длъжност в Корейската народна армия. Реформата установява и други промени — вицепрезидентите са отменени като постове, а на мястото на президент е въведен т.нар. "вечен президент" — посмъртно даден на Ким Ир Сен. Един от основните инструменти на властта днес е армията. Тя има широко влияние и служители, внедрени във всички институции. Като идеологическо и патриотично ядро на страната военните се грижат за външната и вътрешна сигурност и "социалистическия строеж" (строеж на сгради и ремонт на инфраструктура и т.н.).[26] Те помагат на земеделците в обработката на земя при нужда от бързо увеличаване на производството, строят сгради, и подобно на американската национална гвардия, оказват съдействие при природни бедствия.[27]

[редактиране] Външна политика и отношения с други страни

Основна статия: Външна политика на Северна Корея
Ким Чен Ир и Владимир Путин през 2004.

КНДР поддържа активни дипломатически отношения с останалите комунистически страни по света - Лаос, Китай, Куба и Виетнам, както и други държави с лява политическа ориентация. КНДР подържа добри отношения и с Етиопия, Еритрея, Зимбабве, Иран, Демократична република Конго и ОАЕ. Като цяло Северна Корея води затворена политика и не поддържа връзки с голяма част от страните по света. Заради участието на севернокорейски агенти във взривяването на южнокорейски пътнически самолет през 1987, както и даването на убежище за членове на японската червена армия, към края на 80-те години страната е обявена за поддръжник на тероризма. Въпреки това оттогава насетне Северна Корея не е била замесена в терористична дейност, а през юни 2008 външното ѝ министерство обявява, че страната официално подкрепя борбата срещу международния тероризъм.[28]

  • Флаг на Китай Китай е основен политически и икономически съюзник на Северна Корея. Въпреки споровете между двете страни относно принадлежността на определени участъци от пограничната река Ялу, Китайската народна република е най-големият търговски партньор и поддръжник на комунистическата държава. Пекин се обявява и против санкциите, наложени на Пхенян заради ядрената му програма. Китай доставя на Северна Корея компоненти за развитие на високотехнологична промишленост, хранителни помощи, оръжия, електроенергия, както и гориво на цени, значително по-ниски от тези на международните пазари.[29] Китайските инвестиции и печалби от КНДР възлизат на $2 млрд годишно. Северна Корея, както и Тайван, са от стратегическа важност за китайската външна политика.[30]
  • Флаг на Южна Корея Южна Корея - отношенията между КНДР и Република Корея могат да се проследят до началото на двете държави. Както в Южна, така и Северна Корея са учредени през 1948 година - първата страна с помощта на САЩ и ООН, последната - с помощта на СССР. След края на Корейската война отношенията между двете републики са предимно враждебни с леко подобрение през последното десетилетие. През 1968 година севернокорейски специални части правят неуспешен опит за обединение с Южна Корея чрез завземане резиденцията на южнокорейския президент. През 1984 КНДР осигурява на Южна Корея хуманитарна помощ за възстановяване от тежки наводнения. През 2000 година е първата среща на корейските ръководители - Ким Чен Ир и тогавашният южнокорейски президент Ким Те Чжун. Седем години по-късно се състои втората такава среща, на която е подписано и официално примирие между двете страни. Южна Корея днес доставя на КНДР хуманитарна помощ и автомобили, макар тези доставки да намаляват. Голяма част от туристите в Северна Корея идват от южната ѝ съседка. Друг признак за подобряване на отношението между двете страни е спирането на пропагандните високоговорители и от двете страни на демилитаризираната зона.[31]
  • Флаг на САЩ САЩ е върховният враг на Северна Корея, според пропагандата в страната.[32] По време на Корейската война цивилното население в северната част на полуострова е подложено на ожесточени американски бомбардировки, а американската и южнокорейската армии извършват редица военни престъпления срещу корейци с леви убеждения (виж Клане в Джеджу-до). Положението не се променя и през Студената война, когато на няколко пъти войници от американската и корейската народна армия влизат в престрелки. Част от тези враждебни действия между двете страни са пленяването на американския кораб USS Pueblo през 1968 и убийството на двама американски войници през 1976 (т.нар. Инцидент с тополата). Основен обект на спор между двете страни е ядрената програма на Пхенян. Севернокорейското правителство твърди, че тя е с цел самозащита от евентуална американска агресия, но САЩ я считат за стратегическа заплаха поради естеството на режима и съмненията им, че севернокорейците снабдяват с оръжия терористи. Едва в последно време двете страни подобряват отношенията си, след като КНДР се съгласява да прекрати военната си ядрена програма в замяна на икономически помощи от страна на Вашингтон, както и изкарването ѝ от списъка на страните, подкрепящи тероризма. В началото на ноември 2007 пирати атакуват севернокорейски кораб край бреговете на Сомалия. Корейският екипаж отблъсква пиратите, а на помощ идват американски патрулни катери, които впоследствие арестуват пиратите. След този инцидент в севернокорейските медии има положителни реакции към САЩ.[33]

[редактиране] Природни условия и ресурси

Основна статия: Природа на Корея
Топографска карта на КНДР

Северна Корея е предимно планинска страна с високи планински вериги на изток и юг, хълмисти местности в централните части и плодородни равнини и низини на запад. Средната надморска височина е 482 m.[34] Най-високата точка е връх Пектусан - 2 744 m, близо до границата с Китай.[35] На запад около Пхенян е разположена най-обширната равнина в страната. Бреговете на изток са планински и слаборазчленени, на запад са равнинни, по-силно разчленени, с множество острови и заливи. В заливите се проявяват приливи и отливи с разлики до 6 m.[36]

Страната е богата на полезни изкопаеми. Най-важни за индустрията са въглища, олово, волфрам, цинк, уран, графит, магнезит, желязна руда, мед, злато, сол, и в по-малки количества други ценни ресурси (като сребро). Находища на нефт до момента не са открити, но геоложки проучвания предполагат наличие на малки залежи в Корейския залив и северните гранични райони около реките Ялу и Туманган.[37]

Климатът е умерен, със силни валежи през лятото по време на кратък дъждовен сезон (чанма). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. През 2007 година Северна Корея е сполетяна от най-тежките наводнения през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.

Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Амнокан, по-голямата част от която е плавателна.[36]

Горите заемат около 80 % от територията.[34] Добивът на дървесина е широко разпространен. Малка част от равнините за заети от лесостепи.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Северна Корея
Административна карта на Северна Корея.

Административно КНДР е организирана на три нива, единици. На най-високото са девет провинции, три региона със специален статут (Кесън, Къмгансан и Синъйчжу) и два града под директно управление (Расън и столицата Пхенян). Второстепенните единици са градове, общини, райони и окръзи. Третостепенните единици са села, квартали, предградия и работнически околии.

Големи градове в КНДР, освен Пхенян са[38]

[редактиране] Въоръжени сили

Основна статия: Корейска народна армия
Севернокорейски войник на поста си.

Въоръжените сили на КНДР (Chosŏn inmin'gun - 조선인민군) са на четвърто място по големина в света със своите 1 210 000 редовни военнослужещи. Страната е най-милитаризираната в света, като близо 40 на 1 000 души от населението са военни.[39] Корейската народна армия е основана на 8 февруари 1948 с помощта на СССР. Висшето командване по това време е формирано около ядро от близо 2 500 офицери, служили в съветската армия по време на Втората световна война.

Въоръжените сили включват сухопътни войски, военноморски флот, военновъздушни сили, както и полувоенната работническо-селска червена гвардия. Всички те са под контрола на генералния щаб, който пък е контролиран директно от Върховния главнокомандващ на въоръжените сили (в случая - председателят на ДКО). Изключение прави само Бюрото за артилерийска навигация, което е директно под контрола на ДКО. Сухопътните войски са най-многобройното звено със своите 1 030 000 души редовен персонал. Почти 70% от войските са разположени по границата с Южна Корея от 1953 година насам.

Според оценки от 2005 година, годишният призив възлиза на 194 605 мъже, като призивната възраст е 17 години. Годните за военна служба са всички мъже на възраст 17-49 години, общо 5 851 801 души. Според оценката на Международния институт за стратегически изследвания военният резерв на страната възлиза на повече от 3 500 000 души, според Корпуса на морската пехота на САЩ те са близо 4 000 000, според други оценки - 7 700 000 души.[40] Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4 000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона. Всички те са свързани с оптични кабели за комуникация, което прави проследяването на съобщенията, плановете и движението на отделните военни части невъзможно.[41]

Севернокорейски адмирал. В състава на въоръжените сили на КНДР има над 1200 висши офицери.

След като Южна Корея се сдобива с модерни военни технологии през 70-те години, Северна Корея развива масивни технологични комплекси за обширна модернизация на остарялата си военна техника. КНА е направила значителни модификации на своите китайски и съветски танкове, чийто брой е над 3 500. Бронираната техника е подкрепена от артилерийски корпус с над 11 000 оръдия и ракетни установки, както и близо 100 бомбардировача със среден обсег. Най-голямата концентрация на противовъздушни отбранителни съоръжения е в Северна Корея. Освен това страната има голям химически арсенал, както и ограничени арсенали с биологични и ядрени оръжия. Северна Корея е разработила и различни видове балистични ракети с малък и среден обсег, което допълнително увеличава военните ѝ възможности. Някои от подводниците ѝ, като тези от клас Голф, са способни да пренасят балистични ракети тип Мусудан-1, копие на руската Р-27 с обсег до 4 000 км. Севернокорейски военни инструктори и специалисти в момента има в 12 африкански държави.[40] Според министерството на отбраната на Южна Корея, през 2004 КНДР е обучила 500 хакери за военни цели, а компютърните експерти на КНДР са едни от най-добрите в света.[42] Предполага се, че кибер-атаката, блокирала десетки американски и южнокорейски правителствени уебсайтове през юли 2009, е осъществена от севернокорейски хакери.[43][44][45]

[редактиране] Ядрена програма

Основна статия: Ядрена програма на Северна Корея
Реакторът в Йонбьон.

Според редица експерти и разузнавателни агенции, КНДР е напълно способна ядрена сила.[46] Ядрената програма на КНДР е въпрос на множество спорове. Тя започва в периода на Студената война, когато през 1956 в СССР са изпратени група севернокорейски студенти, които трябва да получат необходимите знания в областта на физиката на елементарните частици и атомната техника. Малко по-късно, през 1958 година, САЩ разполагат първите си ядрени бойни глави на територията на Южна Корея, чиито брой достига 950 оръжия през 1967.[47]

Съгласно севернокорейската политика от началото на 60-те за превръщане на държавата в "укрепление", тези оръжия вероятно са принудили КНДР да разработи ответен арсенал.[48] През 1965 година край малкия град Йонбьон с помощта на СССР се построява изследователски реактор ИРТ-2М, а в средата на 80-те е създаден и 5-мегаватов реактор тип Магнокс, способен да произвежда 0,9 грама плутоний на ден.[49] Смята се, че Северна Корея произвежда ядрени оръжия или за да се откаже от тях в замяна нови икономически отношения със света, или за самозащита срещу евентуална чужда агресия.[50] Основното опасение на САЩ е, че Пхенян може продава ядрено оръжие на държави като Иран, Сирия и Пакистан с цел печалба. Не е известно дали такива продажби е имало, но в миналото Северна Корея е била обвързана с т.нар. Пръстен на А. К. Хан - нелегален черен пазар за ядрени материали и техника, където са били замесени всички горепосочени държави. Известно е, че в началото на 90-те Пакистан е купил ракети Родон-1, способни да пренасят атомна бойна глава, като в замяна КНДР е получила центрофуги за обогатяване на уран и друга техника.[51]

През 2007 Израел унищожава ядрен реактор в Сирия, построен с помощта на КНДР, вероятно с цел производство на ядрени оръжия.[52] Ядреното гориво за реактора също е било доставено от Северна Корея.[53]

В средата на 2008 година комплексът в Йонбьон е спрян, а компонентите му извадени и разглобени. Въпреки шестстранните преговори и символичното разрушаване на охладителната кула на комплекса, през септември 2008 Северна Корея извършва ремонтни работи за повторно включване на реактора, в отговор на отказа от страна на САЩ да я извадят от списъка на държавите, подкрепящи тероризма - едно от първоначалните искания на Пхенян за пълно ядрено разоръжаване.[54][55] На 10 октомври 2008 обаче САЩ изваждат страната от списъка,[56] в отговор на което Пхенян спира работата по възстановяването на центъра.[57] Въпреки това шестстранните преговори отново стигат до задънена улица към края на 2008, и севернокорейското външно министерство обявява, че ще поддържа ядрен арсенал, тъй като страната се чувства застрашена от САЩ.[58] Счита се, че към началото на 2009 всичкият плутоний, произведен в КНДР, е обработен и готов за направата на оръжия, общо между 4 и 6 на брой. Севернокорейското ръководство желае пълни данни относно американските ядрени оръжия в Южна Корея и нормализиране на отношенията с Вашингтон, преди преговорите по ядрено разоръжаване да могат да продължат.[59]

През април 2009 обаче следва пълен разпад на шестстранните преговори. САЩ, Южна Корея, Япония и ЕС заклеймяват опита на КНДР да изстреля спътник в космоса и твърдят, че това е опитен запуск на далекобойна ракета. В отговор на предложените санкции заради това действие и десетките отрицателни реакции на Запада, севернокорейското правителство се оттегля от преговорите, прекратява икономическото сътрудничество с Южна Корея, изгонва оръжейните инспектори на МААЕ и възстановява ядрената си програма. Редица анализатори считат, че тази политика на заклеймяване от страна на САЩ се оказва все по-неефективна.[60] През септември 2009 КНДР възстановява икономическите си споразумения с Република Корея, а САЩ се съгласяват с дългогодишното искане на КНДР — двустранни преговори.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Северна Корея
Фабрики в индустриалния регион Кесън.
Пътностроителни бригади, 2007 година

Икономиката на Северна Корея е планова, и е една от най-затворените в света, действайки на принципа на автаркията. Тя е фокусирана върху тежката индустрия и земеделието[61]. Редом с Куба, КНДР е единствената страна в света с изцяло държавна планова икономика от съветски тип. Поради благоприятното географско положение, наличието на добре обучена, грамотна и млада работна ръка, икономиката вероятно може да расте годишно с 6-7% при "подходящи икономически реформи и правилен подход".[62] Държавният планов контрол осигурява безплатно здравеопазване, образование и хранителни дажби.[63] Макар и да възпрепятстват каквото и да било по-значително развитие, изолацията и планираното производство са причината БВП на Северна Корея да продължава да расте (макар и с малки темпове — под 4%) въпреки световната икономическа криза.[64]

След края на Корейската война, особено през 60-те и 70-те години севернокорейската икономика се развива с помощта на Китай и СССР[61]. Счита се, че до средата на 70-те години тя е била по-силна от тази на Южна Корея. През 1960 Ким Ир Сен и други членове на Висшия съвет на Корейската работническа партия насърчават т.нар. "ръководство на място", в следствие на което е разработен и т.нар. метод за материално и морално стимулиране "чхънсан-ри".[65] Благодарение на него производителността на заводските предприятия, стопанствата и фабриките се увеличава значително. Най-голям дял в страната има тежката индустрия (50% от БВП)[13], от които най-силни са оръжейната, машинната и в по-ново време, високотехнологичната промишлености.[66] Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, като основен потребител на произведените от севернокорейската промишленост стоки и оборудване е армията на КНДР (22% от БВП на КНДР отива за въоръжените сили). Тази зависимост е записана и като политика Сонгун. Част от военната продукция се изнася за Близкия изток (в частност Иран и Сирия) и Африка.

Фабрика за машинни части в град Хъйчхън.
Пхенян е най-големият град и икономическото сърце на страната

Въпреки вероятни собствени залежи на петрол, КНДР е зависима от внос на енергийни суровини за тежката си промишленост. Тази зависимост води до крах на икономиката след разпада на СССР и прекратяването на енергийните доставки оттам[61]. Заради недостига на някои основни суровини и невъзможността за внасянето и производството им в достатъчни количества, страната се опитва да произвежда собствени заместители. Успешни примери за това са винилонът - изкуствена тъкан, създадена от антрацитни въглища и варовик, и царевичната хартия[13].

Макар частната собственост да е забранена, индивидуалната търговия с Китай се разраства с всяка изминала година и се толерира само в пограничните райони. Причината е, че държавните предприятия, които не разполагат със суровини, са нефункциониращи, и техните работници са принудени да търсят прехрана като са развили собствена търговия в пограничните райони[61].

На 1 юли 2002 са предприети т.нар. "мерки за икономическо подобрение", които стимулират фабриките да увеличат производителността си, като се позволява динамично увеличение на заплатите и цените. Освен това разпределителният режим за стоките отпада, въведени са обменни курсове и обмяната на валута е разрешена.[67] Направени са и реформи в организационната система на земеделието, създадени са пазарни програми и е насърчена самоинициативата в разпределението на стоките. През юни 2003 година са въведени допълнителни облекчения за земеделците, което повишава активността на земеделските пазари. В същото време правителството позволява на по-млади и по-реформаторски настроени работници да заемат ръководни постове, а икономическото партньорство с Южна Корея се повишава. Тези действия се възприемат като стъпки за преход към пазарна икономика[68], по китайския модел[61] и предоставят възможност за превръщането на Северна Корея в следващата голяма азиатска икономическа сила[69].

Pyongyang store1.JPG
Kaesong familymart.jpg
Горе: Първи Държавен Универсален Магазин, Пхенян;
Долу: Малък частен магазин в Кесън

Брутният вътрешен продукт на глава от населението е $1800 към 2009 година, на 153 място в света. Средната работна заплата е около $47 на месец.[70] Въпреки хроничните икономически проблеми, средните заплати се увеличават, а стандартът на живот се покачва.[71] Разпръснатите из страната пазари чжанмадан осигуряват вносна храна и стоки, и по този начин се предотвратява недостигът на храна.[72] Въпреки, че по отношение на заплащане и БВП на глава от населението се нарежда далеч от първите места, в КНДР икономическото неравенство в обществото е ниско (31 по индекса на Джини)[73]. Плащането на данъци е отменено на 1 април 1974.[74]

През 2009 стартира 3-годишна масова кампания, подобно на движението "Чхолима" от 50-те, чиято цел е справяне с недостига на храни и гориво и модернизация на икономиката.[75] Освен всеобщата модернизация, кампанията включва масово засаждане на дървета и цели пълното обновление на Пхенян до 2012 година. В града е започнато строителството на нов небостъргач както и други сгради, възстановена е работата по хотел Рюгьон. Средствата за обновлението идват от повишеното търсене на минерали и метали на световния пазар (най-вече в Китай), както и инвестиции от ОАЕ.[76]

[редактиране] Индустрия

Развити са основно машиностроенето, химическата и текстилната промишленост. Произвеждат се автомобили, камиони, трактори, булдозери, радио и телевизионни приемници, компютри, лабораторно оборудване, влакови вагони, химикали, изкуствени торове, текстилни продукти и други.[13] След спирането на съветските помощи и загубата на осигурените пазари в социалистическия лагер, севернокорейската промишленост навлиза в период на упадък. Недостигът на електричество и горива и предимно остарялото оборудване са едни от най-сериозните проблеми. Природните бедствия през 90-те унищожават значителна част от инфраструктурата, като по този начин се нарушава снабдяването със суровини.

[редактиране] Високи технологии

След 2000 година по нареждане на Ким Чен Ир е предприета програма за компютъризация на обществените институции. През 2002 година в Пхенян е създадено първото интернет-кафе. Електронната библиотека на университета "Кимчек" разполага с повече от 10 милиона онлайн статии и книги, които са със свободен достъп до обикновените потребители на Кванмьон-мрежата.[77] Въпреки това севернокорейската интернет мрежа остава без достъп до глобалната мрежа и се контролира строго от Корейския компютърен център. Софтуер и хардуер се произвеждат на местно равнище. [78]

През 1998 Северна Корея става десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в космоса със собствена ракета - Кванмьонсон-1. Спътникът обаче се задържа по-малко от 5 минути в орбита заради фатална повреда в третата степен на ракетата-носител, която го връща обратно в атмосферата и той изгаря. Според някои анализатори Северна Корея се опитва да се сдобие с работещ комуникационен сателит в орбита като част от по-мащабна кампания за издигане на икономиката и престижа ѝ на световно ниво.[79] Предполага се, че страната може в близко бъдеще да опита да изстреля прост фоторазузнавателен спътник за военни цели в Космоса.[80] На 23 февруари 2009 КНДР обявява, че ще изстреля нов спътник, Кванмьонсон-2, с ракета Унха-2.[81][82][83][84] Според неназован севернокорейски източник спътникът е комуникационен, и е разработен от Института за електронна борба към Академията за отбранителни науки на Северна Корея.[85] На 5 април 2009 Кванмьонсон-2 бива изстрелян от космодрума Мусудан-ри, но отново заради проблем в третата степен не успява да полети в Космоса и пада в Тихия океан. Според списание "Попюлър Меканикс" КНДР е сред 7-те страни, които участват в новата космическа надпревара.[86]

[редактиране] Транспорт

Основна статия: Транспорт в Северна Корея
Международно летище Сънан.
Час пик в метрото на Пхенян

Транспортната мрежа в Северна Корея е силно развита, но остаряла. През 1990 година в страната е имало около 30 000 км пътища, от които едва около 1 700 - асфалтирани. Вследствие на природните бедствия в средата на 90-те пътната инфраструктура е силно засегната, и днес пътищата са с обща дължина от 25 554 км, от които 724 км асфалтирани.[87] Най-голямата и добре поддържана магистрала е от Пхенян до Вонсан, с дължина от около 200 км. Широко застъпен е железопътният транспорт. Железопътната мрежа е с дължина 5 235 км, от които 3 500 км са електрифицирани.[87] Заради големите запаси от въглища в страната все още се използват парни локомотиви, за транспорт на стоки и пътници. Множеството реки, които текат през КНДР улесняват допълнително евтиния воден транспорт. Общата дължина на водните пътища е 2 250 км.[87]

Основни пристанища са градовете Хамхун, Чонджин, Кимчек, Хечу и Нампхо. Броят на летищата е 78, а на вертолетните площадки - 23. Основен въздушен превозвач е държавната компания Ер Корьо, с редовни полети до Москва, Пекин, Бангкок, Макао и Владивосток. Градският транспорт е най-развит в столицата, където населението се придвижва с трамваи, тролейбуси и метро. Заради недостига на гориво автобусите са използват рядко. Автомобилите също са рядкост, но велосипедите са се превърнали в основният начин за придвижване на голяма част от населението, като 7 от 10 жилища разполагат с колело.[88]

[редактиране] Комуникации

Строящият се Хотел Рюгьон в Пхенян.
Основна статия: Комуникации в Северна Корея

Като цяло цивилната комуникационна мрежа в КНДР е ограничена. Към 2003 броят на стационарните телефонни постове е бил 980 000.[89]

Мобилната телекомуникационна мрежа е в процес на развитие. Въпреки, че само в района на столицата броят на потребителите на мобилни телефони е около 30 000, частното ползване е ограничено през 2004 година и от тогава позволено само за лица с по-високи държавни постове[90]. Внесени от Китай мобилни телефони с предплатени карти обаче лесно могат да се купят на черния пазар. [91]

След възстановяването на строежа на Хотел Рюгьон през април 2008, египетският телеком Ораском е инсталирал свои антени на върха на хотела,[92] а представители на компанията са потвърдили сделка със севернокорейското правителство за изграждане на GSM-инфраструктура с начално покритие за 100 000 потребители.[93]

Медиите в Северна Корея се контролират строго от правителството. Според организацията Репортери без граници КНДР е на предпоследно място от 173 държави по отношение на свобода на медиите.[94] Чуждите радио и телевизионни предавания се заглушават, а преди да бъдат внесени в страната всички приемници биват настроени така, че да не могат да улавят сигнали от други страни. Тези мерки обаче не са напълно ефективни, и много севернокорейци тайно слушат радиопрограми или гледат телевизия от съседните държави.[95] В страната има 4 телевизионни канала - Корейската централна телевизия, телевизията Мансуде, Корейската културна и образователна мрежа, и телевизия Кесон, с насоченост към Южна Корея. Към 1990 телевизионните приемници са били около 250 000. Далеч по-разпространен начин за предаване на информация е радиото. Броят на радиоапаратите е около 4 000 000. В последно време силно се развива компютърната индустрия. Севернокорейската компютърна мрежа Кванмьон остава затворена към света, но се разраства бързо вътре в страната. За момента съществуват две компютърни зали за обществено ползване, и двете са в Пхенян. Повечето учебни заведения са снабдени с компютърни зали, свързани към Кванмьон.

[редактиране] Туризъм

Езерото Самилпхо, планината Кумган.

Правителството на Северна Корея води изключително затворена политика и в резултат на това много малко чужденци влизат в страната. По принцип на всички хора им е позволено да посетят Северна Корея и на практика на почти никого не се отказва. На чужденците обаче им е забранено да се разхождат извън специално посочените места, освен ако нямат правителствен пазач. Стъписващото присъствие на правителствените пазачи и отрицателната международна репутация на правителството са причините, поради които много хора не посещават страната. Северна Корея привлича чужденци заради красивата си природа, и според някои, заради "ретро-сталинистката" си атмосфера. През 2000 година близо 130 000 туристи са посетили страната.[96]

Южнокорейските граждани трябва да получат специално разрешение от правителството на Южна и Северна Корея, за да влязат в Северна Корея. През последните години районът около връх Кумган, намиращ се близо до южнокорейската граница, беше определен като специална туристическа дестинация, за посещението на която от страна на южнокорейските граждани не се изисква разрешение.

КНДР е популярна дестинация и за китайските туристи. Това се дължи на значително по-улесненото за тях влизане в страната, евтините стоки, наличието на специални казина за чужденци (в Китай те са забранени), както и приликата на обществото с това в Китай от 70-те години (преди реформите на Дън Сяопин).

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Северна Корея
Една от най-старите снимки на кореец - от 1863 година.

Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект. Съществуват и много малки китайски (0,2 %) и японски общности. Според последни изчисления то възлиза на 23 479 089 души.[97]

Годишният прираст се изчислява на 0,42%. Според оценки на ЦРУ, населението има следният възрастов състав[98] :

  • 0-14 години : 21,3% (мъже - 2 440 439/жени - 2 376 557)
  • 15-64 години : 69,4% (мъже - 7 776 889/жени - 7 945 399)
  • над 65 години : 9,4% (мъже - 820 504/жени - 1 305 557)

Средната продължителност на живота е 72,2 години, като при мъжете тя е 69,45 години, а при жените - 75,08. Детската смъртност е 21,86 на 1 000, на 103 място в света.[99] Гъстотата на населението е 189 души на km²[100], като 40% от населението е градско, а 60% - селско. Към 2007 в КНДР няма регистрирани случаи на СПИН.[101]

В структурата на икономическата заетост на населението най-голям дял имат заетите в селското стопанство - 44 %, следван от дела на заетите в промишлеността - 42 %.[100]

[редактиране] Език

Основна статия: Корейски език

Корейският език става известен в Европа в края на 19 век. Оттогава датира и неговото задълбочено изследване. Различни учени го отнасят към различни езикови групи: от индоевропейската до синобирманската. Постепенно се затвърждава мнението, че корейският език влиза в групата на алтайските езици, които включват тюркските, монголските и тунгусо-манджурските езици. Корейският (както и японски език) влиза в тази група като самостоятелен език. Отличителна особеност е писмеността - за разлика от китайската и японската писмености, които са йероглифни, корейската е азбучна. През 1446 година владетеля Седжон заедно с група приближени учени създават националната азбука хангъл, която се състои от 14 съгласни и 10 гласни, които могат да се комбинират по много различни начини. Ясна и точна, тя представлява сериозно постижение за тогавашната наука. Нейното създаване допринася за бързото ограмотяване на цялото население, кодификация на произведенията на устното творчество, приобщаване към литературния процес на голям брой хора (предимно жени). Хангъл е удобна както за класическото отпечатване на текстове, така и за компютъризацията.

Днес корейският език е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският и сеулският говор, като в КНДР се използва първият. [102]

[редактиране] Религия

Основна статия: Религия в Северна Корея
Вероизповедания в КНДР
религия процент
Атеизъм
  
 71.2%
Чондоизъм
  
 12.9%
Корейски шаманизъм
  
 12.3%
Християнство
  
 2.1%
Будизъм
  
 1.5%

Официално Северна Корея е атеистка държава, но са налице будистко и конфуцианско наследство. Съществуват и християнски общности, предимно протестанти (ок. 10 000 души) и католици (ок. 4 000 души).[103] В Северна Корея съществуват 4 административни единици на Католическата Църква: от които три са епархии и 1 е териториално абатство на бенедиктинците. Епархиите в КНДР са част от Сеулската църковна провинция, териториалното абатство е пряко подчинено на Светия престол. Преди Корейската война Пхенян, днешната столица на Северна Корея, е християнско средище. Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си, но в повечето случаи изповядването на религии е ограничено.[104] Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в пълна забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода.[105] През 1992 са направени поправки в конституцията, които легализират организираната религиозна активност и позволяват строежа на храмове, но при условие, че "религията не служи като проводник за западно влияние и не застрашава обществената сигурност".[106] Към 2000 година най-голямата организирана религия е Чондоизмът ("религия на Божествения път"), чийто последователи са 12,9% от населението.[107] В страната има близо 300 будистки храма, но много малка част от тях всъщност се използват по предназначение. На самите постройки се гледа по-скоро като на културно наследство[106].

[редактиране] Образование

Електронната библиотека на университета "Кимчек".

Образованието в Северна Корея е на много високо ниво. Нивото на грамотност сред населението е 99% - едно от най-високите в света, близко до това на държави като Франция, Белгия и Австрия.[108][109] Всички нива на образование са задължителни. Към тях се причислява и детска градина (общо две години). След завършването ѝ следва началното училище, което е 4 години, а после - гимназия (6 години). След това учениците могат да избират между специализирано училище, колеж или обучение в университет, които могат да траят от 2 до 6 години. Управляващите се стремят към прилагане на традиционни методи на възпитание, но и наблягат на т. нар. неоконфуцианско течение, което синтезира традиционните конфуциански ценности с тези на даоизма и будизма.[110] Подобно на останалите комунистически страни, образователната система се обръща голямо внимание на политическото и идеологическо обучение. През 1977 Ким Ир Сен написва своите "Тезиси за Социалистическото Образование", в които се казва следното:[111]

„ Само на основата на стабилно политическо и идеологическо образование могат да бъдат успешни техническото и научно образоване, както и физическата култура на народа. “

Севернокорейската система обръща особено внимание на евристиката, едновременно като възпитателен и образователен метод. За нея Ким пише:[111]

„ Евристиката дава на учениците разбиране за материала, който изучават, чрез тяхното позитивно мислене, и по този начин се развива тяхната независимост и креативност. “

В резултат на това се е развила система на балансирано политическо и академично обучение. В академичен аспект се набляга най-много на корейския език, математиката, физическото възпитание, музиката и рисуването, а в идеологически - специалните предмети "Великият ръководител Ким Ир Сен" и "Комунистически морал".[111] Образованието започва да набляга все повече на креативността, отколкото на наизустяването, а в последно време в училищата се въвежда изучаването на чужди езици и боравене с компютърни технологии.[112]

[редактиране] Човешки права

Основна статия: Човешки права в Северна Корея

Северна Корея е една от страните, в които все още концентрационни лагери са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците. Смъртността в севернокорейските лагери се изчислява на не по-малко от 20%.

Към средата на 90-те ситуацията отчасти се е променила, когато заради серията от наводнения и други природни бедствия, както и глада, ръстът на населението намалява драстично. Оттогава до днес смъртни наказания се прилагат значително по-рядко. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на телевизия, излъчвани от Южна Корея, както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези "престъпления" е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.[113][114]

Севернокорейците също трябва да спазват определен работен дрес код.[115] През 2005 на мъжете е забранено да носят коса, по-дълга от 5 сантиметра.[116] След издадената забрана за дълги коси дори е направено телевизионно предаване, "разобличаващо" "другарите с ниска морална култура" (мъжете с дълга коса). Тази политика донякъде копира действията на южнокорейския диктатор Пак Чън-хи, забранил късите поли за жените и дългите коси при мъжете.[117]

[редактиране] Глад

Основна статия: Глад в Северна Корея
Земеделски работници през 1989.

Страната запазва своята аграрна независимост до 1995 година, когато катастрофални наводнения отнемат живота на огромен брой хора - от 50 000 до 100 000, и разрушават напълно инфраструктурата в много райони. Повече от 60% от реколтата е унищожена и много стопанства остават под вода. Бедствието, комбинирано със загубата на пазарите на "приятелски цени" със СССР няколко години преди това, липсата на резервни количества торове, както и сушата през 1997 довеждат до убийствен глад, вследствие на който загиват между 200 000 и 350 000 души.[118] Още стотици хиляди загиват вследствие на болести, свързани с недохранване, като пневмония и туберкулоза.[119] Според Чхой Су-хон, заместник-външен министър на КНДР, щетите към 2001 от поредицата природни бедствия възлизат на $15 млрд. долара.[120] С това КНДР, заедно с Етиопия и Индия, е сред най-засегнатите от глада в световен мащаб страни.

Според доклад на ООН до 2000 година във всички райони на страната с изключение на Пхенян населението страда или от сериозен недостиг, или от пълна липса на каквато и да било храна. В резултат на това много граждани бягат на север в Китай или на юг в Република Корея в отчаян опит да се спасят от бедствието. През 2004 година севернокорейското правителство обявява, че няма да има нужда от повече хранителни помощи, макар страната да не е постигнала отново аграрна независимост. През 2005 възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, в следствие на което правителството организира "мобилизация" на жители от градовете в помощ на земеделците.[121]

Въпреки, че бежанците напускат страната с огромно усилие, голяма част от тях продължават да изразяват подкрепа за политическото ръководство там, и след като спечелят достатъчно пари се връщат обратно в родината си.[122] По предположения на Световната организация за прехрана и земеделие (FAO) днес в Северна Корея страдат около 8 милиона души от хроничен глад[123]. Според изследване на Световната програма за изхранване от 2004 година, около 37 % от всички деца страдат от хроничен недостиг на храна[124]. През 2007 година страната отново е сполетяна от тежки наводнения, нанасящи щети за близо $23 млн. Унищожени са близо 10% от цялата обработваема земя,[125], в следствие на което кризата с изхранването на населението отново се задълбочава[126]. Въпреки, че Южна Корея доставя над 400 000 тона ориз срещу обещанието на Северна Корея да затвори атомните реактори в Йонбьон, през август 2007 година Ким Чен Ир признава за проблеми при изхранването на населението[127] (виж. Наводнение в Северна Корея (2007))

През 2008 г. южнокорейска хуманитарна групировка предполага, че жителите на част от селските райони на КНДР добавят дървесна кора и трева към оскъдната храна, за да оцелеят.[128] Безвъзмездните хранителни помощи от Китай не са спрени. Гладът е основно проблем на градовете, тъй като в повечето региони селяните са се научили да си набавят диви плодове, които да ядат.[129] Въпреки, че проблемът с глада остава, той не е толкова сериозен както през 90-те години.[130]

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Северна Корея

Корейската цивилизация е една от най-старите в света,[131] и съществува вече над 5 000 години.[132] Голяма част от културното наследство на КНДР и Република Корея се е формирало при съществуването на най-могъщата корейска държава - Чосон, царство от 1392 до 1897, и после империя до 1910.

През юли 2004 комплексът Гробници на Когурьо става първият обект в Северна Корея, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Той се състои от 63 индивидуални гробници, намиращи се в градовете Пхенян и Нампхо и останали от времето на раннофеодалната държава Когурьо, която в периода между V и VII в. е една от най-могъщите в Североизточен Китай и на Корейския полуостров. Комплексът гробници всъщност е практически всичко, което е останало днес от тази култура. Стенописите представляват уникална картина на ежедневнието на хората от този исторически период. Културата Когурьо оказва въздействие върху цяла Източна Азия, включително Япония.

[редактиране] Музика, литература и кино

Стенопис в една от гробниците на Когурьо.

По отношение на филмовото и музикалното изкуство КНДР е доста консервативна страна. Чуждестранната музика е забранена и класифицирана под названието "джаз", без всъщност да се споменават отделни жанрове. Забраните обаче се отнасят по-скоро за съвременната западна музика, и като цяло песни от времето на бившия Източен блок и СССР са разпространени. Основният жанр е т.нар. "революционна опера" - базирана на традиционното корейско оперно изкуство (чхангук), но с добавени идеологически елементи. Едни от най-известните такива произведения са "Песен за генерал Ким Ир Сен" и "Няма родина без теб, Ким Чен Ир". Някои от тях носят заглавия като "Ще браним ръководството на Революцията с невиждана храброст", "Мъгли се издигат над Пектусан" и "Да поддържаме ход с бойна песен" [133].

В процеса на преговорите за прекратяване на севернокорейската ядрена програма, и обещанието за по-голяма отвореност към останалата част на света, Нюйоркският филхармоничен оркестър посети КНДР през февруари 2008. Оркестърът свири класически и модерни произведения, включително и от американски композитори, а концертът бива излъчен по севернокорейската националната телевизия[134][135] Въпреки това музиката остава един от основните инструменти за пропагандиране на чучхе-идеите.[136]

Гробницата на Тонмьон, основателя на династията Когурьо.

Идеологията чучхе се стреми да запази най-ценното от корейската културна история, и класически литературни произведения като Сасон Кибон ("Срещата на четиримата") и Санчхън Кибон ("Срещата при двете реки") се издават и изучават в училищата. Народни приказки и легенди са грижливо събрани в големи сборници и издадени. Написани са и съвременни новели на историческа тема, като Пулмьоуй йокса ("Безсмъртна история"), описваща на живота по време на японската окупация[133].

Северна Корея произвежда по няколко пълнометражни филма на година, и още десетки късометражни и анимационни. Като цяло и киното е с политически окраски. Цветарката (1972) е един от международно признатите севернокорейски филми на 70-те. През 80-те години политическото влияние в киното намалява значително, и са направени развлекателни филми като Чунхян-чжон (1980, екранизация на народната притча "Приказка за Чун Хян") и Хон кил дон (1986, екранизация на едноименната народна история за герой, подобен на Робин Худ). Вероятно най-известният филм от КНДР е научната фантастика Пулгасари (1985), филм за гигантско чудовище от типа на Годзила. Освен игралните филми, Северна Корея произвежда и десетки анимационни филми, в които почти липсват пропагандни елементи. В страната са популярни и филми на Дисни, като Цар Лъв и Покахонтас, както и анимационни филми от Италия и Франция. Най-новата анимация, създадена в страната, е Императрица Чун (2005), правена съвместно с Южна Корея. Според южнокорейският изследовател О Ки-сун севернокорейските анимационни филми имат положителен възпитателен ефект върху децата и призовава да бъдат разпространявани и на юг. Сеулската компания Duree media е сключила сделка за разпространението на севернокорейската образователна анимация "Хитрият енот", в която животни обясняват основни научни факти.[137] Забелязва се нарастване на популярността на чуждото кино в жанра на бойните изкуства, като тайландския филм Онг-Бак и южнокорейските продукции се радват на голяма популярност сред младото поколение в КНДР.[138]

[редактиране] Календар

Пътеката към водопадите Корьон, планината Кумган.

Северна Корея използва стандартен грегориански календар, чието летоброене обаче започва от рождената дата на Ким Ир Сен - 15 април 1912. Това е т.нар. "чучхе календар". Самото летоброене обаче не се различава от грегорианското. Датата се означава по следния начин:

  • ден - месец - година - чучхе година

Например - 15 април 2012 - чучхе 100 (100 години от рождението на Ким Ир Сен).

По тази логика в момента в КНДР годината е чучхе 97, но въпреки това Нова година се празнува по традиция на 1 януари.

[редактиране] Национални празници

[редактиране] Спорт

Основна статия: Спорт в Северна Корея
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Част от игрите Ариран на стадион Рунрадо.

Страната е известна и с игрите Ариран - спортно представление, което се провежда всяка година и включва 100 000 гимнастици и други спортисти. Целта му е възхвалата на Корейската работническа партия, Ким Чен Ир и Ким Ир Сен. Освен обичайното боготворене на водачите, представленията включват постановки по традиционни корейски истории и легенди. Популярен спорт в страната е и футболът. Националният отбор няма значителни постижения, но се представя забележително на световно първенство през 1966 година, където достига четвъртфинали след трудна победа над Италия. Северна Корея се е класирала и на четвърто място в първенството за Купата на Азия през 1980. Младежкият женски отбор е печелил световното първенство по футбол два пъти - последният път през 2008, когато побеждава отбора на САЩ с 2-1[139]. В Пхенян се намира и най-големият футболен стадион в света - Рунрадо, с капацитет 150 000 души[140]. Повечето футболни отбори носят имена, типични за бившия Източен блок — ЦСКА (Пхенян), Локомотив Синъйчжу и др.

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

  1. ↑ енциклопедия meyers
  2. ↑ Естественная смерть северокорейского сталинизма
  3. ↑ World Gazetter
  4. ↑ Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 20
  5. ↑ Collin's illustrated atlas of the world, HarperCollins Publishers, Лондон, 1997, стр. 73, ISBN 0 00 448372 3
  6. ↑ www.britannica.com
  7. ↑ виж енциклопедия meyers, 60 години Северна Корея www.dw-world.de, Естественная смерть северокорейского сталинизма, Кибердемокрацията от Пиер Леви на страниците на www.slovo.bg
  8. ↑ Corey Oakley: US is threat to peace, not North Korea - Socialist Alternative Website; “There is no denying that the regime he presides over is a nasty Stalinist dictatorship that brutally oppresses its own population. But in the face of constant threats from the US, Pyongyang's actions have a definite rationality from the regime's point of view.”
  9. ↑ North Korea power struggle looms, в-к Телеграф:“A power struggle to succeed Kim Jong-il as leader of North Korea's Stalinist dictatorship may be looming after his eldest son was reported to have returned from semi-voluntary exile.”
  10. ↑ Bush removes North Korea from terror list, Файненшъл Таймс
  11. ↑ North Korea: rogue state no more, U.S. says
  12. ↑ Онлайн препис на документа за примирие
  13. ↑ а б в г Федерация на Американските Учени - индустрията на Северна Корея
  14. ↑ Департамент по земеделието на САЩ - перспективи за търговия в Корея
  15. ↑ New U.S. stance toward N. Korea raises concern North Korea did not immediately react to the Bush-Kim Dae-jung summit. But a statement released on Wednesday by its Foreign Ministry said Pyongyang sees Bush as hostile. His administration is "increasingly assertive for a hard-line stance toward Pyongyang," which could jeopardize reconciliation between the two countries, the statement said.
  16. ↑ North and South Korea Sign Reconciliation Pact, www.foxnews.com
  17. ↑ Reuters. „FACTBOX - North, South Korea pledge peace, prosperity“. Посетен на 2007-10-4
  18. ↑ Rocket Man v Bulldozer, The Economist, 2008-04-03; South Korea's Sunshine policy strikes back, Asia Times, 7 май 2008
  19. ↑ Nordkorea stationiert Mittelstreckenraketen/ Северна Корея разположи ракети със среден обсег, Файненшъл Таймс, 23. февруари; САЩ предупреди Пхенян да не тества ракети, www.mediapool.bg, 17 Февруари 2009
  20. ↑ Die ballistische Faust/ Балистичния юмрук, www.sueddeutsche.de, 26.02.2009
  21. ↑ [http://www.vkpb.ru/kndr/kndr090309.htm СООБЩЕНИЕ ВЕРХОВНОГО ГЛАВНОКОМАНДОВАНИЯ КОРЕЙСКОЙ НАРОДНОЙ АРМИИ], Посольство Корейской Народно-Демократической Республики в РФ 10 марта 2009 года
  22. ↑ N. Korea: No longer bound by 1953 truce, Си Ен Ен, 27 май 2009
  23. ↑ North Korea - a Hermit Kingdom, CBS News
  24. ↑ Inside the Hermit Kingdom, Тайм
  25. ↑ North Korea: Secrets of the Hermit Kingdom, Ню Зийлънд Хералд
  26. ↑ globalsecurity.org - Songun
  27. ↑ „Research Library: Korea, South“. ICONS Project. Посетен на 2007-08-01
  28. ↑ North Korea (08/08), държавен департамент на САЩ.
  29. ↑ The China-North Korea Relationship
  30. ↑ North Korea's Strategic Significance
  31. ↑ Storm looms over N Korea balloons, БиБиСи
  32. ↑ nationmaster.com - Korea, North
  33. ↑ A Hallmark Card of Sorts From Kim Jong-il - The Lede - Breaking News - New York Times Blog
  34. ↑ а б Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 20
  35. ↑ Луканов, Божинов, Димитров (2002), стр.217
  36. ↑ а б Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 21
  37. ↑ North Korea Country Study - Energy
  38. ↑ Изчисления за населението на градовете в Северна Корея
  39. ↑ Брой на редовни войници на 1000 души
  40. ↑ а б Country Profile - National Security
  41. ↑ Korean People's Army - Introduction
  42. ↑ Asia Times online - North Korea's IT Revolution
  43. ↑ „Pyongyang blamed as cyber attack hits S Korea“. Financial Times. Посетен на 2009-07-09
  44. ↑ „Korean, US Web sites hit by suspected cyber attack“. Associated Press. Посетен на 2009-07-09
  45. ↑ „Cyberattack Aftermath“. Reuters. Посетен на 2009-07-09
  46. ↑ North Korea is fully fledged nuclear power, experts agree, Таймс, 24 април 2009
  47. ↑ Ханс М. Кристенсен. „The Withdrawal of U.S. Nuclear Weapons From South Korea“. Федерация на американските учени. Посетен на 2007-01-19
  48. ↑ globalsecurity.org Nuclear Weapons Program (DPRK)
  49. ↑ Ядрена програма на КНДР
  50. ↑ globalsecurity.org Nuclear Weapons Program (DPRK)
  51. ↑ A.Q. Khan’s Network
  52. ↑ Kessler, Glenn. "N. Korea, Syria May Be at Work on Nuclear Facility", The Washington Post, 2007-09-13. Retrieved on 2007-09-16.
  53. ↑ Mahnaimi, Uzi. "Israelis ‘blew apart Syrian nuclear cache’", 'The Sunday Times', 2007-09-16. Посетен на 2008-07-13
  54. ↑ North Korean missiles back in the spotlight, РИА Новости
  55. ↑ US Says North Korea 'Getting Closer' to Restarting Nuclear Plant, Дейвид Голъст, Държавен департамент
  56. ↑ Деметри Севастопуло. "Bush removes North Korea from terror list", Файненшъл Таймс, 10 октомври 2008. Посетен на 2008-10-10
  57. ↑ US Says North Korea Reverses Steps to Restart Reactor, Voice of America, 17 октомври 2008
  58. ↑ North Korea Has Enough Plutonium for 6 Nuclear Bombs, NYT Says
  59. ↑ North Korea claims to have weaponized plutonium, Си Ен Ен, 18 януари 2009
  60. ↑ US seems powerless to halt Dear Leader’s plans, Таймс, 24 април 2009
  61. ↑ а б в г д Paul French: North Korea. The Paranoid Peninsula - A Modern History, стр. 101
  62. ↑ Ha, Michael. "[58 Anniversary] Major Changes Are Coming to N. Korea", The Korea Times, 2008-10-29. Посетен на 2009-07-04
  63. ↑ „COUNTRY PROFILE: NORTH KOREA“. Library of Congress – Federal Research Division. Посетен на 2009-07-04
  64. ↑ http://koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/06/123_47603.html
  65. ↑ Google книги Byoung-Lo Philo Kim, Two Koreas In Development: A Comparative Study of Principles and Strategies of Capitalist and Communist Third World Development, 1992, ISBN 0887384374
  66. ↑ North Korea - Country studies/Military industry
  67. ↑ Country Profile - Economy
  68. ↑ Country Profile - Economy
  69. ↑ North Korea - rogue state or next tiger?
  70. ↑ Welcome to North Korea. Rule No. 1: Obey all rules, Steve Knipp, Contributor to The Christian Science Monitor. 2 декември, 2004.
  71. ↑ In reclusive North, signs of economic liberalization, The Hankyoreh
  72. ↑ Jangmadang Will Prevent “Second Food Crisis” from Developing, DailyNK, 2007-10-26
  73. ↑ Северна Корея, статистики за икономика и общество
  74. ↑ Страна без данъци
  75. ↑ North Korea declares new campaign to rebuild moribund economy
  76. ↑ Pyongyang remodeling underway, 18 ноември 2008, Институт за източни изследвания
  77. ↑ North Korea going digital with new e-library and MP3 players
  78. ↑ Компютърна мрежа Kwangmyong
  79. ↑ Negotiating space with North Korea, Бостън Глоуб, 6 юли 2006
  80. ↑ North Korea: Military Programs
  81. ↑ Северна Корея е на път да изведе "спътник" в орбита, ДарикНюз, 24 февруари 2009
  82. ↑ Fears over North Korean satellite launch, Телеграф, 24 февруари 2009
  83. ↑ North Korea Announces "Satellite" Launch, CBS, 23 февруари 2009
  84. ↑ North Korea says it is preparing satellite launch, Асошиейтед Прес през Yahoo!, 24 февруари 2009
  85. ↑ Taepodong-2: Missile or Satellite?, DailyNK, 13 февруари 2009
  86. ↑ International Space Dominance: 7 Nations Launching the Next Space Race, Попюлър Меканикс, 4 април 2009
  87. ↑ а б в CIA - The world Factbook. Korea, North - Transport
  88. ↑ 70% of Households Use Bikes, The Daily NK, 30 октомври 2008
  89. ↑ CIA - The World Factbook. Korea, North - Communications
  90. ↑ „North Korea recalls mobile phones“. The Sydney Morning Herald. Посетен на 2007-11-13
  91. ↑ Статия на Йейл Глоубъл
  92. ↑ Herskovitz, Jon. „North Korea's "Hotel of Doom" wakes from its coma“. Yahoo! News. Посетен на 2008-07-18
  93. ↑ „Orascom Using Pyongyang's Ryugyong Hotel for Nth Korean 3G Network“. Cellular News.
  94. ↑ Индекс за 2008
  95. ↑ Growing Audiences for Foreign Programs, Радио свободна Азия, 8 януари 2009
  96. ↑ Туризъм
  97. ↑ CIA - The World Factbook/Население на КНДР
  98. ↑ CIA - The World Factbook/Население на КНДР
  99. ↑ CIA-The world Factbook/Infant mortality rate
  100. ↑ а б Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22
  101. ↑ Country Profile - Health
  102. ↑ Говори The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang
  103. ↑ Религия в КНДР
  104. ↑ Конституция на КНДР - гл. 5, чл. 68
  105. ↑ Годишен доклад на Комисията по международна религиозна свобода на САЩ
  106. ↑ а б Country Profile - Religion
  107. ↑ Основни данни за КНДР
  108. ↑ CIA-The World Factbook/Korea, North/People
  109. ↑ Програма за развитие към ООН
  110. ↑ Библиотека на Американския конгрес - изследвания за страните/Ценности и социална структура
  111. ↑ а б в Библиотека на Американския конгрес - Образователни методи в Северна Корея
  112. ↑ North Korea: Education Revolution In Progress, The Daily NK, 14 септември 2007
  113. ↑ "South Korean Dramas Are All the Rage among North Korean People", The Daily NK, 2007-11-02
  114. ↑ "North Korean People Copy South Korean TV Drama for Trade", The Daily NK, 2008-02-22
  115. ↑ Hawk, David (2003). „The Hidden Gulag: Exposing North Korea’s Prison Camps - Prisoners' Testimonies and Satellite Photographs“. U.S. Committee for Human Rights in North Korea. Посетен на 2007-08-01
  116. ↑ N Korea wages war on long hair, Би Би Си,
  117. ↑ North Korea Declares War on Long Hair, ФоксНюз, 1 февруари 2005
  118. ↑ LRB · Bruce Cumings: We look at it and see ourselves
  119. ↑ Famine may have killed 2 million in North Korea, Си Ен Ен
  120. ↑ North Korea's Kim-made famine
  121. ↑ Brooke, James. "North Korea, Facing Food Shortages, Mobilizes Millions From the Cities to Help Rice Farmers". The New York Times. 1 юни, 2005.
  122. ↑ Kim Hong-min, "Аз не съм храбър. Само се правя на такъв, идвайки тук" Outsider, no. 15, септември 2003. ISBN 89-90720-04-4
  123. ↑ FAO: Bird flu: FAO sends experts to North Korea, 30. Март 2005
  124. ↑ WFP:Where we work – Korea (DPR)
  125. ↑ www.msnbc.msn.com "N. Korea says one-tenth of farmland destroyed"
  126. ↑ : Северна Корея: Липсват един милион тона храна (от немски: Es fehlt eine Million Tonnen Nahrung), списание Щерн, 28. Март 2007
  127. ↑ Kim räumt „Problem“ mit Lebensmitteln ein, АРД, 12. август 2007.
  128. ↑ Текст на новината
  129. ↑ North Korea's problem with food, Би Би Си
  130. ↑ N fears tragedy over North Korean food shortage, Гардиън 17 април 2008
  131. ↑ Кралски университет на Онтарио
  132. ↑ Наам, Андрю, A History of the Korean People: Korea, Tradition & Transformation. Hollym International Corporation, 1988, ISBN 1565910702
  133. ↑ а б Library of Congress Country Studies
  134. ↑ .Musical diplomacy as New York Phil plays Pyongyang:The concert was born out of talks last year on ending the impoverished North's nuclear arms program in exchange for aid and the promise of opening doors to the outside world that have been shut due to its defiant behaviour., Ройтерс, 26 февруари 2008
  135. ↑ Северна Корея "на вълната" на Нюйоркската филхармония
  136. ↑ North Korea's music tugs at heart, defends nation, Ройтерс, 24 февруари 2008
  137. ↑ Asia Times - Axis of...cute ?
  138. ↑ South Korean Movies Not Popular Anymore in North Korea, The Daily NK, 4 ноември 2008
  139. ↑ Title triumph for Korea DPR
  140. ↑ www.fussballtempel.net

[редактиране] Библиография

  • Агов, Аврам, Страната на утринната свежест - Северна и Южна Корея - разделеното семейство, 2004 г
  • Byoung-Lo Philo Kim: Two Koreas In Development: A Comparative Study of Principles and Strategies of Capitalist and Communist Third World Development, 1992, ISBN 0887384374
  • Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров. Икономическа география на страните от конинентите Азия, Америка, Африка, Австралия, Антарктида. Ковачев, 2008, ISBN 978-954-8775-88-5, стр. 20 - 27
  • Kim, Ilpyong J.: Historical dictionary of North Korea, Scarecrow Pr., Lanham, 2003, ISBN: 0-8108-4331-5
  • Костов, Георги, Благоева, Екатерина, Корея, 1963 г.
  • Paul French: North Korea. The Paranoid Peninsula - A Modern History, изд. Zed Books, London, 2005, ISBN: 1-84277-472-7

[редактиране] Външни препратки

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 10 март. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
п • б • р
Съвременни комунистически страни
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F“.
На други езици