Севлиево

	Севлиево
	Севлиево
	43° с. ш. 25° и. д. / 43.017° с. ш. 25.1° и. д. (G) Координати: 43° с. ш. 25° и. д. / 43.017° с. ш. 25.1° и. д. (G)
Общи данни
Население	25 729 (ГРАО, 2010-12-15)*; 22 676 (НСИ)
Землище	47,244 km²
Надм. височина	201 m
Пощ. код	5400
Тел. код	0675
МПС код	ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ	65927
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община; - кмет	Севлиево; Иван Иванов; (ГЕРБ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.

Централният площад със Статуята на свободата

Община Севлиево

Хотел "Севлиево Плаза"

Севлѝево е град, разположен в Централна България, административен център на община Севлиево, област Габрово. Градът е втори по големина в областта.

[редактиране] География

Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо e до географския център на страната с географско положение 43° 1' 32" сев. ш. и на 25° 6' 48" изт. д. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. По билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 м. надморска височина, а полупланинският терен е със средна височина 400-700 м. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от + 30-35 градуса по Целзий през лятото до минус 20-25 градуса през зимата.

[редактиране] Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):^[1]^[2]^[3]

Севлиево
Година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
Население	??	??	??	9 827	14 381	20 423	24 429	26 440	25 494	24 775	24 448	24 258	24 065
Източници: Национален Статистически Институт,^[1] „citypopulation.de“,^[2] „pop-stat.mashke.org“,^[3] Географски институт при БАН??

[редактиране] История

Резултатите от проучването на средновековния град Хоталич край Севлиево показват, че това, за сега, е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Изворите за Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Известен се малък каменен надпис, открит от Данаил Кацев-Бурски край Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959 г. публикува текста. В него четем:

„Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“ Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643-1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“.'

В един документ от 1550 г., където са вписани ленните владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: „В нахия Хоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР“. „Хисар“ означава крепост или укрепление, а последното „ЗИР“ се превежда „под него“ или „подчинен на горния“. Това може да се тълкува като „крепостта Хоталич и долния Хоталич“, или „селото под Хоталич“. В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич, село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица и го наричат Серви - Селви - Севлиево. То постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековния административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

[редактиране] Религии

Преобладават източноправославните християни. В града има две православни църкви: храм „Св. пророк Илия“ и храм „Св. Троица“;

[редактиране] Политика

[редактиране] Забележителности на града

Църквата "Св. Пророк Илия"

Градска художествена галерия "Асен и Илия Пейкови" (официален сайт: http://ghgsevlievo.comli.com]
Хоталич-градът крепост край Севлиево (официален сайт: http://www.hotalich-sevlievo.hit.bg/
Часовниковата кула(издигната през 1779г)
Дандолови къщи (музей с етнографските експозиции)
Къща-музей Дан Колов-на 7км. югозападно от града в село Сенник
Табаханата(реставрирана работилница за кожи)
Моста над река Росица-построен през 1857 от известния майстор Кольо Фичето
Статуя на свободата (1894 ), чиито стълб е оригинална каменна колона от римският град Никополис ад Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския скулптор Арнолдо Цоки. Бронзовата фигура е изработена във Виена. Издигнат е на мястото на бесилката, от която тръгват към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България
Църквата "Св. Троица" (от 1870 г.)
Църквата "Св. Пророк Илия" (1834 г. с ценен дърворезбован иконостас)
Хаджистояновото училище-днес Градският исторически музей
Девическия манастир "Въведение Богородично" (село Батошево създаден през 19 в)
Батошевският мъжки манастир "Успение Пресвета Богородица" (на 20 км южно от града, по пътя за Априлци,основан през XIV век, по време на Второто българско царство, за което свидетелства каменен надпис от времето на цар Михаил Асен ( 1246 - 1256 г.). Изгорен и разрушен до основи при турско нашествие, манастирът е възстановен през 1836 г. Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. През годините на робството манастирът е важно просветно средище. Днес той е реставриран и е действащ мъжки манастир)
Язовир Александър Стамболийски(на 33 км от Севлиево близо ди село Младен,дължината му е 18 км,предоставя възможности за ветроходство, гребни и водомоторни спортове, риболов, плаж)
Дом на културата „Мара Белчева“ (галерия със снимки http://www.dk-sevlievo.org/Photos/Part001.html)

[редактиране] Спортни клубове

СКХУ"АЛФА"http://alfa-sc.com/Calendar.aspx?lang=bg

Клуб по бадминтон -Хоталич 2005
СК по акробатика
СК по баскетбол "Раковски"
СК по волейбол
СК по джудо и самбо "Раковски"
СК по карате "Киокушинкай"
СК по културизъм и фитнес "Кондор-90"
Спортен клуб "Аякс"
Тенис клуб "Севлиево"
СК по шахмат "Европа"
Клуб за екстремни спортове “Вертикален свят”
Колоклуб "Лястовица"
Клуб по спортно ориентиране
Клуб "Турист"
СК по Спортен риболов "Абанос-карп"
Айкидо клуб "Буджин"
СО "ЕДЕЛВАЙС"
Мото-клуб "Върколаците"
Автомобилен спортен клуб "Севлиево"

[редактиране] Икономика

Водещи предприятия са:

"Идеал Стандарт - Видима" АД - заводи за санитарна арматура и санитарна керамика;
"Хамбергер"- завод за тоалетни седалки;
АВВ "Авангард" - производство на високоволтова апаратура,разеденители и прекъсвачи за битова енергия;
"Емка" - електропроводници за индустрията и бита;
"Росица" - трикотажни изделия;

- дървопреработвателна и мебелна промишленост:

"Паралел" - водещ производител на дунапрен и мека мебел;
"Абанос" - кухненски мебели;
"Изгрев 90"
„Бета Логистик ООД“-производство на млечни изделия [1]
"Алкал" ООД - картини, репродукции, графичен и web дизайн, интериорен и екстериорен дизайн, изкуство (www.reprodukcii.com), (www.art-factor.com)

Празниците на града са в средата на октомври,когато пристига и панаира там.

[редактиране] Личности

Родени в Севлиево

Атанас Москов (1903-1995), политик
Васил Беязов - (1901-1980), архитект, преподавател на Първи випуск архитекти от 1945 до 1951
Дочо Христов (1895-1945), политик
Иван Преснаков (1852-1876), революционер
Кръстьо Пастухов (1874-1949), политик
Мара Белчева (1868-1937), поетеса
преподобномъченица Калиста ( монахиня Калистена Радкова ), (1815-1876), канонизирана през 2011 г.
Николай Узунов (UZO) (р. 1979), музикант, саксофонист
Петър Пешев (1858-1931), политик
Симеон Спиридонов (р.1944),художник
Стефан Пешев (1854-1876), революционер
Христо Чаракчиев (1870 - ?), български военен деец, генерал-майор
Цвятко Аврамов (1894-1923), журналист
Никола Генев (1856 - 1934), генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската(1912) и Междусъюзническата(1913) войни
Чавдар Мутафов (1889-1954), писател
Борис Машалов (1914-1962), народен певец
Александър Пенков (1980-), известен фотограф