Севлиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.

Герб на Севлиево
Севлиево
България
Red pog.png
Севлиево
Област Габрово
Red pog.png
Севлиево
Общи данни
Население 24 687 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 22 676 (НСИ)
Землище 47,244 km²
Надм. височина 201 m
Пощ. код 5400
Тел. код 0675
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 65927
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Централният площад със Статуята на свободата
Община Севлиево


Севлѝево е град, разположен в Централна България, административен център на община Севлиево, област Габрово. Градът е втори по големина в областта.

География[редактиране | edit source]

Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо e до географския център на страната с географско положение 43° 1' 32" сев. ш. и на 25° 6' 48" изт. д. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. По билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 м надморска височина, а полупланинският терен е със средна височина 400-700 м. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30-35 градуса по Целзий през лятото до минус 20-25 градуса през зимата.


Sevlievo, Bulgaria
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,5 22,6 32,6 32,9 36 37,8 40,5 41,3 41,7 38 27,2 21,7 41,7
Средни максимални температури (°C) 1,9 5,8 10,5 18,3 23 26,2 28,8 29,3 25,4 18,8 11,9 4,8 17,1
Средни температури (°C) −3,1 0,2 4,7 11,4 16,2 19,7 21,5 21,2 16,9 11,4 6,1 0,1 10,5
Средни минимални температури (°C) −7,4 −5 −1 4,1 9,1 12,7 14,2 13,2 9,4 4,7 1,5 −4,4 4,3
Абсолютни минимални температури (°C) −35,4 −35 −24,3 −7,5 −1,6 3,2 6,7 5 −1,8 −7 −13,5 −26,5 −35,4
Средни месечни валежи (mm) 40 33 36 60 95 100 79 56 41 44 43 41 668
Източник: Stringmeteo.com

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]


Севлиево
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
Население  ??  ??  ?? 9 827 14 381 20 423 24 429 26 440 25 494 24 775 24 448 24 258 24 065
Източници: Национален Статистически Институт,[1] „citypopulation.de“,[2] „pop-stat.mashke.org“,[3] Географски институт при БАН??

История[редактиране | edit source]

Резултатите от проучването на средновековния град Хоталич край Севлиево показват, че това засега е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Изворите за Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Известен се малък каменен надпис, открит от Данаил Кацев-Бурски край Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959 г. публикува текста. В него четем:

„Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“ Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643-1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“.'

В един документ от 1550 г., където са вписани ленните владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: „В нахия Хоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР“. „Хисар“ означава крепост или укрепление, а последното „ЗИР“ се превежда „под него“ или „подчинен на горния“. Това може да се тълкува като „крепостта Хоталич и долния Хоталич“, или „селото под Хоталич“. В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич, село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица и го наричат СервиСелвиСевлиево. То постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековния административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

Религии[редактиране | edit source]

Преобладават източноправославните християни. В града има две православни църкви: храм „Св. пророк Илия“ и храм „Св. Троица“; Божия църква, методистка църква, църква Шалом и Църква на Адвентистите от Седмия ден с 30 човека членове.

Политика[редактиране | edit source]

Забележителности на града[редактиране | edit source]

Църквата "Св. Пророк Илия"
  • Градска художествена галерия "Асен и Илия Пейкови" (официален сайт: http://ghgsevlievo.comli.com]
  • Хоталич – градът крепост край Севлиево (официален сайт: http://www.hotalich-sevlievo.hit.bg/
  • Часовниковата кула (издигната през 1779 г.)
  • Дандолови къщи (музей с етнографска експозиция)
  • Къща-музей Дан Колов - на 7 км югозападно от града, в село Сенник
  • Табахана (реставрирана работилница за кожи)
  • Моста над река Росица - построен през 1857 г. от известния майстор Кольо Фичето
  • Статуя на свободата (1894 г.), чиито стълб е оригинална каменна колона от римския град Никополис ад Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския скулптор Арнолдо Цоки. Бронзовата фигура е изработена във Виена. Издигнат е на мястото на бесилката, от която тръгват към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България
  • Църквата "Св. Троица" (от 1870 г.)
  • Църквата "Св. Пророк Илия" (1834 г. с ценен дърворезбен иконостас)
  • Хаджистояновото училище – днес Градски исторически музей
  • Девическия манастир "Въведение Богородично" (село Батошево основан през XIX в.)
  • Батошевският мъжки манастир "Успение Пресвета Богородица" (на 20 км южно от града, по пътя за Априлци, основан през XIV век, по време на Второто българско царство, за което свидетелствува каменен надпис от времето на цар Михаил Асен (1246-1256 г.). Изгорен и разрушен до основи при османското нашествие, манастирът е възстановен през 1836 г. Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. През годините на робството манастирът е важно просветно средище. Днес той е реставриран и е действащ мъжки манастир)
  • Язовир Александър Стамболийски (на 33 км от Севлиево близо до село Младен. Дължината му е 18 км. Предоставя възможности за ветроходство, гребни и водомоторни спортове, риболов, плаж)
  • Дом на културата „Мара Белчева“ (галерия със снимки http://www.dk-sevlievo.org/Photos/Part001.html)

Спортни клубове[редактиране | edit source]

СКХУ"АЛФА"http://alfa-sc.com/Calendar.aspx?lang=bg

  • Клуб по бадминтон - Хоталич 2005
  • СК по акробатика
  • СК по баскетбол "Раковски"

СК по борба "Дан Колов" - Севлиево

  • СК по волейбол
  • СК по джудо и самбо "Раковски"
  • СК по карате "Киокушинкай"
  • СК по културизъм и фитнес "Кондор-90"
  • Спортен клуб "Аякс"
  • Тенис клуб "Севлиево"
  • СК по шахмат "Европа"
  • СК по моделизъм "Икар-2010"
  • Клуб за екстремни спортове “Вертикален свят”
  • Колоклуб "Лястовица"
  • Клуб по спортно ориентиране
  • Клуб "Турист"
  • СК по Спортен риболов "Абанос-карп"
  • Айкидо клуб "Буджин"
  • СО "ЕДЕЛВАЙС"
  • Мото-клуб "Върколаците"
  • Автомобилен спортен клуб "Севлиево"

* Клуб "Без стандарт" Севлиево

Икономика[редактиране | edit source]

Водещи предприятия са:

  • "Хамбергер" – завод за тоалетни седалки;
  • АВВ "Авангард" – производство на високоволтова апаратура, разеденители и прекъсвачи за битова енергия;
  • "Емка" – електропроводници за индустрията и бита;
  • "Росица" – трикотажни изделия;

- дървопреработвателна и мебелна промишленост:

  • "Паралел" – водещ производител на дунапрен и мека мебел;
  • "Абанос" – кухненски мебели;
  • "Изгрев 90"
  • „Бета Логистик ООД“ – производство на млечни изделия [1]
  • "Алкал" ООД – картини, репродукции, графичен и web дизайн, интериорен и екстериорен дизайн, изкуство (www.reprodukcii.com), (www.art-factor.com)
  • "Херос Строй" – стройтелство([2]), ([3])

Празниците на града са в средата на октомври, когато пристига и панаира там.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Севлиево
Починали в Севлиево

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б WorldCityPopulation
  3. а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Габрово
ГабровоДряновоПлачковциСевлиевоТрявна