Седемте престола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Седемте престола“ e православен манастир в Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област, близо до границата с Врачанска област.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е само на 800 m югозападно от селото, в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е „Света Богородица“ („Рождество Богородично”). Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

История[редактиране | редактиране на кода]

По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава 12–14 век. Със сигурност манастирът е съществувал през 16 в.

Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II, 11 век) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.

Манастирът е по-известен с неофициалното си име „Седемте престола“ заради своята уникална черква. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има 7 параклиса (престола) – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради.

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“.

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

Информация[редактиране | редактиране на кода]

Черквата на светата обител

„Седемте престола“ се намира на 86 km от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата. Прекрасно е реставриран и разполага с 50 легла, паркинг и ресторант. Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 64 km от София и на 10-12 km от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с пристигащ влак.

Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея под общ покрив са вградени 7 по-малки църкви (престоли), откъдето е произлязло наименованието „Седемте престола“.

Игумени[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от двора
Осеновлашки манастир

Първият игумен е отец Гаврил, 11 век.

1770 – 1783 г. настоятел, поп Мойсей от с. Церово, Софийско

1774 – 1820 г. игумен, йеромонах Анани Рилец от с. Осеновлак. Софийско

1874 – 1890 г. настоятел, поп Мартин Войвода от с. Батин, Русенско

1791 – 1796 г. настоятел, поп Михаил от с. Осеновлак, Софийско

1822 – 1837 г. игумен Харалампий

1837 – 1838 г. игумен, йеромонах Теофан от София

1838 – 1839 г. игумен, йеромонах Констандий от Черепишкия манастир

1839 – 1869 г. игумен, йеромонах Христофор от Калофер – Сопотски манастир

1869 – 1872 г. настоятел, свещеник Никола Георгиев от с. Бов, Софийско

1872 – 1893 г. игумен, йеромонах Васирион от Черепишкия манастир

1893 – 1895 г, настоятел, свещеник Иван П. Михайлов от с. Осеновлак, Софийско

1895 – 1909 г. игумен, йеромонах Андрея от с. Зърнево, Неврокопско

1930 – 1953 г. игумен, йеромонах Кирил

1953 – 1955 г. игумен, поп Тодор

1955 – 1968 г. игумен, йеромонах Христофор Рилец от Рилския манастир

1968 – 2005 г. управител е протоирей Димитър Петров Кръстанов

2013 – 2014 г. игумен протирей Петър Покровски

От 2014 г. игумен е протоиерей Венцислав Тонов

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вазов, Ив. Седем престола – В: Същият. Избрани пътеписи. С., 1968, 238-243.
  • Тулешков, Н. Многопрестолните манастирски черкви – Музеи и паметници на културата, 1980, № 3, 29-35.
  • Пацов, Й. Седемте престола на вярата – Усури, 2004, № 1/3, 96-97.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]