Седем царе на Рим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Според легендата преди основаването на Римската Република, Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от 7-на царе (на латински: rex, regis). Според съчиненията на Тит Ливий това са били:

След тях идва ред на консули и диктатори от 509 г. пр.н.е. до 29 г. пр.н.е.

Според традицията Рим е основан в 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и на бога Марс. Те са също така потомци на Еней и на троянските бежанци, чиято история по-късно разказва Вергилий в епическата поема Енеида. Ромул убива Рем и става първия римски цар.

Последните трима царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация.

Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската Република в 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.