Седма пехотна рилска дивизия
| Седма пехотна рилска дивизия | |
 Влизането на Седма Рилска дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1904 – 1918 |
| Държава | България |
| Размер | 37 355 души (септември 1912) |
| Гарнизон/щаб | Дупница |
| Битки/войни | Бой при Симитли (1912) Бой при Кочани (1912) Бой при Крупник (1912) Бой при Айватово (1912) Бой при Булаир (1913) |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | ген. Стефан Тошев ген. Георги Тодоров |
Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.
Мирновременен състав[редактиране | редактиране на кода]
- Първа бригада с щаб в Кюстендил
- Втора бригада с щаб в Самоков
- 7-и артилерийски полк дислоциран в Самоков
- Дивизионна болница в Дупница
- Пионерна дружина
Дивизията и македоно-одринското освободително движение[редактиране | редактиране на кода]
Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13-и рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.[1]
Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-и Македонски, 22-ри Тракийски, 13-и Рилски и 26-и Пернишки пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.
Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:[2][3]
- 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
- 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
- 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
- 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
- 14 октомври – овладява Кресненския пролом.
- 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
- 25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
- 27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.
След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.[5]
През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[6]
Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]
Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – полковник Вълко Василев
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Борис Сирманов
- Дивизионен инженер и командир на 7-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Антон Пентиев
- Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Моше Алкалай Сасон
- Дивизионен интендант – подполковник Тодор Паралингов
- Командир на 7-и дивизионен ескадрон – поручик Георги Бояджиев
Първа бригада
- Командир на бригадата – полковник Панайот Сантурджиев
- Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, майор Христо Христов
- Командир на 13-и пехотен рилски полк – подполковник Кръстю Киров
- Командир на 26-и пехотен пернишки полк – от Генералния щаб, подполковник Сава Мъдров
- Командир на 84-ти пехотен полк – подполковник Никола Константинов
Втора бригада
- Командир на бригадата – полковник Дионисий Писинов
- Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Анастас Ватев
- Командир на 14-и пехотен македонски полк – подполковник Тодор Комсиев
- Командир на 22-ри пехотен тракийски полк – подполковник Стефан Сапунов
Трета бригада
- Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Христо Бурмов
- Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Георги Хесапчиев
- Командир на 53-ти пехотен полк – подполковник Младен Станев
- Командир на 54-ти пехотен полк – от Генералния щаб, подполковник Христо Лефтеров
- Командир на бригадата – полковник Стоян Пушкаров
- Командир на 7-и артилерийски полк – подполковник Васил Петров
- Командир на 17-и артилерийски полк – артилерийски инженер, подполковник Никола Стайков
- Командир на 7-о нескорострелно артилерийско отделение – подполковник Петко Иванов
Части, придадени към дивизията
- Командир на 2-ри гаубичен полк – подполковник Иван Донков
- Командир на 7-и опълченски полк – полковник Васил Михаилов
- Командир на 3-та гранична дружина – капитан Дончо Терекчиев
- Командир на 4-та гранична дружина – майор Александър Николов
- Командир на 5-а гранична дружина – капитан Асен Райчев
На 15 април 1917 към дивизията се формира 84-ти пехотен полк, който влиза в подчинение на 1-ва бригада.[7]
Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.[8]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
- Седми пехотен рилски полк (1921 – 1938)
- Седма пехотна рилска дивизия (1938 – 1950)
- Седма стрелкова рилска дивизия (май – 22 септември 1950)
- Десета стрелкова Струмска дивизия (22 септември 1950 – май 1956)
Началници[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Стефан Тошев | от 1904 |
| Генерал-майор | Георги Тодоров | 1910 – 1913? | |
| Полковник | Вълко Василев | ||
| Полковник | Константин Жостов | 25 април 1915 | |
| Полковник | Вълко Василев | 1915 | |
| Полковник | Иван Русев | септември 1916 – юни 1917 | |
| Полковник | Стефан Тасев | 29 юни 1917 – 30 септември 1918 | |
| Полковник | Александър Давидов | 1918 | |
| Полковник | Никола Топалджиков | март 1920 | |
| Полковник | Никола Бакърджиев | от 1 април 1921 | |
| Полковник | Минчо Банковски | 1925 | |
| Полковник | Кирил Жечев | от 1927 | |
| Полковник | Иван Кючуков | юни 1927 – 30 юни 1930? | |
| Полковник | Руско Димитров | 1930 – 1931 | |
| Полковник | Димитър Настев | 1 август 1931 – 1934 | |
| Полковник | Захари Доспевски | 1935 – 1938 | |
| Полковник | Петър Пенев | 1938 – 1939 | |
| Генерал-майор | Борис Богданов | 1939 – 1943 | |
| Полковник | Никола Грозданов | 26 август 1943 – 25 декември 1943 | |
| Полковник | Иван Рафаилов | 25 декември 1943 – 13 септември 1944 | |
| Полковник | Стефан Таралежков | 14 септември 1944 – 14 декември 1944 | |
| Полковник | Христо Новаков | 15 декември 1944 – 1 януари 1945 | |
| Подполковник | Станю Пиперков | 1945 – 1946? | |
| Полковник | Асен Стоичков | 1946 – 1947? | |
| ? | Здравко Георгиев | ноември 1947 – октомври 1948 |
Други началници: Борис Сирманов
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пасков, стр. 36
- ↑ Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. Анжела, 2005. с. 109 – 113, 148.
- ↑ Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., т. VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 100 – 104, 106 – 111, 113 – 120, 122, 126 – 127, 131 – 136, 182 – 184, 190 – 193
- ↑ Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 3.1. Сражението „кланица“ при Булаир и Шаркьой (от сайта „Книги за Македония“, 20.04.2009)
- ↑ Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 3.2. Привидно снежно затишие (от сайта „Книги за Македония“, 20.04.2009)
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126 – 1127
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 97
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 191, бел. 94
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщение, изнесени на сесията по повод на 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог, научно съобщение: Румен Пасков – „Бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия за освобождение на Македония през Балканската война“ стр. 34 – 46)
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
- Ташев, Ташо. „Българската войска 1935 – 1945“. София, Военно издателство, 2008.
| |||||||||||||
