Седми конен полк
| Седми конен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1 януари 1907 – 20 декември 1927 |
| Държава | България |
| Тип | Конен полк |
| Гарнизон/щаб | Сливен |
| Годишнини | 7 ноември |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Стефан Николов |
| Бойни командири | Ген. Стефан Николов (БВ) Полк. Ефтим Китанчев (ПСВ) Подполк. Филип Трифонов (ПСВ) |
Седми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Седми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Сливен, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 2-ра конна бригада.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През Балканска война (1912 – 1913) 7-и конен полк е в състава на 2-ра конна бригада от Конната дивизия и има 3 ескадрона. Бойният състав на полка се състои от 18 офицера, 1 чиновник и 495 подофицери и войници. Разполага с 458 яздитни коне, 60 впрегатни и 2 товарни.[2] Към 4 ноември 1912 година щабът на полка и ескадроните е в Яйладжик.[3]
Полкът има охранителни и разузнавателни функции в боя при Селиолу (9 октомври). Участва в боя при с. Кавакли (11 октомври) и в боя при гара Сейдлер (19 октомври). Към 16 октомври полкът е в състав: 17 офицери, 1 чиновник, 492 подофицери и войници, разполага с 520 коня, 30 обикновени коли и 2 товарни, въоръжен е с 400 пушки и карабини.[4] В сражението при Люле Буграс – Бунар Хисар полкът има 3 ранени подофицери и войници, както и 1 убит и 3 ранени коне.[5] Взема участие и в боя при Чорлу и Родосто (24, 25 и 28 октомври), в боя при Малгара (6 ноември), както и в боя при Хайдърлъ (14 – 15 ноември).[6]
По време на Междусъюзническата война (1913) извършва охранителни и разузнавателни дейности в посоката Клисура-Власина – Сурдулица, в зоната Мали мост, Кушли гроб до линията Панджин гроб – Стрешер – Гарваница – Тумба – Богошево – Пробой. Взема участие в боя при поста Власина (23 юни), в атаката на Букова глава (24 юни). На 30 юни охранява и разузнава посоката Гръкляно – Горна мелия – Стрезимировци – Ярловци. В периода 1 – 16 юни охранява и разузнава в района на военните действия на частите на поста Кебапов, Горна и Долна Мелия – Стойчевци – Клисура – Букова глава – махала Рудина.[6]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 7-и конен полк е на бивак в Пловдив, в състава на 12-а пехотна дивизия (22 септември 1915 – 5 януари 1916), след което в периода 19 януари – 1 май 1916 е в Ихтиман, а от 9 юли до 16 август 1916 в Търново, Битолско. От 17 август 1917 година полкът е в подчинение на 8-а пехотна тунджанска дивизия и участва в боевете при Лерин, Сакулево, Долно Върбени, Неокази, Баница и Горничево проведени от 17 до 19 август. От 7 до 12 септември наблюдава и отбранява участъка с. Пътеле – с. Нови град до с. Елевиш. Прикрива отстъплението на българските части към Крива река на 12 срещу 13 септември. Няколко дни по-късно (18 – 19 септември) наблюдава и охранява незаетото пространство между Лерин и Арменохор, а от 1 октомври до 17 ноември охранява теснините между Малик и Звезда.[7]
За период от 7 месеца (20 ноември 1916 – 16 май 1917) 7-и конен полк е на позицията Томороз при с. Трапезица, където е в охрана и отбрана на участъка. По-късно е дислокиран в Ниш (16 май – 8 ноември), след което заминава на квартира в Гюмюрджина, където пристига на 12 ноември. От там на 23 септември 1918 година заминава през Одрин, София, Ниш и на 27 пристига в Куманово, за да вземе участие в прикриване и разузнаване при отстъплението при Градище.[8]
На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 7-и жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 7-а жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат участва във въдворяването на реда в Котелско и Карнобатско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание (23 – 26 септември 1923). На основание на строго поверителна заповед №226 от 20 декември 1927 е разформирован, като от личния и конния състав се формира Конно артилерийско отделение в Сливен.[1]
През 1928 година в Сливен е издигнат паметник посветен на загиналите от 7-и конен полк „Орлето“ в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.[9]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седми конен полк (1 януари 1907 – 19 декември 1920)
- Седми жандармерийски конен полк (9 декември 1920 – 1922)
- Седма жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Майор | Стойчо Ковачев | 1 януари 1907 – 15 април 1910 |
| 2. | Подполковник | Стефан Николов | от 9 март 1909[10] (и по време на Балканската война) |
| 3. | Подполковник | Ефтим Китанчев | 13 септември 1915 – 21 април 1918 |
| 4. | Подполковник | Филип Трифонов | 1 май 1918 – 16 ноември 1918 |
| 5. | Подполковник | Максим Христов | от 22 октомври 1918 |
| 6. | Подполковник | Страти Гешев | от 10 май 1919 |
| 7. | Подполковник | Христо Цанев | 7 януари 1920 – 1920 |
| 8. | Подполковник | Иван Стоянов | 25 декември 1920 – 1922 |
| 9. | Майор | Васил Попов | от 16 май 1922 |
| 10. | Подполковник | Младен Филипов | от 18 септември 1922 |
| 11. | Подполковник | Иван Стоянов | от 17 октомври 1923 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 538
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 641
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том III – Сражението при Люле Бурга – Бунар Хисар“, София, 1931, Държавна печатница, стр. 616
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том III – Сражението при Люле Бурга – Бунар Хисар“, София, 1931, Държавна печатница, стр. 620
- ↑ а б Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 569
- ↑ Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 569, 570
- ↑ Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570
- ↑ Националното движение „Българско наследство“ – Военни паметници (Сливен), архив на оригинала от 21 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140221074938/http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=20&menu=7&type=0, посетен на 27 януари 2012
- ↑ Според някои източници от 5 април
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
