Сейнт Джон (река)
| Сейнт Джон | |
 Изглед от река Сейнт Джон в района на град Фредериктън |
|
| Дължина | 673 km |
|---|---|
| Разположение | САЩ (щата Мейн) и Канада (провинция Ню Брънзуик) |
| Образувана от | сливането на реките Нортуест Бранч (лява съставяща) и Саутуест Бранч (дясна съставяща) |
| Надм. в-на на извора | 320 m |
| Влива се в | в залива Фънди, Атлантически океан |
| Ширина на устието | 380 m |
| Надм. в-на на устието | 0 m |
| Водосборен басейн | 55 200 km2 (в Канада 35 500 km2, в САЩ 19 700 km2]) |
| Среден отток | 1 130 m3/s |
| Сейнт Джон в Общомедия | |
Сейнт Джон (на английски: Saint John River) е река в североизточната част на САЩ (щата Мейн) и югоизточната част на Канада, провинция Ню Брънзуик, вливаща се в залива Фънди на Атлантическия океан. Дължината ѝ от 673 км[1] ѝ отрежда 44-то място сред реките на Канада.
Съдържание |
Географска характеристика [редактиране]
Извор, течение, устие [редактиране]
Река Сейнт Джон се образува в северозападната част на щата Мейн от сливането на реките Нортуест Бранч и Саутуест Бранч, водещи началото си от Апалачите. В горното си течение, до градчето Сейнт Франсис тече на североизток, след което постепенно завива на изток, а след това на югоизток и в този си участък служи за граница между Канада и САЩ. В близост до канадския град Гранд Фолс, реката навлиза изцяло в канадска територия (провинция Ню Брънзуик). В началото тече на юг, при град Удсток завива на изток, преминава през административния център на провинцията град Фредериктън, при езерото Гранд завива отново на юг и при град Сейнт Джон се влива в залива Фънди на Атлантическия океан.
Водосборен басейн, притоци [редактиране]
Площта на водосборния басейн на Сейнт Джон е 55 200 km2[1], от които в Канада са 35 500 km2, а в САЩ — 19 700 km2.
Водосборният басейн на Сейнт Джон се простира на части от две канадски провинции Ню Брънзуик (около 60% от площта на провинцията) и Квебек (малък сектор в южната част на провинцията) и северната част на щата Мейн в САЩ.
На северозапад басейнът на Сейнт Джон граничи с басейните на малки реки, вливащи се в река Сейнт Лорънс, на североизток — с басейните на малки и къси реки Сен Морис, вливащи се в залива Сейн Лорънс, а на юг с басейните на реките Кенебек и Пенобскот, вливащи се в залива Мейн на Атлантическия океан.
Основни притоци на Сейнт Джон са:
(→ ляв приток, ← десен приток, в скобите — дължина в км)
- → Нортуест Бранч (25)
- ← Саутуест Бранч (100)
- → Биг Блак Ривър
- → Литъл Блак Ривър
- ← Алагаш (105)
- → Сейнт Франсис (Сен Франсоа) (120)
- ← Фиш Ривър (112)
- → Мадаваска (48)
- → Грийн Ривър
- ← Ароустук (180)
- → Тобик
- → Нашуак (113)
- ← Оромокто (42)
- → Салмон
- → Канаан
- → кенебекасис (97)
Хидроложки показатели [редактиране]
Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Джон е 1 130 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през месеците май и юни, а минималния през януари и февруари. Около два-три месеца в година реката замръзва.
Селища [редактиране]
Долината на река Сейнт Джон е гъсто заселена, като тук възникват едни от първите селища на европейски преселници в днешната провинция Ню Брънзуик на Канада и щата Мейн на САЩ. Данните за населението са към 2011 г.
- Форт Кент (Мейн) — 4 097 души;
- Мадаваска (Мейн) — 4 035 души;
- Едмъндстоун (Ню Брънзуик) — 16 032 души;
- Ван Бурен (Мейн) — 2 171 души;
- Сейнт Ленард (Ню Брънзуик) — 1 343 души;
- Гранд Фолс (Ню Брънзуик) — 5 706 души; В града се намира и красивия едноименен водопад на реката
- Удсток (Ню Брънзуик) — 5 254 души;
- Фредериктън (Ню Брънзуик) — 56 224 души;
- Сейнт Джон (Ню Брънзуик) — 70 063 души;
История и стопанско значение [редактиране]
Долното течение на реката за първи път е посетено и изследвано през юни и юли 1604 г. от известният френски изследовател на Канада и басейна на река Сейнт Лорънс Самюел дьо Шамплен, който на 24 юни 1604 г. навлиза в устието ѝ и я назовава в чест на Йоан Кръстител (Свети Йоан, Сейнт Джон)[2]..
През 17-ти и 18-ти век по долното и средно течение на реката се заселват множество, главно френски преселници в основаната по това време френска колония Акадия. През 1759 г. почти целият басейн на реката е завладян от британските войски, като през 1784 г. тази територия е включена в новообразуваната английска колония Ню Брънзуик.
През 18-ти и 19-ти век, преди ерата на жп линиите, Сейнт Джон е важна транспортна артерия, а гъстите и необятни гори в басейна ѝ са предпоставка за развитие на дърводобива и дървопреработването. Официалната граница между британските и американските владения е определена от договора Уебстър-Ашбъртън от 9 август 1842 г.
През 1950-те и 1960-те години от транспортен коридор реката се превръща в основен източник за производство на евтина електроенергия, когато на и са изградени язовирните стени "Бийчуд" и "Мактакуак", в основата на които действат големи ВЕЦ-ове. През последните 20-30 години все по голямо значение придобива туризмът по и около реката.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 160. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Saint John River (Bay of Fundy)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
