Сейнт Джон (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сейнт Джон
FrederictonNB SaintJohnRiver.jpg
Изглед от река Сейнт Джон в района на град Фредериктън
Дължина 673 km
Разположение САЩ (щата Мейн) и Канада (провинция Ню Брънзуик)
Образувана от сливането на реките Нортуест Бранч (лява съставяща) и Саутуест Бранч (дясна съставяща)
46°33′47″ с. ш. 69°53′04″ з. д. / 46.563056° с. ш. 69.884444° з. д.
Надм. в-на на извора 320 m
Влива се в в залива Фънди, Атлантически океан
45°15′45″ с. ш. 66°03′38″ з. д. / 45.2625° с. ш. 66.060556° з. д.
Ширина на устието 380 m
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 55 200 km2Канада 35 500 km2, в САЩ 19 700 km2])
Среден отток 1 130 m3/s
Сейнт Джон в Общомедия

Сейнт Джон (на английски: Saint John River) е река в североизточната част на САЩ (щата Мейн) и югоизточната част на Канада, провинция Ню Брънзуик, вливаща се в залива Фънди на Атлантическия океан. Дължината ѝ от 673 км[1] ѝ отрежда 44-то място сред реките на Канада.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Сейнт Джон се образува в северозападната част на щата Мейн от сливането на реките Нортуест Бранч и Саутуест Бранч, водещи началото си от Апалачите. В горното си течение, до градчето Сейнт Франсис тече на североизток, след което постепенно завива на изток, а след това на югоизток и в този си участък служи за граница между Канада и САЩ. В близост до канадския град Гранд Фолс, реката навлиза изцяло в канадска територия (провинция Ню Брънзуик). В началото тече на юг, при град Удсток завива на изток, преминава през административния център на провинцията град Фредериктън, при езерото Гранд завива отново на юг и при град Сейнт Джон се влива в залива Фънди на Атлантическия океан.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на Сейнт Джон е 55 200 km2[1], от които в Канада са 35 500 km2, а в САЩ — 19 700 km2.

Водосборният басейн на Сейнт Джон се простира на части от две канадски провинции Ню Брънзуик (около 60% от площта на провинцията) и Квебек (малък сектор в южната част на провинцията) и северната част на щата Мейн в САЩ.

На северозапад басейнът на Сейнт Джон граничи с басейните на малки реки, вливащи се в река Сейнт Лорънс, на североизток — с басейните на малки и къси реки Сен Морис, вливащи се в залива Сейн Лорънс, а на юг с басейните на реките Кенебек и Пенобскот, вливащи се в залива Мейн на Атлантическия океан.

Основни притоци на Сейнт Джон са:

Карта на река Сейнт Джон (оцветена в синьо)

(→ ляв приток, ← десен приток, в скобите — дължина в км)

  • → Нортуест Бранч (25)
  • ← Саутуест Бранч (100)
  • → Биг Блак Ривър
  • → Литъл Блак Ривър
  • ← Алагаш (105)
  • → Сейнт Франсис (Сен Франсоа) (120)
  • ← Фиш Ривър (112)
  • → Мадаваска (48)
  • → Грийн Ривър
  • ← Ароустук (180)
  • → Тобик
  • → Нашуак (113)
  • ← Оромокто (42)
  • → Салмон
  • → Канаан
  • → кенебекасис (97)

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Джон е 1 130 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през месеците май и юни, а минималния през януари и февруари. Около два-три месеца в година реката замръзва.

Селища[редактиране | edit source]

Долината на река Сейнт Джон е гъсто заселена, като тук възникват едни от първите селища на европейски преселници в днешната провинция Ню Брънзуик на Канада и щата Мейн на САЩ. Данните за населението са към 2011 г.

История и стопанско значение[редактиране | edit source]

Долното течение на реката за първи път е посетено и изследвано през юни и юли 1604 г. от известният френски изследовател на Канада и басейна на река Сейнт Лорънс Самюел дьо Шамплен, който на 24 юни 1604 г. навлиза в устието ѝ и я назовава в чест на Йоан Кръстител (Свети Йоан, Сейнт Джон)[2]..

През 17-ти и 18-ти век по долното и средно течение на реката се заселват множество, главно френски преселници в основаната по това време френска колония Акадия. През 1759 г. почти целият басейн на реката е завладян от британските войски, като през 1784 г. тази територия е включена в новообразуваната английска колония Ню Брънзуик.

През 18-ти и 19-ти век, преди ерата на жп линиите, Сейнт Джон е важна транспортна артерия, а гъстите и необятни гори в басейна ѝ са предпоставка за развитие на дърводобива и дървопреработването. Официалната граница между британските и американските владения е определена от договора Уебстър-Ашбъртън от 9 август 1842 г.

През 1950-те и 1960-те години от транспортен коридор реката се превръща в основен източник за производство на евтина електроенергия, когато на 46°32′31″ с. ш. 67°40′10″ з. д. / 46.541944° с. ш. 67.669444° з. д. и 45°57′03″ с. ш. 66°52′16″ з. д. / 45.950833° с. ш. 66.871111° з. д. са изградени язовирните стени "Бийчуд" и "Мактакуак", в основата на които действат големи ВЕЦ-ове. През последните 20-30 години все по голямо значение придобива туризмът по и около реката.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 160. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Saint John River (Bay of Fundy)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.