Сейнт Лорънс
Вижте пояснителната страница за други значения на Сейнт Лорънс.
| Сейнт Лорънс | |
 |
|
| Дължина | 1 197 km (заедно със системата на Големите езера и река Сейнт Луис — 3 058 km) |
|---|---|
| Разположение | Канада (провинции Онтарио и Квебек) и САЩ (щат Ню Йорк) |
| Извира от | езерото Онтарио |
| Образувана от | |
| Надм. в-на на извора | 75 m |
| Влива се в | залив Сейнт Лорънс, Атлантически океан |
| Ширина на устието | естуар (дължина 570 km, ширина 115 km) |
| Надм. в-на на устието | 0 m |
| Водосборен басейн | 1 344 200 km2 (в Канада 839 200 km2, в САЩ 505 000 km2) |
| Среден отток | 9 850 m3/s |
| Сейнт Лорънс в Общомедия | |
Река Сейнт Лорънс (на френски: Fleuve Saint-Laurent; на английски: Saint Lawrence River; в превод: Свети Лаврентий) е река в източната част на Северна Америка, югоизточната част на Канада и североизточната част на САЩ. Дължината ѝ е 1 197 км[1], а заедно със системата от Големите езера (Онтарио, Ери, Сейнт Клеър, Хюрън и Горно езеро), реките (Ниагара, Детройт, Сейнт Клеър и Сейнт Мъри) между тях и река Сейнт Луис, вливаща се в най-западната част на Горно езеро достига до 3 058 км.
Съдържание |
Географска характеристика [редактиране]
Извор, течение, устие [редактиране]
Река Сейнт Лорънс изтича от североизточния ъгъл на езерото Онтарио при канадския град Кингстън. Тече в североизточна посока и се влива чрез огромен естуар (най-големия в света, дължина 570 км, ширина до 115 км) в залива Сейнт Лорънс на Атлантическия океан. Заедно със системата от Големите американски езера реката се явява най-голямата водна артерия в Северна Америка по територията на САЩ и Канада.
Водосборен басейн, притоци [редактиране]
Площта на водосборния басейн на Сейнт Лорънс е 1 344 200 km2[1], от които в Канада са 839 200 km2, а в САЩ 505 000 km2. Басейнът на Сейнт Лорънс включва части от територията на три канадски провинции — южната и югоизточна част на провинция — Онтарио, южната и югоизточна част на провинция Квебек и най-северозападната част на провинция Ню Брънзуик и осем щата на САЩ — северната част на Върмонт, северната част на щата Ню Йорк, малка част от Пенсилвания, северната част на щата Охайо, най-североизточната част на Индиана, цялата територия на щата Мичиган, източната и североизточна част на Уисконсин и североизточната част на Минесота.
Водосборният басейн на Сейнт Лорънс граничи с други 13 водосборни басейна:
- на северозапад и север — с водосборните басейни на 9 реки Нелсън, Олбани, Мус (река), Харикана, Нотавай, Бродбак, Рупърт и Истмейн, всички вливащи се в Хъдсъновия залив и река Коксоак — от басейна на залива Унгава;
- на югозапад и юг — с водосборния басейн на река Мисисипи, вливаща се в Мексиканския залив на Атлантическия океан;
- на югоизток — с водосборните басейни на реките Хъдсън (река), Кънектикът (река) и Сейнт Джон (река), вливащи се директно в Атлантическия океан.
| Река | Дължина км |
Площ на водосборния басейн км2 |
Дебит (устие) м3 |
|---|---|---|---|
| Грас (Grass River) (десен) | 117 | — | — |
| Отава (Rivière Ottawa) (ляв) | 1 271 | 146 300 | 1 950 |
| Норт Ривър (Rivière du Nord) (ляв) | 137 | 2 214 | 44 |
| Ришельо (Rivière Richelieu) (десен) | 113 | 23 698 | 337 |
| Ямаска (Rivière Yamaska) (десен) | 160 | 4 784 | 83 |
| Сен Франсоа (Rivière Saint François) (десен) | 280 | 10 230 | 190 |
| Сен Морис (Rivière Saint Maurice) (ляв) | 563 | 43 300 | 730 |
| Беканкур (Rivière Bécancour) (десен) | 210 | 2 607 | 62 |
| Батискан (Rivière Batiscan) (ляв) | 177 | 4 688 | 96 |
| Шодьор (Rivière Chaudière) (десен) | 193 | 6 682 | 214 |
| Жак Картие (Rivière Jacques Cartier) (ляв) | 161 | 2 515 | — |
| Малбе (Rivière Malbaie) (ляв) | 161 | 1 849 | 28 |
| Сагеней (Rivière Saguenay) (ляв) | 217 | 88 000 | 1 750 |
| Бетсиамит (Rivière Betsiamites) (десен) | 444 | 18 700 | 340 |
| Утард (Rivière aux Outardes) (ляв) | 499 | 19 000 | 400 |
| Маникуаган (Rivière Manicouagan) (ляв) | 302 | 4 580 | 1 020 |
| Годбу (Rivière Godbout) (ляв) | — | — | — |
| Пентекот (Rivière Pentecôte) (ляв) | — | — | — |
| Сен Маргьорит (Rivière Sainte Marguerite) (ляв) | 306 | 6 190 | 136 |
| Муази (Rivière Moisie) (ляв) | 410 | 19 200 | 490 |
Хидроложки показатели [редактиране]
Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Лорънс е 9 850 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през месеците май, юни и юли — 12 309 m3/s, а минималния през януари и февруари — 7 543 m3/s. Характерната особеност за Сейнт Лорънс е това, че оттокът на реката е почти постоянен (с много малки разлики) целогодишно, дължащ се на това, че е постоянно подхранван от езерото Онтарио. Реката замръзва само в изключително студени зими.
Селища и икономическо значение [редактиране]
Селища [редактиране]
Басейнът на реката е един от най-гъсто заселените и усвоени региони на Канада. Тук са развити както селското стопанство — животновъдство и зърнопроизводство, така и промишленост — тежка и лека. В басейнът ѝ живеят близо 20 млн. души, в т.ч. в град Монреал, най-големия град на Канада — около 4 млн. души.
Други големи градове по течението ѝ са: Квебек, Троа ривиер, Кингстън, Корнуол, Кап дьо ла Мадлен и др.
Корабоплаване [редактиране]
Сейнт Лорънс е плавателна по цялото си течение, като за преодоляване на праговете ѝ около град Корнуол през 1959 г. е пуснат в експлоятация плавателен канал, дълъг 293 км със седем шлюза, по който в езерото Онтарио и нагоре в другите Големи езера, до Горно езеро включително, на 180 м н.в. навлизат океански кораби.
Откриване и изследване на реката [редактиране]
Река Сейнт Лорънс е открита през 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, който я назовава Сен Лоран (на френски Saint-Laurent). Той се изкачва нагоре по нея до устието на левия ѝ приток река Отава, където сега се намира град Монреал[2].
През 1542 г. Картие прави опит да се изкачи още по-нагоре по реката, но е спрян от праговете ѝ около днешния град Корнуол. В устието на река Отава основава селището Мон Роял (Кралски хълм, Кралска планина, Кралски връх), който по-късно в леко изменена форма Монреал, става най-големия град на Канада[2].
През 1608 г. известният с откритията си в Канада френски пътешественик Самюел дьо Шамплен основава град Квебек[2], а през 1615 г. открива и първи изследва останалата част от реката нагоре от праговете ѝ до изтичането ѝ от езерото Онтарио[2].
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html
- ↑ а б в г Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 90,91,92, 160, 164. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Saint Lawrence River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
