Сексуален фетишизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дамските обувки с токчета и дългите чорапи често са обект на фетишизъм

Сексуалният фетишизъм е сексуално възбуждане и влечение към предмети или физически обекти, собственост на определени хора (чанти, обувки, чорапи, бельо и др.). Обектът или ситуацията на това влечение се нарича фетиш, и съответно, този който изпитва това желание - фетишист. Удовлетворяването на сексуалното влечение често се постига чрез мастурбация посредством или с помощта на предмета-фетиш. Сексуалният фетиш може да се смята за елемент, продължаващ романтичната/сексуалната връзка, когато е "придобит по обикновените начини (с други думи, когато партньорът носи определено облекло)", но когато за да се сдобие с тези предмети, фетишистът често ги краде от собственика им, това може да говори по-скоро за психическо разстройство.

Фетишизмът е описан за първи път от Зигмунд Фройд. Той е форма на парафилия, при която обектът на фиксация е определен неодушевен предмет или част от човешкото тяло. Терминът произлиза от „фетишизъм“, обща концепция за приписване на свръхестествени качества на някой обект или създаването от хора на обект, който има сила над други хора. Маркс също използва този термин, като анализира понятието стока.

Ранните теории на Фройд[редактиране | edit source]

Както Фройд ги описва през 1887 г., сексуалните фетиши като резултат от травма в детството с отношение към страхът от кастрация. В този смисъл той говори за мъжкия фетишизъм, но не и за женския. Според тази теория, едно момче, любопитно да види пениса на майка си, отконява погледа си в ужас, когато открие, че майка му няма пенис. Неодушевеният предмет, върху който попада вниманието на момчето, когато отклони погледа си, става фетиш. По-късно в живота фетишът е необходим, за да може мъжът да достигне до оргазъм. Според феминистките обаче наблюдаването на фетишистко поведение у много жени прави тази теория несъстоятелна.

Съвременни теории за фетишизма[редактиране | edit source]

Въпреки че фройдистката теория за фетишите изглежда странно и е основана на анекдотични, а не на емпирични доказателства, Фройд открива един критичен аспект на човешката сексуалност: връзката между оргазмите и обуславянето. Продължаващо изследвания правят тази връзка още по-ясна. Например едно изследване, публикувано от д-р Лик M. Кулън на 14 април 2003 г. на Конференцията по експериментална биология в Сан Диего, Калифорния, мъжки плъхове, привикнали да правят секс в определена клетка, имат повишено съдържание на предизвикващи удоволствие вещества в мозъка си просто поради присъствието си в тази клетка, дори ако там няма женска или дори миризма на женска. Настъпило е сексуално обуславяне. Предполага се, че човешката сексуалност може би по същия начин е свързана с обуславянето, което би могло да обясни феномена на сексуалния фетишизъм.

Това е в съгласие с теорията, че фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство — феномен, който е подкрепен не само от анекдотични доказателства при хората, но може да бъде демонстриран експериментално при животни.

Предполага се също, че съвременният свят прелага много възможности за свръхвъзбуждане, основано на обекти, които едновременно имитират и засилват естествени дразнители.

Често срещани фетиши са чорапи, обувки, ръкавици, перуки, пиърсинг, бельо, инфантилен фетишизъм или други облекла, направени от специфични материали като гума, кожа, латекс, найлон. Също често срещан е трансвестният фетишизъм, при който фетиш е обличането в дрехи на другия пол. Някои материали за дрехи са фетиш за малки групи от хора вероятно, защото материалът стои като „втора кожа“, която въздейства като фетишистки заместител на собствената кожа на този, който ги носи. Най-често срещаните форми на това са фетишизмът към латекс (спандекс, еластан, ликра, и др.) и гума, при които материята е разтегателна и лъскава, преувеличавайки някои свойства на човешката кожа.

Други фетишистки привързаности могат да бъдат към определени части на тялото като косми от косата или по тялото, краката, ходила или гърди, които могат да заместват и привързаността към човека като личност. Това би могло да обясни изкривяването на ходилата в Китай преди 1911 г. и гръдните протези в наше време.

Понякога цели култури могат да развият даден фетиш до такава степен, че той да престане да бъде възприеман като фетиш, а просто като „нормално“ желание и част от културата на този период, например фетишът към глезена в късновикторианска Англия или съвременният фетиш към дамското бельо.

В този смисъл може да се каже, че при всички нормални индивиди, които смятат определени качества на тялото за сексуално привлекателни, съществува определена степен на фетишистко възбуждане. Фетишиското възбуждане обаче се смята за проблем, само когато пречи на нормалното функциониране в секса или въобще в обществото. Понякога понятието „фетишизъм“ се използва само за случаите, в които нефетишисткото сексуално възбуждане е невъзможно.

Въпреки че тези форми на фетишизъм се срещат най-често, фетишизмът, както и други форми на човешката сексуалност, може да бъде изключително разнообразен и може да обхваща почти всеки аспект на човешкото поведение.

Известен брой поджанрове на порнографията обслужват интересите на фетишистите със съответна еротика под формата на фетиш арт.

Често срещани разновидности на фетишизма[редактиране | edit source]

По-рядко срещани форми на фетишизъм[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]