Секюритизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Секюритизацията е процес, при който се обособява портфейл от неликвидни финансови или материални активи, които се групират и срещу тях се издават ликвидни ценни книги (акции или облигации), след което те на свой ред се предлагат за закупуване от инвестиционната общност.

Инициатор на секюритизационната сделка е финансова институция, която често използва дружество със специална инвестиционна цел.

Икономическа същност[редактиране | edit source]

Схема на секюритизационна сделка

С помощта на секюритизацията се постига двоен ефект:

  1. Финансовата институция — инициатор на сделката „продава“ неликвидни активи, а от постъпленията може отново да инвестира в доходоносен портфейл.
  2. На инвеститорите, които биха били заинтересовани от инвестиция в печеливш сектор, например недвижими имоти, но които се въздържат от подобна инвестиция поради проблематичната ѝ ликвидност, се осигурява високоликвидна алтернатива — ценни книги, които същевременно запазват и високия потенциал за печалба, свързан с конкретния сектор на икономиката, от който произтичат (напр. ипотечните облигации).

Видове секюритизация[редактиране | edit source]

Според степента, в която собствеността на секюритизираните активи преминава от оригиналния им собственик към инвеститора, различаваме:

  • Традиционна секюритизация — осъществявана с помощта на дружество със специална инвестиционна цел, което се явява самостоятелно юридическо лице, което изкупува активите (и свързаните с тях вземания) от оригиналния им собственик чрез постъпления, получени от емитирането на ценни книги — акции и/или облигации (напр. облигации, еимитирани от АДСИЦ). В този случай секюритизираните експозиции се отписват от баланса на финансовата институция — инициатор на сделката и емитираните ценни книжа не пораждат юридическо задължение за плащане на инициатора (а на новоучреденото АДСИЦ).
  • Синтетична секюритизация — при която финансовите активи, предмет на секюритизационната сделка остават в портфейла на финансовата институция — инициатор на сделката и служат само като законово обезпечение на емисия ценни книги, издадена от същата (напр. ипотечни облигации, емитирани от банка). В този случай прехвърлянето на кредитния риск се осъществява с помощта на деривативни финансови инструменти и/или гаранции.