Селен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алотропни форми

Селен (символ Se) е химичен елемент в периодичната таблица с атомен номер 34 и се намира в група 6А, период 4. Температурата му на топене е 221°C, а температурата на кипене 685,3°C. Плътността му е 4,80 г.см-3.

Свойства[редактиране | edit source]

Експериментално е доказано , че при обикновени условия селенът има слаба електропроводимост, която се увеличава с покачване на температурата т.е. има положителен температурен коефициент. Такива вещества, които подобно на металите провеждат електричния ток , но имат положителен температурен коефициент и електропроводимостта им зависи от степента на облъчване, се наричат полупроводници.

Алотропни форми[редактиране | edit source]

  1. Кристално твърдо вещество с червен цвят
  2. Метално твърдо вещество със сиво-метален блясък
  3. Аморфно твърдо вещество със син цвят

История[редактиране | edit source]

Селенът е открит през 1817г от Берцелиус. Той доказва, че в промишлените отпадъци от производството на сярна киселина присъства неизвестен елемент, който е постоянен спътник на открития през 1782г от Милер телур (Телус-Земя). Берцелиус нарича този елемент селен (Селини-Σελήνη-Луната), за да подчертае, че както Луната е спътник на Земята, така селенът е постоянен спътник на телура.

В земната кора сярата, селенът и телурът винаги се срещат като триада. Затова и се наричат халкогени (от халкос-земна кора).

Употреба и значение[редактиране | edit source]

Селенът има свойството да обезцветява зеленото стъкло. Ценна суровина е за производството на токоизправители, фотоелементи и полупроводници. Основна част на съвременните копирни машини (ксерографите) е метален барабан, покрит с тънък слой селен. Ксерографията е патентована за първи път през 1938г от американеца Карлсън под названието "селенова фотография". Прибавя се към различни лекарствени препарати, за борба с пърхота, косопада, екземите.

Той е един от най-ефективните антиоксиданти (противоракови медикаменти) в света.