Семиозис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Семиозис - (от гр. σημα - знак, следа; англ. semiosis, нем Semiose).

1. Термин на Чарлс Пърс, отнасящ се до процеса на функциониране на даден предмет като знак. Чарлс Пърс определя семиозиса като "кооперация" на три неща: знак /репрезентамент/, обект и интерпретанта, респективно като реализация на триадична знакова релация. Според Чарлз Морис в семиозиса се реализират трите аспекта на функциониране на знака: семантика, прагматика и синтактика(Г. Клаус добавя четвърти - сигматика).

2. Синоним на знакова ситуация. Чарлз Морис предлага следната формулировка: "Основните термини на семиотиката могат да се въведат по следния начин: семиозисът(или знаковият процес) се разглежда като петчленно отношение - V, W, X, Y, Z, в което V предизвиква у W предразположеност към определена реакция X спрямо определен вид обект - Y(който следователно не действа като стимул) при определени условия - Z. В случаите когато това отношение е налице, V е знак, W - интерпретатор, X - интерпретанта, Y - значение, а Z - контекст, в който знакът се среща." Все пак Морис добавя към тези разсъждения и уговорката, че предложената формулировка не се отнася за всички знаци и не може да бъде използвана в качеството на определение за знак. Тя само посочва условията, в които функционират някои типове знаци.

Източници[редактиране | edit source]

Добрев, Добрин и др. Справочник на семиотичните термини.- Шумен : ИК Глаукс, 1993