Семитология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сим, син на Ной
Семитски групи езици и културно-исторически ареали

Семитоло́гията е раздел на сравнителното езикознание с предмет изучаването на семитските езици. В тази връзка нейния предметен спектър е малко по-широк и обхваща изцяло древното, антично и донякъде средновековно наследство (паметници, култура, надписи и др.) на семитските народи от древността.

В този контекст, в тясна научна взаимовръзка със семитологията е Библеистиката (Sitz im Leben). Според Библията, легендарния прародител на народите Ной, който оцелял със семейството си при потопа, имал трима сина - Яфет (отъждествява арийците), Сим и Хам (прародител на арабите). Повечето учени са на мнение, че такъв феномен с подобни на последвалите библейски сцени действително са се случили в южна (долна) Месопотамия в древността. Ветровете духащи от Персийския залив по принцип и до днес подигат големи вълни, увеличавайки нивото на Тигър и Ефрат, които обаче днес в най-долното си течение са една река, а в древността са били две отделни, така че морето е стигало до древните градове на Шумер, които били разположени на брега му. Епосът за Гилгамеш, описва всемирен потоп (вероятно рязко покачване на морското ниво), причинил гибелта на тогавашното човечество, което предание е явно пренесено и в Библията (виж документална хипотеза).

Първооснователи на академичната дисциплина са немските филолози Теодор Ньолдеке и Карл Брокелман.

Семитологията обхваща:

и свързаните:

Панорама[редактиране | edit source]

Трите групи семитски общности възникнали на основата лингвистично-историческо и културно обособяване - в зелено е източносемитската група, в синьо - южносемитската група, а в червено - централно и западносемитската финикийска група, а двете черни черти сочещи на запад към Малта и Картаген имат предвид евентуално според някои първата критско-минойска цивилизация) и пуническата цивилизация; на северозапад е Юдейската порта към Анатолийското плато (виж хети и Чаталхьоюк); на север е Армения, а на североизток - Иранското плато и Персия (виж кутии)

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]