Семитология
Семитоло́гията е раздел на сравнителното езикознание с предмет изучаването на семитските езици. В тази връзка нейния предметен спектър е малко по-широк и обхваща изцяло древното, антично и донякъде средновековно наследство (паметници, култура, надписи и др.) на семитските народи от древността.
В този контекст, в тясна научна взаимовръзка със семитологията е Библеистиката (Sitz im Leben). Според Библията, легендарния прародител на народите Ной, който оцелял със семейството си при потопа, имал трима сина - Яфет (отъждествява арийците), Сим и Хам (прародител на арабите). Повечето учени са на мнение, че такъв феномен с подобни на последвалите библейски сцени действително са се случили в южна (долна) Месопотамия в древността. Ветровете духащи от Персийския залив по принцип и до днес подигат големи вълни, увеличавайки нивото на Тигър и Ефрат, които обаче днес в най-долното си течение са една река, а в древността са били две отделни, така че морето е стигало до древните градове на Шумер, които били разположени на брега му. Епосът за Гилгамеш, описва всемирен потоп (вероятно рязко покачване на морското ниво), причинил гибелта на тогавашното човечество, което предание е явно пренесено и в Библията (виж документална хипотеза).
Първооснователи на академичната дисциплина са немските филолози Теодор Ньолдеке и Карл Брокелман.
Семитологията обхваща:
и свързаните:
- Ислямистика
- Библеистика
- Юдаистика
- Изследвания на древноизточните църкви и
- Изследвания на шумерската цивилизация (за която е спорно дали е семитска).
Панорама[редактиране]
