Семнони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Територии на германските племена в Средна Европа около 50 г. сл.н.е.

Семноните (Semnonen) са клон на елбо- германските свеби.

През 6 пр.н.е. година те се присъединяват към маркоманите на вожда Марбод. През 17 г. те отпадат от съюза и се писъединяват с лангобардите към съюза на херуските.[1]

През 100 г. сл.н.е. те населяват територията между Елба и Одер и имат вече крале. През 3 век сл.н.е. те напускат територията си и се заселват в горната част на Рейн и се сливат с алеманите, по-късните шваби.

През 260 г. голяма част от семноните живее вече в югозападна Германия, споменават се в надпис на Аугсбургския олтар като синоним на ютунгите.

Останалите части от семноните в Бранденбург се сливат през 6/7 век със славяните.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тацит, Annales II

Литература[редактиране | edit source]

  • Helmut Castritius, Alexander Sitzmann: Semnonen In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde, Bd. 28 Heinrich Beck, Dieter Geuenich, Heiko Steuer (Hrsg.). de Gruyter, Berlin – New York 2005. ISBN 3-11-018207-6.
  • Dieter Geuenich: Geschichte der Alemannen. Verlag Kohlhammer, Stuttgart 1997. ISBN 3170120956.
  • Bruno Krüger (Hrsg.): Die Germanen: Von den Anfängen bis zum 2. Jahrhundert unserer Zeitrechnung. Bd. 1 von: Die Germanen: Geschichte und Kultur der germanischen Stämme in Mitteleuropa: Ein Handbuch in zwei Bänden. Akademie-Verlag, Berlin 1983.
  • Rudolf Much: Die Germania des Tacitus. 3. Auflage, Wolfgang Lange (Hrsg.) unter Mitarbeit durch Herbert Jankuhn. Verlag C. Winter, Heidelberg 1967.
  • Тацит: Germania; Kapitel 39; z.B.: Stuttgart: Reclam, 2000; ISBN 3-15-009391-0; Köln: Anaconda Verlag, 2006; ISBN 3-938484-88-8