Семьон Франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Семьон Франк
философ
Роден
Починал
Регион Западна философия
Философия на 20-ти век
Школа континентална философия, интуитивизъм

Семьон Франк (на руски: Семён Франк) (р. 16 януари 1877, Москва - п. 10 декември 1950, Лондон) е руски философ. Изпитва влияние от Владимир Соловьов, Николай Кузански и Бенедикт Спиноза.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва юридическия факултет на Московския университет. През 1912 г. става частен доцент в Петербургския университет. В същата година приема православието. През 1915 г. защитава магистратура, в която засяга онтологическите условия на възможността за интуицията като непосредствено възприемане на реалността.

През 1918 г. публикува книгата „Душата на човека“, която представя като дисертация за придобиване на докторска степен, но до защита заради политическите катаклизми така и не се стига. През 1917 г. оглавява историко-филологическия факултет на младия Саратовски университет, а през 1921 г. поема катедрата по философия на Московския университет.

През 1922 г. е изгонен от Русия, установява се в Берлин, където преподава история на руската литература в Берлинския университет. Става член на Религиозно-философската академия, ръководена от Николай Бердяев, с когото работи още в Москва.

През 1930 г. се премества във Франция, откъдето през 1945 г. отива в Лондон.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • "Крахът на кумирите" ("Крушение кумиров")
  • "Реалност и човек" ("Реальность и человек")