Сенгелово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСенгелово
Άγκιστρο
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Сенгелово
Сенгелово на картата на Гърция
Dimos Sindikis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Сенгелово
Сенгелово на картата на дем Синтика и област Централна Македония
Координати: 41°22′59.88″ с. ш. 23°27′00″ и. д. / 41.3833° с. ш. 23.45° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Санданско-Петричка котловина
Население 410 (2001)
Надм. височина 350 m
Пощ. код 623 00
Тел. код 23230-4

Сенгелово или Сенгельово или Сенгелево (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел, до 1927 година Τσιγγέλη, Τσιγγέλι, Цингели[1]) е село в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония, с 410 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Сенгелово е разположено в Санданско-Петричката котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. Отстои на 50 километра северно от град Сяр (Серес). В селото има целебни минерални извори с температура около 38°C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името може би идва от името на основателя на селото Сенгѐль (бег), както го обяснява народната етимология, но може и да е от прилагателното син и дел с д' > в г' в говора.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Край селото има минерален извор и останки от римска баня. Спред легенда, записана от българския учен Йордан Н. Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на 14 век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.[3] В края на 19 век Сенгелово е голямо преобладаващо българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сингел (Singuel), Мелнишка епархия, живеят 200 гърци.[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Сингелово, голямо село при подножието на едноименната планина, която тук се казва Беш. Около Сингелово извират изобилни води, които са притоци на Бистрица. Дели крава река мъчно се прегазва с кон. Пътят, минавайки през Рупелския дервент, е добър, равен. Занаятието на селянете е земеделие. Богата почва във всичко. Недалеч се намират минералните води. Църква, в която четат смесено, и училище също тъй с 40 ученика. 350 къщи турци и 400 българе.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сенгелово живеят 1 200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.[7]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенгелево има 1 536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.[8]

До края на 19 и началото на 20 век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на 19 век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Сенгелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] По време на войната Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 200-370 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.[11]

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

Селото Ченгел е голямо и богато; населението е българско и говори серско наречие; имало е и турци, но избягали още в 1912 г.[12]

След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука)[13] и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци - 105 бежански семейства с 346 души.[14]

Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, кв. Аспарухово, Варна и други.[15]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Сенгелово
  • България Георги Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[16]
  • България Коста Илиев (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[17]
  • България Костадин Стоянов (1872 - 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, починал в болница в Кочани 9 юни 1913 година[18]
  • България Мильо Великов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[19]
  • България Стоил Стоянов (Стойо, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[20]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 192 - 193.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.
  9. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
  11. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  12. Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.71.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.28.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 150.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 120.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 679.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.