Сенегалски папагал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сенегалски папагал
Poicephalus senegalus -Maspalomas, Gran Canaria, Canary Islands, Spain-8.jpg
In the Canary Islands, Spain
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Psittaciformes Папагалоподобни
надсемейство: Psittacoidea Папагали
семейство: Psittacidae
подсемейство: Psittacinae Палеотропични папагали
род: Poicephalus
вид: P. senegalus Сенегалски папагал
Научно наименование
Уикивидове Poicephalus senegalus
Linnaeus, 1766
Разпространение
Poicephalus senegalus range map.png
Subspecies

P. s. senegalus
P. s. mesotypus
P. s. versteri

Сенегалският папагал (Poicephalus senegalus) е вид папагал от род Poicephalus, който се характеризира със стабилни популации, обитаващи големи части от Западна Африка.[2][3] Видът мигрира в рамките на Западна Африка [2] в зависимост от наличието на пловоде, ядки и цветове, от които се състои диетата му. В Африка видът е смятан за вредител по селскостопанските култури, особено по царевицата и просото.[3]

Таксономия[редактиране | edit source]

Poicephalus senegalus senegalus
Двойка сенегалски папагали в дивата природа в Хан Парк, Дакар, Сенегал

Известни са три подвида на вида.[3] Те не се различават по своето поведение, а само по цвета на „жилетката“.[3] При търговията на сенегалски папагали като домашни любимци доминира номиналният подвид, въпреки че и другите два вида биват отглеждани и са в продажба.

  • P. s. senegalus (номинален подвид): има жълта „жилетка“; естественото му местообитание се простира от южните части на Мавритания и Мали до Гвинея и Лобос (остров).[3]
  • P. s. mesotypus: този подвид има оранжева „жилетка“; местообитанието му се простира от източна и североизточна Нигерия и Камерун до югозападен Чад.[3]
  • P. s. versteri: подвидът има тъмнооранжева до червена „жилетка“[4]; местообитанието му се простира от Кот д'Ивоар и Гана на изток до Нигерия на запад.[3]

Местообитание[редактиране | edit source]

Сенегалските папагали предпочитат откритите гористи местности и [[савана|саваните].[2][3] С изключение на Крамеровия папагал, сенегалският папагал е единственият вид, населяващ саваните и горските територии в Западна Африка.[5] Видът е общителен, непрекъснато издава разнообразни сигнали като подсвирквания и кряскане. Сенегалските папагали живеят приблизително 25-30 години в дивата природа, а в плен са регистрирани случаи на живели до 50 години екземпляри.

Физическо описание[редактиране | edit source]

Сенегалските папагали са дълги около 23 cm с тегло около 120 до 170 g.[3] За ръста си имат относително голяма глава и клюн, а опашните им перата оформят къса и широка опашка. Възрастните имат сива глава и клюн и яркожълти ириси,[3] зелен гръб и гърло и жълти области под крилете и около задните части. Жълтите и зелени части на гърдите на сенегалския папагал са разделени под формата на буквата V, което прилича на жълта „жилетка“, носена върху зеленото оперение. Младите индивиди имат тъмносиви, почти черни ириси, които се променят до светло сиво.

При сенегалските папагали не се наблюдава полов диморфизъм, но съществуват някои хипотези относно начините, по които се определя пола при възрастните птици от вида:

  • V-формата на „жилетката“ е обикновено по-продълговата при женските; при тях зелената област се простира от гърдите до таза, докато при мъжките зеленото свършва по средата на торса.[3]
  • Клюнът и главата на женската са като цяло малко по-малки и тесни от тези на мъжкия.[3]
  • Перата в основата на опашката са обичайно по-жълти при мъжките и по-зелени при женските.[3]
  • Мъжките са обикновено, но не винаги, по-едри и тежки от женските екземпляри.[3]

Размножаване[редактиране | edit source]

Един папагал храни друг като част от ритуалите по ухажване.

Сенегалските папагали гнездят в дупки по дърветата, често палми от вида Elaeis guineensis, обикновено снасяйки 3-4 бели на цвят яйца.[4] Яйцата са около 3 cm дълги и 2.5 cm широки. Яйцата се мътят от женската, след като тя снесе поне две, в продължение на 27-28 дни. Новоизлюпените са покрити с рехав бял пух и са слепи в продължение на 2-3 седмици след излюпването. Малките зависят от майка си за храна и топлина в продължение на 4 седмици след излюпването, когато малките вече имат достатъчно пера за да ги топлят. През този период мъжкият носи храна за женската и малките и защитава гнездото. Две до четири седмици след излюпването женската започва за кратко да напуска гнездото в търсене на храна, а малките напускат гнездото на около 9 седмици и стават напълно самостоятелни на около дванадесетата седмица след излюпването.[3]

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Поради широкото разпространение на дивия сенегалски папагал в западна Африка, е трудно да се оцени размерът на популацията му.[2] Въпреки това през 1981 година опасенията, свързани с широкоразпространената практика да се ловят дивите папагали за търговия с домашни любимци, е довела до включването на вида в Приложение 2 на Конвенцията за международна търговия на защитените видове, наред с всички други видове папагали.[2] С това продажбата, вносът и износът на уловени в дивата природа папагали е инкриминирана.

Отглеждане в плен[редактиране | edit source]

Папагалите като домашни любимци[редактиране | edit source]

Папагал в клетка с играчки. Кацалката е направена от твърд материал, който помага за изпилването на растящите нокти на папагала.

Отгледаните от ръка сенегалски папагали са един от най-популярните за отглеждане у дома папагали[2] и най-популярният такъв представител на вида Poicephalus.[4] Звуците, които издават, като цяло са високи подсвирквания и крясъци, но не толкова шумни, колкото много други видове папагали.[2]

Уловените в природата папагали обикновено не се опитомяват и от тях не става добри домашни любимци.[3]

Развъждане в плен[редактиране | edit source]

Сенегалските папагали са относително лесни за развъждане в плен. В изкуствена среда папагалите могат да започнат да се размножават на 3-4 годишна възраст, но в някои случаи това може да се случи чак на 6-тата или дори 7-мата година.[3]

Кутиите за гнездене, подходящи за сенегалски папагали, могат да варират по форма и размери, но например подходяща е кутия с височина 45 cm и основа 20 на 25 cm.[3] Отвор, служещ за вход и изход към кутията с размери около 5 cm в диаметър, е достатъчен, като птиците могат да си го разширят, кълвейки дървото. Купените кутии за гнездене в общия случай е добре да разполагат с тайна странична вратичка за инспектиране на гнездото.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Poicephalus senegalus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  2. а б в г д е ж ((en)) BirdLife International. Poicephalus senegalus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 September 2009.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т wingsscc.com — senegal parrot. // Посетен на 28 February 2007.
  4. а б в Alderton, David. The Ultimate Encyclopedia of Caged and Aviary Birds. London, England, Hermes House, 2003. ISBN 1-84309-164-X. с. 222.
  5. Parrots — A Guide to the Parrots of the World. London, England, Christopher Helm, 2003. ISBN 0-7136-6933-0. с. 379.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Senegal Parrot“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.