Сенокос (община Врабчище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.
| Сенокос Сенокос | |
| — село — | |
 Панорама на Сенокос. | |
  Сенокос | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Врабчище |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 539 m |
| Население | 1634 души (2002) |
| Пощенски код | 1235 |
| Сенокос в Общомедия | |
Сенокос (изписване до 1945 година: Сѣнокосъ; на македонска литературна норма: Сенокос; на албански: Senokosi, Сенокоси) е село в община Врабчище, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар на левия бряг на река Маздрача.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Сенокос е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сѣнокосе има 42 жители българи християни и 380 арнаути мохамедани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на селото са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенокос има 48 българи екзархисти.[4]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сенокос е център на община от 7 села в Долноположкия срез и има 62 къщи с 315 жители българи и албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1634 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 |
| албанци | 1602 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 2 |
| други | 28 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| |||||||||||
